На хоризонта не се вижда безработица за българските "кукловоди"
По традиция в началото на всяка година "Дневник" публикува прогнозите и пожеланията на наблюдатели - философи, писатели, политолози, социолози. Какви са очакванията им за новата 2023 г.? Ще донесе ли тя мир и справедлив край на войната на Русия срещу Украйна? В национален план - ще се състави ли устойчив кабинет или отново ще има поредица от парламентарни избори? Ще донесат ли промяна местните избори? Ще стане ли животът ни по-добър?
След равносметката за изминалата 2022 г. четете какво мислят нашите автори за новата година. Започнахме с проф. Ивайло Дичев и Добромир Живков. Днес четете прогнозата на Боряна Димитрова - съуправител на социологическата агенция "Алфа Рисърч". Заглавието е на редакцията.
Какви са надеждите Ви и какви опасенията за 2023 г.?
- Надеждата ми за света е годината да е в мир и разум. За България - да съберем сили и да заемем достойното си място сред другите европейски държави.
Опасенията - от параноично нагнетяване на конфликти, от пореден епизод на едноличната режисура "разделяй и владей", от разпад на базисните правила, които (все още) поддържат живи обществените системи.
Ще свърши ли войната?
- Надявам се да свърши тази в Украйна. И дано след нея не бъдат отключени други войни.
В глобален план кое е най-доброто и най-лошото, което може да се случи?
- Безспорно най-доброто е да се преосмислят и прецизират механизмите за мирно решаване на конфликтите - и регионални, и глобални. Както се видя от немислимото доскоро обединение на страни с разнопосочни интереси срещу руската агресия в Украйна, само чрез единни усилия могат да се постигат резултати.
2022 г.: Европа и светът показаха неочаквано силна воля и солидарност
Най-лошото е задълбочаването на противоположния процес - разширяване зоните на разпад, конфликти, варварски нападения и агресия. Запасите за унищожаване на света са няколко пъти по-големи от необходимото - дори само това би трябвало да е достатъчно мощен стимул да се търсят разумни решения.
Кое е неизбежно?
- Неизбежна е само човешката глупост, отказът да се учиш от грешките си. За нас, в България, неизбежното е като че ли бавното, трудно, с много грешки и криволичения откриване на верния път, само за да го напуснем лекомислено, докато след много лутания не го намерим отново.
Фокус България: ще има ли най-накрая стабилно ново управление?
- Не, за жалост 2023 г. няма да е година на стабилното управление. Укрепва се единствено президентската власт, която при слабата ни партийна система е антипод на стабилно управление, способно да чертае перспективи и да постига значими национални цели.
Очаквате ли нови политически проекти, които могат да имат тежест/шанс за изборни успехи?
- На хоризонта не се вижда безработица за българските кукловоди. Със сигурност ще бъдат тествани нови политически проекти. Всички сегашни партии ерозират, ерго, годината ще бъде идеална за лов на рибки-бананки, ако използвам заглавието на прекрасния разказ на Джеръм Селинджър. До март надали ще наберат сила, но до есента, може и да успеят. Което би било реална заплаха за сегашната политическа класа.
Кои ще са факторите с най-голяма тежест върху вътрешнополитическите процеси?
- Енергетиката, включително газовата диверсификация и "моделът Лукойл", икономическата ситуация, включително темпът на развитие на инфраструктурата и модернизирането на икономиката, влизането в Шенген и еврозоната, демографските процеси и регионалната политика.
Местните избори ще разклатят ли феодалните практики?
- В някои общини - да, в други - не. Важна е промяната на средата. Ако има достатъчно примери за добро и ефективно управление, останалите общини ще бъдат подложени на натиск за промяна. Вътрешната миграция е ярък показател за това. Хората отиват там, където имат повече възможности, но и където има по-добра среда за живот.
Очаквате ли изненади и какви от местния вот?
- Не знам какво приемате като изненада. Бих отговорила така - ще има промяна в общинската електорална карта на България. Дали това ще доведе до промяна в механизмите на управление обаче е по-сложният и важен въпрос, на който още нямам отговор.
Има ли шанс да се случи някоя от неслучилите се над 30 години реформи? В коя сфера?
- Дълбоките реформи не се случват с декрет и в спешен порядък, защото изискват пренастройването на големи и тромави обществени системи - законодателство, администрация, взаимоотношения с институции, политическа и персонална култура, последователност. При условие, че започне упорита и търпелива работа по която и да е реформа от 1 януари 2023 г., има шанс да видим някои нейни плодове през 2024. Останем ли само на равнище заклинания за реформи, няма да се случи нищо.
Ще изплува ли мнозинството от българското общество от блатото на руската пропаганда, дезинформацията и апатията?
- Огромната отговорност тук е на медиите, политиците, публичните говорители. Ако прокремълските поддръжници продължават да бъдат най-активните, гръмогласни и умели манипулатори, а отсрещната страна - разединена и слаба, очевидно няма да може. Въпрос на осъзнаване на заплахи, приоритети и съвместни усилия.
Какво пожелавате за 2023 г.?
- Повече съпричастност и солидарност. И по възможност - да затворим фабриката за лепене на етикети, а да създадем споделено пространство за разумно и отговорно действие.