- Дори най-големите специалисти в икономиката, политиката или метеорологията, дори най-съвършените компютри днес, в началото на ерата на изкуствения интелект, не могат да предвидят напълно бъдещето повече от седмица или месец напред. Случват се непредвидени внезапни застудявания, срив на пазарите, икономически кризи, военни конфликти. Веднага след пандемията, която беше обсебила съзнанията ни, дойде внезапната война, политическата криза, световната енергийна криза.

Моите очаквания за 2022 г. бяха по-скоро опасения и надежди. Като цяло, мисля че се сбъднаха повече надежди, отколкото опасения. Макар че и политическата криза у нас, и световната енергийна криза и инфлация, и войната в Украйна не са приключили. Но се вижда някаква светлина зад буреносните облаци.

В личен план мога да кажа че за мен това беше една година на сбъднати очаквания или по-скоро на неочаквани радости, но, уви, на доста мрачен национален и световен фон.

- Войната в Украйна можеше да се предвиди и се предвиждаше от западните разузнавателни служби в предходните месеци. Това, което не се предвиди обаче, нито в Русия, нито в Европа и САЩ, беше развитието на събитията. (И у нас в началото на войната ген. Янев отказваше да я нарече война и използва путинската формулировка "военна операция".)

Изглежда, никой не предвиди героичната съпротива на украинския народ, който още в началото, преди Западът да започне да въоръжава Украйна, отблъсна завоевателя и провали неговите планове за "блицкриг"- за светкавично превземане на Киев, премахване на Зеленски и инсталиране на марионетен режим.

Вече близо година украинският народ води героична отечествена война срещу завоевател с втората по мощност армия в света след САЩ. И се надявам, че украинският народ ще спечели тази война. Това е изключително важно и за нас, защото в противен случай ние ще бъдем следващите.

- За войната вече казах. Отказът за Шенген си е наша вина. Отдавна Европейският съюз иска от нас да направим правосъдна реформа, което включва механизъм за контрол и възможност за отстраняване на главния прокурор (който и да е той), както и ефективност в борбата с корупцията по високите етажи. Дори за президента има предвиден "импийчмънт", но не и за главния прокурор.

Главният прокурор има възможност да държи в шах народни представители или критици на властта с повдигане на обвинения - малко като в "Процесът" на Кафка. Или да обслужва големите в икономическото задкулисие с обвинения срещу техни съперници. Същевременно колко политици или големи мафиоти са в затвора? Нима в България няма корупция по високите етажи? Друг въпрос е и оградата по границата, която ми прилича на телена мрежа между два съседски двора на село. Ние не усещаме нелегалната имиграция (освен когато стане трагичен инцидент с полицаи), защото сме само транзитна държава за трафикантите, но Австрия я усеща.

Наистина неприемането ни в Шенген може да усили антиевропейските настроения у нас, което определено обслужва Путин. Но нашата единствена отявлено антиевропейска и пропутинска партия в парламента, "Възраждане"-то на Костадин Костадинов, така или иначе е против Шенген, против ЕС и против НАТО. А НАТО е единствената ни сигурна защита срещу продължаване на руската военна инвазия в Източна Европа. И ако не бяхме в ЕС, икономиката ни щеше да бъде в окаяно състояние, както беше през 1990-те - с мизерията, мутренския произвол, хиперинфлацията. Само Русия би спечелила от това България да не е в НАТО и в ЕС. Но това би било пагубно за България.

- Земетръсна. Стават размествания на геополитически и икономически пластове. Нарасна разломът между Европа и Русия. Но имам голяма надежда, че Украйна ще победи и ще остане в обединена Европа. Путин всъщност консолидира украинската нация. И консолидира Европа.

Тази година стават и тектонични размествания в икономиката - с възхода на изкуствения интелект, чистите енергии, електрическите коли. Току що се появи и възможността за ядрен синтез, който тотално ще прати в историята изкопаемите горива.

- Първо - мит беше тоталната енергийна зависимост на България от Русия. Този мит беше развенчан през тази година. България не само придоби икономическа независимост, но и вече има възможност да се превърне във важен износител и разпределител на енергия.

Второ - продължаващата политическа криза не води до икономическа криза и разпад в една действаща парламентарна демокрация с пазарна икономика. Дори и при наличието на световна криза, дори и при наличието на корупця, която, разбира се, има разяждащата роля за икономиката. Заради корупцията у нас сме последни в ЕС. Но все пак сме последни сред най-богатите, далеч от размирните райони.

Друг урок е важността от единство в Европа - за доброто на всички.

- Редовното правителство, което се създаде от една почти абсурдна ляво-дясна коалиция, беше свалено от популиската партия на шоумена Слави Трифонов отвътре, но и с гласовете на ГЕРБ и ДПС отвън. Основните причини според мен бяха две - една външна и една вътрешна.

Външната беше, че правителството не се поддаде на шантажа на "Газпром" и показа, че спирането на доставките няма да бъде пагубно за нас, а напротив, ще ни направи енергийно независими. Направиха се и решителните стъпки за отварянето на газопровода с Гърция, което умишлено се бавеше толкова години. За това нямаше как да им простят.

Вътрешната причина беше, че правителството притесни икономическото задкулисие, като поиска да постави държавен митнически контрол по границата с Турция, която е и граница на ЕС, вместо да оставя митническия контрол в съмнителни частни ръце. Трифонов се опита да инсинуира, че по някакъв начин развалянето на коалицията, или предателството му към коалицията, е станало заради някакво си "национално предателство" по отношение на Македония, за да отклони вниманието от границата.

