- Да, това че идва нова вълна в политическия ни елит. С всичките особености на новите политици : от липсата на опит, наивността, неумението да боравят с терминологията и непознаване на институциите и системите, до необременеността в общуването с хората, непартийното мислене, желанието да решават проблеми бързо, решенията извън формата. Идва ново поколение и то е генерационно различно, адекватно е на икономически активните българи, не е част от говора, манталитета, калотинския хоризонт, който досега беше преобладаващ в политиката ни, а и в парламента.

- Не, лично аз твърдо бях убеден, че война в Европа, между две големи държави е невъзможна, това, което се случи и продължава, е извън разума. И това се вижда и сега - тази война не е война, която можеше да бъде предвидена, защото се случва в главите на руските политици по начин, различен от оня по бойните полета. Случва се и "на живо", във видеата на обикновени войници, в които можете да видите всичко, включително и смъртта на тези, които снимат... Това е качествено нова война в много измерения и последиците от нея ще бъдат също такива, неочаквани...

- Година на големите надежди: че ще имаме стабилно правителство, че справедливостта идва от Путин, че ковид вирусът вече е "обикновен", че кризите ще ни отминат, че можем да се снишим и да изчакаме, че ще ни пуснат в Шенген, щото е крайно време...

В странни времена живеем - вместо да ставаме все по-реалисти, по начина, по който се превръщаме все повече в материалисти, заради промените в средата около нас, ние все повече късаме връзката с действителността и се надяваме на чудеса, ирационалност, нетипична за модерните общества. Фалшивите новини, това, че светът става все по-достъпен, определено плаши и всъщност тези фалшиви надежди са опити за обяснение, не за решения.

- Война.

- Солидарността, която рязко избухна в различни държави заради войната в Украйна, е най-важният урок. Това, че можем и трябва да помагаме на хората в беда. Не само бежанци и чужденци разбира се. Мисля, че тази година видяхме пик на граждански действия, които постепенно променят средата, обществото ни, което беше травмирано до ненормалност за годините управление на ГЕРБ. Гражданите си връщат полека-лека контрола над политиката и това личи от рязката промяна в тона и обичайното нахалство, с което бяхме свикнали. Включително и през ниската избирателна активност и патовите парламенти - това са сигнали, че огромна част от сегашните ни политици, ако искат да оцелеят, трябва да се променят, партиите също.

- Падна, защото имаше достойнството да се опита да нарича нещата с истинските им имена. Да се бори със схеми и влияния, за които винаги се е знаело и оцеляването в политиката е било през приемането им. Падна и заради неопитността си, непознаване на правилата на играта, включително и мръсните. Но и точно затова партиите на антистатуквото продължават устойчиво да събират общо едни над 30 процента на избори, нещо, което го нямаше години наред - защото младите и активни хора са със същия профил - хора, които не са имали и не искат да имат общо с държавата и политиката, по начина, по който тя се е случвала досега...

Лично аз допускам правителство с третия мандат, около ДПС, а и с ГЕРБ...

- Първо: време е за "чао" на старите лица, "опитните", без които не можеше, вече са познати само на твърдите електорати. Много по-важно е кандидатите да бъдат с граждански профил, активни в собствени инициативи, доказани извън политиката. До колене сме в генерационна промяна в ценностите и закъснелите нямат бъдеще...

Второ: неподготвеността на тези, които поемат политическа отговорност в управлението, съчетана с пагубно самочувствие. Неподготвеност, която личи и в думите и в действията.

Трето: крайно време е да се спре с оправданията и търсене на причините в другия. След неуспех въпросът е "какво да правим", не "кой го направи".

Четвърто: компромисът не значи слабост, а добре организираните малцинства печелят срещу зле организираните мнозинства. И в контекста на сегашния мандат го казвам...

- Определено задкулисният натиск намаля, а и видимо онези, които дирижираха тези процеси, се опитват да се изтеглят с придобитото. Големият тест дали зависимостите наистина се късат ще бъдат местните избори през 2023. И съставянето на ново правителство. Мафията видимо отстъпва, това е най-видимо през невъзможността да привлича нови хора и да гради нови схеми през последните години...

- Късането на пъпната връв с Русия, хранила много бизнеси и олигарси, е трудно. Зависимостите на психологическо ниво - още по-трудно се късат. А страната ни почти 10 години беше безпроблемно заливана от фалшиви новини - проруски и антиевропейски, и това е основната причина голяма част от обществото ни да пребивава във фалшивото състояние на "националния интерес". Заради хибридната пропаганда те бяха откъснати от Европа, а действителността ги кара да скъсат с Русия. Нормално е да не знаят къде да се дянат, което е добро начало. И ако то бъде последвано от ясни политически послания, късането няма да е трудно. Но, именно там зависимостите, или наивността, ако щете, е на опасни нива...

- Определено по-обединено в търсенето на изход от ситуацията, в която живееше досега. Да, това търсене не е явно забележимо, защото е хаотично, неорганизирано, всеки се опитва да се измъкне от различни неща: едни от модела на мафия с държава, други от липсата на перспектива, трети от средата...

Много може да се каже, но определено има динамика в обществото ни, поне според мен. Тя видимо не съвпада с тази на политиците, което вещае нови състояния на преход, но именно в такива моменти се късат зависимости и се появяват нови субекти.

- Икономическият растеж, който изненада всички. Почти нулевата безработица. Това, че държавата се оказа богата и раздава средства поголовно. Повсеместното отвращение от парламентарната "дейност" в последните месеци. Краят на ковид страховете и свързаните с тях кризи на разума... Има с какво да я запомним, като добра година, вероятно първата от по-добри.

- Правителство.