- Надеждата - че българското общество ще намери в себе си сили да се самоорганизира и премине през кризите. Опасението - че политическият елит в страната няма да успее да направи същото.

- В по-тесен смисъл и предвид оценките на експертите - възможно е през тази година да се сложи край на формалните военни действия. В по-широк смисъл обаче ще продължи - на различни фронтове (икономически, политически, културно), а демократичният свят има какво още да направи, за да бъде подготвен.

- И двете са свързани с кризите, с които се сблъсквахме през миналата година. Най-доброто би било да започнем да ги преодоляваме, а най-лошото - да продължат да се задълбочават.

Конкретно, най-доброто би било войната да спре, да се намерят решения на икономическите затруднения и България да има излъчено от парламента редовно правителство. Лошо би било нито един от тези проблеми да не започне да се решава.

- Неизбежно е, че ще преживеем последиците от кризите. Дори при оптимистично развитие на ситуацията, вероятно през цялата 2023 г. хората ще изпитват затруднения. Важното е да има яснота за посоката и отговорни действия от страна на ангажираните в управлението. Това, разбира се, е възможно, ако бъдат загърбени ситуационните противопоставяния и се заложи на ценностно и идеологически обосновани партньорства.

- Важната част от въпроса е дали ще има стабилно редовно управление (служебното правителство - старо или ново - няма проблем със стабилността, защото парламентът не разполага с механизъм да поиска оставката му). Стабилно редовно управление България може да има, ако партиите в Народното събрание подходят отговорно към този свой основен ангажимент. За момента такива сигнали няма - отговорността на парламентарните формации е декларативна, а действията им напомнят за целенасочено избягване от сформиране на управление.

- Политическият терен в България е силно разклатен и продължава да се преструктурира. В такава ситуация шансове да се намеси различен от досегашните играчи винаги съществуват, а важният въпрос е как ще добие електорална тежест - по силата на обществено доверие или по силата на политическо инженерство.

Наивно би било да очакваме, че политическите инженери ще "загубят апетит" и в този смисъл, напълно възможно е да станем свидетели на ново тяхно творение. Дали то ще бъде съвсем ново или реанимирано старо е второстепенен въпрос. Обществено очакване за нова партия обаче към момента няма.

- Няколко фактора ще имат влияние върху вътрешнополитическите процеси:

- Институционалната криза в страната. Най-вече решаващо ще е дали парламентът ще успее да се справи с ангажимента си по излъчване на редовно правителство, или ще остави водеща роля на президента. Самият президент, овластен по този начин, също ще продължи да бъде фактор.

- Войната на Русия в Украйна ще продължи да влияе (не само икономически). В българския парламент има осъждащо поведението на Москва мнозинство, но и партии (които макар да са малцинство) заедно с президента последователно и твърдо го охраняват.

- Европейският съюз и решенията, свързани с бъдещето на България в еврозоната, Шенген и процеса по възстановяване.

- Зависи какво ще реши изхода от местните избори: свободният вот на избирателите или мобилизационният капацитет на "феодалите". Ако е свободният вот - да, можем да очакваме разклащане. Ако е второто - не, независимо кой е излъчил победителите в съответните общини.

- Шансът след местните избори да имаме различна електорална картина в ключови общини е висок. ГЕРБ, които управляват мнозинството от тях, вече са изправени пред заявката за обединени усилия на опонентите им. В този смисъл, персонални изненади при мажоритарния кметски вот са възможни, особено в най-големите и знакови общини. В контекста на пропорционалния вот за общински съвет обаче изненадите са по-малко вероятни, а тенденцията е фрагментацията на вота на национално равнище да се възпроизведе и на местно.

- Преди всичко, през трите десетилетия на демократично развитие в страната се случиха реформи в почти всички сфери - при това важни структурни реформи. Друг въпрос е доколко е успешна всяка от тях.

Тъй като сме в началото на 2023 г., вниманието е фокусирано върху сферите, които към момента се нуждаят от реформи и най-належащи сред тях според обществото са сектори като здравеопазване, съдебна система, сигурност, социална политика, образование. Шансовете на всяка от тях да се случи са в ръцете на парламента, а до момента той не показва готовност да ги реализира - липсва съгласие около концепциите и предложените законопроекти потъват в обсъждания с неясен резултат.

- Руската агресия към Украйна през миналата година промени нагласата на много българи, които вече диференцират отношението си към Русия от това към политиката на Кремъл. Изплуването от блатото на руската пропаганда, както казвате, обаче е важен ангажимент и на медиите. Ако мнозинството от медиите проявят отговорност да се противопоставят на хибридните руски атаки - шансове има.

- Силно политическо лидерство, което отстоява цивилизационния избор и принадлежност на България към евроатлантическия свят.

На хората в личен план - здраве и удовлетворение от нещата, които правят.