2022: Българското общество остава разделено на три части
"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към наблюдатели - философи, писатели, политолози, социолози - да оценят отиващата си година и да направят прогнози за новата. Каква беше 2022 г., когато в Европа отново избухна война, която за повечето хора изглеждаше невъзможна след Втората световна война, приключила през 1945 г. с победа над Хитлер и Мусолини. Година, в която режимът на Путин заплаши човечеството с ядрени удари. В която кризата, предизвикана от пандемията, беше почти преодоляна, но застигна енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна и тежките зависимости на ЕС от руския газ и нефт. В българския контекст - година, в която редовното правителство беше свалено с вот на недоверие и отново сме в спиралата на изборите, управлявани от служебен кабинет на президента и с неосъществени реформи.
Беше ли възможно за прогнозиране всичко това преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди, че отново ще ходим на избори? Четете равносметката за 2022 г. в дните до новата година, а очакванията за 2023 г. - след 1 януари. Публикувахме отговорите на Ивайло Дичев, Радослав Бимбалов, Добромир Живков, Боряна Димитрова, Евгений Дайнов, Иво Инджов, Евгений Кънев, Асен Асенов, Калоян Велчев, Деян Кюранов, Владимир Левчев, Красен Станчев, Наталия Киселова, Валентина Василева-Филаделфевс. Днес четете равносметката на юриста Вержиния Велчева, която през последните две години е коментатор на изборите и политическите процеси в изборните студиа на "Дневник". Заглавието е на редакцията.
Потвърди ли се някое от вашите очаквания за 2022 г.?
- Във вътрешнополитически план 2022 година беше по-скоро година без изненади - както приятни, така и неприятни, но за мен лично - с песимистичен оттенък. Промяната отново се отложи, а в условията на една изцяло отровена информационна среда продължи затъването на българите в блатото на обърнатите ценности.
В международен план се случи най-лошото - война в Европа вследствие на руската агресия спрямо независима Украйна. Сега, в края на годината, можем със сигурност да кажем, че най-лошите пророчества не се сбъднаха - Европа е обединена както никога досега, НАТО са по-силни и готови да гарантират колективната сигурност, а мъжеството и моралното превъзходство на украинците преобърна хода на войната.
Можеше ли да се предвиди войната в Украйна?
- Имаше много знаци, които някак дори най-опитните анализатори се опитваха да не забелязват. Европа и САЩ като че ли искаха да вярват, че биха могли да омиротворят Путин и че след Крим и провокираните размирици в Донецк и Луганск от 2014 всичко ще изчерпва с периодични напрежения, но без сериозни последици.
Руската агресия сложи край на един възобновен след времето на Хитлер мит, дълго и наивно поддържан, че диктаторски терористични режими могат да бъдат омиротворявани.
Както Мюнхенското споразумение от 1938 г., така и Минските споразумения се оказаха една вредна илюзия.
Как бихте обобщили тази пълна със сътресения година, в която неведнъж чухме заплахата за ядрени удари, а преди дни не ни допуснаха отново в Шенген?
- Една трудна година, но и година с вдъхновяващи примери на доблест и смелост, каквито отдавна не сме имали. Духът на Украйна превърна Зеленски в личност-вдъхновение от световен мащаб - не само за обикновените хора, но и за политиците, като направи конформисткото поведение обществено неприемливо.
Жените на Иран показаха, че свободата не е просто понятие, а е ценност, за която си струва да умреш.
На фона на тези вдъхновяващи примери България изглежда все по-нелепо затънала в невъзможността си да върви в крак със събитията и да прояви поне малко прагматизъм, ако не далновидност и разум. Дори не говоря за съпричастност към ценности. Българските политици така и не разбраха, че Шенген не е просто изпълнение на критерии, а въпрос на споделено доверие.
Годината, събрана в една дума?
- За света - "Връщане към ценностите". За България - "Лутане без посока".
Кои са важните уроци на 2022 г., с които трябва да продължим?
- Хората обикновено извличат уроци от грешките, а ние в България като че ли не можем да се удържим да ги повтаряме отново и отново. Това, което е най-безнадеждно, е напълно отровената медийна среда, в която българите, заразени с някаква патологична носталгия по мизерното си минало и склонността да вярват на ненаучни нелепости, затъват все повече и повече в блатото на безвремието.
България има хора-визионери, има успешни примери в бизнеса, има морални стожери. Но в тази отровена среда те не могат да бъдат чути. Избуява нездравото, скандалът, лъжите и подменената реалност. Това очевидно е изгодно и удобно за някои, но то ни убива като нация и като държава.
Ако се фокусираме върху България: Защо падна редовното правителство и ще се състави ли ново в оставащите дни от годината?
