2022 г.: Политическият елит драматично се разминаваше в своите декларации и (без)действия
"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към наблюдатели - философи, писатели, политолози, социолози - да оценят отиващата си година и да направят прогнози за новата. Каква беше 2022 г., когато в Европа отново избухна война, която за повечето хора изглеждаше невъзможна след Втората световна война, приключила през 1945 г. с победа над Хитлер и Мусолини. Година, в която режимът на Путин заплаши човечеството с ядрени удари. В която кризата, предизвикана от пандемията, беше почти преодоляна, но застигна енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна и тежките зависимости на ЕС от руския газ и нефт. В българския контекст - година, в която редовното правителство беше свалено с вот на недоверие и отново сме в спиралата на изборите, управлявани от служебен кабинет на президента и с неосъществени реформи.
Беше ли възможно за прогнозиране всичко това преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди, че отново ще ходим на избори? Четете равносметката за 2022 г. в дните до новата година, а очакванията за 2023 г. - след 1 януари. Публикувахме отговорите на Ивайло Дичев, Радослав Бимбалов, Добромир Живков, Боряна Димитрова, Евгений Дайнов, Иво Инджов, Евгений Кънев, Асен Асенов, Калоян Велчев, Деян Кюранов, Владимир Левчев, Красен Станчев, Наталия Киселова, Валентина Василева-Филаделфевс, Вержиния Велчева. Днес четете равносметката на Геновева Петрова - съуправител на социологическата агенция "Алфа Рисърч". Заглавието е на редакцията.
Потвърди ли се някое от Вашите очаквания за 2022 г.?
- Очакванията (споделени в миналогодишната анкета на "Дневник") във вътрешно-политически план бяха свързани с нестабилността на четворната коалиция, която стоеше зад кабинета "Петков", възможна политическа криза и ролята на президента в тези процеси. Събитията през годината не само потвърдиха тези очаквания, те се развиха в много по-силна степен.
Стабилността ще е сериозно предизвикателство пред управлението през 2022 г.
Можеше ли да се предвиди войната в Украйна?
- Имаше достатъчно сигнали, че Путин ще започне тази война - претенцията НАТО да спре разширяването си и да се върне в границите си от 1997, военни учения в близост до украинската граница, опитът с анексията на Крим и т.н.
По-същественият проблем обаче беше не дали войната можеше да се предвиди, а реакцията на европейските лидери (които дълго отказваха да приемат, че руските войски ще нахлуят в Украйна) и някои български политици (които неизменно се опитваха да убеждават обществото в основанията на руските претенции и действия). Към момента е важно уроците да са научени, защото агресията (военна, икономическа, информационна) на Кремъл през последните десет месеца е ясен знак, че амбициите му не се ограничават с Украйна.
Как бихте обобщили тази пълна със сътресения година, в която неведнъж чухме заплахата за ядрени удари и отказ за Шенген?
- Година, която е част от значимо глобално икономическо и политическо преструктуриране. Такъв процес по правило е свързан с тежки решения, които засягат и инициаторите на трансформациите, и пряко подложените на тях. В подобна ситуация е важно да се заеме ясна позиция и тя да се отстоява последователно. За България това бе едно от най-сериозните предизвикателства през годината - политическият елит драматично се разминаваше в своите декларации и (без)действия, независимо дали ставаше въпрос за подкрепа за Украйна, Шенген, енергийни доставки или друг важен въпрос.
Годината, събрана в една дума?
- Несигурност. Във всичките ѝ форми - военна, икономическа, политическа, социална.
Кои са важните уроци на 2022 г., с които трябва да продължим?
- Тази година ни научи, че консенсусът (стремежът към единомислие) е непостижим и трябва да се научим да живеем с този факт. Плурализмът, в смисъла на конкуренция на конфликтни помежду си интереси, е пътят за постигане на съгласие около общи цели.
Ако се фокусираме върху България: Защо падна редовното правителство и ще се състави ли ново в близките дни?
- Коалицията зад кабинета "Петков" се разпадна сама и този риск беше заложен още при сформирането ѝ. Разнородността на четирите партии, проличалите още в началото проблеми във взаимодействието помежду им и невъзможността на коалицията да стартира заявени реформи предизвикаха нейния разпад.
Перспективата този парламент да излъчи правителство е силно ограничена. Причината не е в липсата на възможности за мнозинство. В Народното събрание има 7 парламентарни групи, които избират комфорта да бъдат опозиция.
Кои са грешките, които "партиите на промяната" трябва да избегнат при следващи избори?
- Приоритетът на "партиите на промяната" - премахване на статуквото и отхвърляне на каквото и да е взаимодействие с него, е тяхна основна грешка, която ги тласна към ситуационни и конюнктурни противопоставяния за сметка на политически ценности и идеологически позиции. Този проблем ги поставя в ситуация да взаимодействат (при това както показа опита на кабинета "Петков" - неуспешно) с дългогодишни свои противници и да не влизат в партньорство с по-близки до политическите им позиции партии. Докато този проблем съществува, въпроси като дали са се явили на изборите заедно или поотделно и кои кандидати са номинирали за една или друга позиция остават второстепенни.
Хватката на задкулисни кръгове върху публичните ресурси беше ли разхлабена или техните територии остават или дорисе увеличават? Къде е България спрямо "мафията си има държава"?
- Тази хватка е наследство от комунистическия режим и докато представители и наследници на бившите номенклатура и служби продължават да имат достъп до публични ресурси тя не може да бъде преодоляна - независимо от моментните управляващи. С други думи, без лустрация можем да получаваме само частично разхлабване на тази хватка.
Еманципира ли се България, доколко преодоля руските си зависимости?
- От гледна точка на нагласите на българското общество войната на Русия в Украйна постигна резултат, който беше трудно да някой да си представи: хората в страната започнаха да разграничават отношението си към политиката на Кремъл от отношението си към Русия въобще. Мнозинството от българите продължават да имат позитивни нагласи към Русия, но не и към действията на управляващите в Москва.
В контекста на конкретни политически и икономически въпроси, все още формации като Възраждане, БСП и други по-малки партии продължават всячески да подкрепят позициите на Кремъл и се опитват да блокират всяка малка стъпка страната ни да се откъсне от руските зависимости.
Българското общество по-разделено ли е или по-обединено в края на 2022 г.?
- И през тази година продължава да е силно разединено по важните теми - почти няма въпрос, по който в общественото мнение да доминира една позиция. Нещо повече, през годината се очерта и тенденцията на задълбочаващо се разделение между избиратели и политици: хората все по-малко им се доверяват.
Кое беше (най-)позитивното през изминалата година, въпреки всичко?
- Две неща си струва да бъдат отбелязани: демократичният свят успя да се мобилизира в отговор на руската агресия към Украйна и започнахме да мислим по-спокойно за пандемията от COVID-19.
Коя е думата на 2022 година според Вас?
- Война - през тази година тя ни напомни, че демократичният ред трябва да бъде отстояван непрекъснато.