Но за мен това всъщност беше един от големите успехи на последното редовно правителство - че успя, чрез предложението на Макрон, да превърне нашите изисквания към Северна Македония (за признаване и спазване на правата на българите там) в общоевропейски изисквания. Впрочем конфликтът между България и Северна Македония, с нагнетяване на агресивен национализъм и от двете страни, също според мен е част от политиката на Путин на Балканите. "Разделяй и владей!" Целта е Сърбия и Македония да остават във враждебни отношения със съседите си и така да не влизат в ЕС и да останат руска сфера на влияние.

- Партиите на промяната са "Продължаваме промяната" (ПП) и коалицията "Демократична България" (ДБ). За съжаление те не можеха да управляват сами. Трябваше да се направи политически почти абсурдната ляво-дясна коалиция (но подобна имаше и в Германия по време на Ангела Меркел). Все пак основна грешка беше да се гласува доверие на популистката партия "Има такъв народ". И друга грешка беше, че всяко министерство беше дадено на една партия в коалицията с пълен контрол в него. Неуспешна беше и културната политика, а интелектуалците, културните дейци са преобладаваща част, и то важна част, от електората и на ДБ, и на ПП.

Раздалечаването с президента Радев не беше грешка, а напротив необходимо условие ПП да се утвърди като истинска проевроалантическа партия на промяната. Но този разрив несъмнено отне гласове от ПП на последните избори в полза главно на "Български възход".

Важно е ПП и ДБ да се опитат да направят правителство на малцинството, за да не бъдат обвинявани, че заради тях пак отиваме на избори. Но е малко вероятно такова правителство да бъде гласувано от "хартиената коалиция". Не смятам, че и "Български възход", ако те получат третия мандат, биха имали успех. Връшането на хартиените бюлетини за мен, и не само за мен, очевидно има за цел при следващите избори напролет да се променят изборните резултати в полза на партиите, които най-много печелят от купуване на гласове и произвеждане на недействителни бюлетини. Но като се има предвид, че мнозинството българи предпочитат машинното гласуване, вярвам, че хартиената коалиция си направи лоша услуга.

- За съжаление смятам, че мафията все още си има или все още се опитва да си има държава у нас. За това е и битката в парламента и битката в медиите. Ситуацията е патова. Партиите на промяната нямат решително мнозинство, ако изобщо имат мнозинство. Но за съжаление и продължаваща криза - с патови ситуации и със служебни правителства без парламент - устройва мафията.

- В България се води ожесточена задкулисна, хибридна война. Тя преминава и през политиката, и през икономиката, и през черквата. Мисля, че привържениците на руската хегемония в България, на "братската дружба от векове и за векове", в която малката "братушка" е постоянно унижавана и "възпитавана" в робско послушание и раболепни поклони към "двойните освободители", силно намаляват с войната в Украйна. И все пак са обидно много, като се има предвид, че "Възраждане" печели около десет процента от гласовете на избирателите. Путинските агенти у нас по традиция се прикриват като патриоти.

Но мисля, че освен братоубийствената и престъпна война на Русия в Украйна, така и опитите да се заличи от историята фактът, че България дава на Киевска Рус, а оттам и на Московска Русия, азбуката, езика, културата, разочароват и отблъскват все повече русофили, които все пак мислят преди всичко за доброто на България.

- Приказките за разделение и обединение в обществото често имат доста спекуалтивен характер. Демокрацията не е обединение, а сблъсък, мирен сблъсък на различни, често противоположни идеи и визии за бъдещето на страната. В този смисъл разделението е фундамент на демокрацията. Изборите решават кой е победителят, но и правата на победения се пазят, когато има правова държава. Да се ходи често на избори не е признак на слабост в една стабилна демокрация със стабилна пазарна икономика.

Хората и враждуващите партии в големите демокрации се обединяват само пред външния враг на държавата, когато тя е нападната, когато има война. Опасявам се, че у нас приказките за обединение водят или към коалиция тип "Беров" и задкулисно управление на мафията, или към идеята за президентска република. А това е пагубно за една млада демокрация с тежко тоталитарно минало като Бълггария. Искаме ли президентска република като Русия или Беларус? Парламентарната демокрация няма алтернатива за нас, ако искаме да имаме свободна и просперираща държава.

- Въпреки мрачните прогнози и драматичните вопли, че едва ли не ще бъдем на тъмно и студено, като украинците тази зима, ако не клекнем пред "Газпром", по всичко личи, че икономиката ни се развива доста добре на фона на световната енергийна криза. Ние дори изнасяме електричество, не сме така зависими от природния газ, както повечето други страни в ЕС, а освен това най-после имаме конектор с Гърция и достъп до азерски и втечнен газ.

Това, че в годината на неспираща политическа криза, на поредица от провали в опита да се сформира стабилно парламентарно мнозинство, икономиката ни се развива добре, ме изпълва с известен оптимизъм, че въпреки корупцията ние имаме действаща пазарна икономика. Че все пак сме станали, както мечтаехме през 1990-те, една "нормална държава".

- Дума на годината на "Мериам-Уебстър" е gаslighting. Това е колоквиализъм, който означава манипулация, при която манипулаторът кара жертвата да подлага на съмнение собственото си здравомислие и нормалност. Идва от един филм от 40-те години на миналия век, в който съпруг манипулира съпругата си. Но буквално тази дума означава осветяване с газ.

По време на режима на тока през 80-те на миналия век ние ползвахме газови лампи в градските си апартаменти. В армията командата "газ!" означаваше да се сложи противогазовата маска. А у нас през тази година може би най-важното събитие беше отварянето на газовия конектор с Гърция.

Така че избирам думата "газ". Дано догодина имаме по-евтина енергия, повече електрически коли, повече осветление и просветление, и най-вече мир.