- Всяко правителство пада, защото губи подкрепата на дадено парламентарно мнозинство. Сложната конфигурация при съставянето му по принцип не предполагаше дълъг живот. За съжаление очакваният кратък живот можеше да бъде изпълнен с доста по-значимо съдържание, ако водещият участник в него беше поставил акцент върху това как трябва да се управлява, а не колко дълго ще се управлява. Стремежът да се "крепи" правителството доведе до много неоправдани компромиси.
Още веднага след последните избори беше ясно, че добрият вариант е невъзможен, а възможните са избор между лош, по-лош и най-лош.
Изборите не са трагедия или бедствие, а най-доброто средство за преодоляване на управленски кризи, което демокрацията е измислила. Не е случайно, че много усилия са насочени към тяхното обезсмисляне.
Кои са грешките, които "партиите на промяната" трябва да избегнат при следващи избори?
- Главният въпрос, още от 1989 г. и до днес, е кой как си представя промяната - в целия диапазон от "стани да седна" до революционни изменения. Под лозунга за промени и в търсене на спасители се нагледахме на десетки политически еднодневки и политически мошеничества.
"Демократична България" е единственият политически субект с ясна визия за развитие на България, но предизвикателството, с което не успяват да се справят, е как техните послания да бъдат разбрани от един по-широк кръг хора.
"Продължаваме промяната" все още търсят своя облик и структури. За мен основната грешка при тях е прекаленото его на лидерите й. За съжаление и най-престижната университетска диплома не ти дава политически опит и зрялост.
Искрено се надявам промяната да не се окаже с подрънкване на копейки, но ще е твърде наивно да се правим, че не забелязваме процесите на маргинализация и лумпенизация в българската политика. Чувството за неуспех в живота за много българи формира своеобразна омраза към успеха, който се асоциира с Европа и води до специфичен протестен вот.
Тези процеси се задълбочават от медийно натрапената обърната пирамида на ценностите. И ако в обществото има "умни и красиви", те трябва да докажат, че наистина са умни, и да намерят пътека към другите българи, като им дадат една разбираема, постижима и красива надежда за общо бъдеще.
Хватката на задкулисни кръгове върху публичните ресурси беше ли разхлабена или техните територии остават/се увеличават? Къде е България спрямо "мафията си има държава"?
- Икономическите показатели са индикация, че хватката след ерата ГЕРБ е леко разхлабена. За съжаление служебното правителство на Радев положи немалко усилия да върне процесите назад. Юмрукът към мутрите се оказа евтин предизборен трик.
Законите, които да гарантират необратимост на процеса на демафиотизация, са все още мираж. Без действаща прокуратура, която да защитава държавния интерес, без действащи независими регулатори очевидно механизмът на правилно функциониращата държава е счупен, няма върховенство на правото и чувството за справедливост е накърнено. И тук отново не мога да подмина, че основните медии са се превърнали в съучастници и промотъри на мафията, която е завладяла държавата.
Еманципира ли се България, доколко преодоля руските си зависимости?
- Градивната част от обществото в България се състои от убедени и активни европейци. Но счупеният държавен механизъм прави страната ни силно уязвима за престъпно руско влияние. Връзката между икономическа престъпност и руските интереси винаги е била пряка. Това много ясно се вижда например в дейността на ГЕРБ, които много искат да се представят като евроатлантици, но корупционните схеми и злоупотребата с власт ги държат като в менгеме в сферата на руските интереси.
Угнетително е да се гледа слугинското поведение на държавния глава и редица министри и ръководители на служби пред режима на Путин. Жалко е превръщането на БСП в бледо подобие на Копейкин. И е ясно, че зад това няма как да стоят просто някакви сбъркани идеи. Очевидно стоят зависимости.
Българското общество по-разделено ли е или по-обединено в края на 2022?
- Българското общество е разделено на три части. Една част е угнетена, маргинализирана, податлива на кресливи и зависими мошеници, лесно тикана към омраза и отрицание.
Друга част е безразлична. Склонна да мърмори и да се оплаква, но не и да се бори за правата си.
За щастие има и друга част, която желае най-сетне да види България по пътя към успеха. Тези хора с инициативите си заместват, доколкото могат, липсващата държава и изтриват срама от поведението на част от политиците. Тя все още чака своите лидери, които не просто да я поведат, но и да започнат да събират отломките от другите две части на обществото.
Кое беше (най-)позитивното през изминалата година, въпреки всичко?
- Вдъхновяващият пример на Украйна. Жените на Иран. Пенсионерът, помъкнал на гръб генератор, за да помогне на хора в нужда. Достойнството и смелостта, които са заразителни. Добротата, която въпреки всичко съществува.
Коя е думата на 2022 година според вас?
- Свободата (която е по-силна от страха).
