Руската федерация е на път заедно с Армения да нахлуе в контролирания от Азербайджан Карабах, предупреждава съветникът на президента на Украйна Михайло Подоляк в интервю за телевизия "Молдова 1". Изказването му идва на фона на поредния епизод на напрежение в региона. Азербайджански природозащитници блокират единствения път, свързващ Карабах с Армения, заради съмнения в незаконен добив на полезни изкопаеми там.Ереван твърди, че това е "подкрепяна от правителството в Баку блокада" и иска намесата на разположените в региона мироопазващи сили на Русия. Азербайджан отхвърля обвиненията, тъй като протестиращите имат "опасения от нелегални арменски минни дейности".

Започналото преди месец напрежение идва, след като през ноември 2022 г. Москва изпрати скандално известния с международната афера "Тройка диалог" руско-арменски милиардер Рубен Варданян да оглави непризнатия анклав, т.нар. "Нагорно-Карабахска Република" ("НКР"), на практика контролирана напоследък от Москва и Ереван територия.

Че конфликтът се разраства, става ясно от все по-острите и заплашителни изявления на страните в конфликта. "120 хил. души се сблъскват с хуманитарна катастрофа", заяви на 22 декември 2022 г. Варданян в обръщението си към парламента на Испания по повод ситуацията с блокажа на пътища. Същевременно според данните на ООН такива в Карабах са около 40 хил., тъй като след избухването на азербайджанско-арменската война, над 90 хил. арменци са се преместили в Република Армения.

На 12 януари президентът на Азербайджан Илхам Алиев събра медиите в Баку, пред които изостри тона срещу Ереван и "НКР", заявявайки, че арменците в Карабах трябва "или да получат азербайджанско гражданство, или да напуснат страната сами или на камионите на миротворците".

Според Подоляк, Москва завишава тройно данните за броя на арменското етническо население в Карабах и създава напрежение в преговорите между Ереван и Баку за мирното споразумение две години след избухналата през есента на 2020 г. арменско-азербайджанската война за контрол над региона.

Михайло Подоляк е на мнение, че руският президент Владимир Путин се опитва да отвлече вниманието на обществеността и медиите по света от случващото се в Украйна и да го "превключи" към други конфликти". "За да размие медийният дневен ред в Европа, където войната в Украйна е на първи страници", смята съветникът на Зеленски. Той припомня, че войната изисква ключови ресурси и др. вид помощ от европейската общност: "Възникване на още една гореща точка на друга територия ще разсейва вниманието". По думите му, тази задача Русия в случая се опитва да я реши през реанимирането на карабахската криза.Политическите цели на Путин според Подоляк предвиждат "връщането на доминантно положение в Организацията за Договора за колективна сигурност (ОДКС)": "Да покаже, че Русия може да действа като посредник при разрешаването на подобни конфликти, в това число и по линията Армения - Азербайджан".

Според съветника на Зеленски, Москва ще се опита със съдействието за военна офанзива на Ереван да "попритисне" Баку и Анкара, които да станат "малко по проруски настроени от гледната точка на посредническите им функции". Подоляк има предвид дипломатическата роля на турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган, който е в добри отношения и с Путин, и със Зеленски, в преговорите между Русия и Украйна.

Украинският политик твърди, че Кремъл ще опитва да мине по Кримския сценарий, да се каже, че има толкова население (арменско в Карабах - б.р.), трябва там да се вкара нещо, и да обяви, че държим всичко под контрол".Авторът на тази статия поиска коментар от Михайло Подоляк по повод изявлението му, че Москва подготвя почвата за откриване на втори фронт в Европа в Карабах, както и да даде оценка на сътрудничеството със София, където Народното събрание и Министерството на отбраната най-накрая подготвят предоставянето на военна помощ за Украйна. До редакционното приключване на материала такъв коментар не е получен, като според сътрудник на Подоляк, съответните въпроси ще бъдат предадени. "Много е зает напоследък", бе обяснението на помощника на украинския политик.

Според него при всички тези изявления стопанинът на Кремъл е използвал един и същи трик. Така, на 18 март 2014 г. Путин заявява по повод на анексията на украинската Автономна република Крим, че "в Крим живеят милиони руски хора", забравяйки, че там са предимно украинци, татари, гърци и дори българиНа 24 февруари 2022 г. руският президент говори за признаването на сепаратистките анклави "ДНР" и "ЛНР" ("Донецката народна република" и "Луганската народна република" - бел. ред.) на територията на Донецка и Луганска област на Украйна: "Трябваше незабавно да се прекрати този кошмар, геноцид срещу живеещите там милиони хора". На 30 септември 2022 г. стопанинът на Кремъл пък се опита да обясни защо се признават за "субекти на Руската федерация" контролираните от армията му територии в Източна Украйна. "Няма нищо по-силно от решимостта на милионите хора, които смятат себе си за част от Русия", заявява тогава Путин.

Така, на 20 декември зам.-председателят на Комисията на Държавната дума по въпросите на ОНД, евразийска интеграция и съотечественици, Константин Затулин заявява пред Първи канал, че "120 хил. души (арменци - б.р.) остават в Карабах".

Но според статистиката на Ведомството на върховния комисар на ООН по бежанците, след като арменско-азербайджанската война избухна през есента на 2020 г., 91 хил. арменци са се преселили от Карабах в Република Армения По данните на Министерството на отбраната на Руската федерация от 26 февруари 2021 г., след приключването на военните действия от Армения в Карабах са се завърнали 57 712 души, което над два пъти надвишава статистиката на Баку и международните организации. За сравнение, данните на изследването на католическата фондация на Ватикана Aiuto alla Chiesa che soffre (ACS), проведено през октомври 2021 г. в Карабах, пък показват, че преди арменско-азербайджанска война, арменското население в анклава е било вече едва 103 хил., а не 120 хил. души.

След като войната приключи на 10 ноември 2020 г., обратно в Карабах от евакуиралите се в Армения 91 хил. души са се върнали около 25 хил. По този начин, реалният брой на арменците в Карабах се е свила от 103 хил. на 40 хил. по формулата (103 хил. - 91 хил. + 25 хил.). Така данните на Москва и Ереван за броя на арменското население в Карабах до и преди войната там, са поне два - три пъти завишени.

Според Попов Ереван и Москва завишават броя на живеещите в Карабах арменци, за да прикрият трайното изтичане на населението към Армения и Руската федерация, в търсене на работа.

За да се "компенсира" масовото напускане на арменци от Нагорни Карабах, преди войната с Азербайджан, според Deutsche Welle и RFERL, през 2015 г. от властите в Ереван там се настаняват и арменските бежанци, бягащи от Сирия.

Другият повод за завишаването на демографските показатели според украинския анализатор, Попов обаче е "обосноваването на претенциите към 20% от суверенната територия на Азербайджан, окупирана от Армения при подкрепа на руските въоръжени сили в периода 1991 - 1993 г.".

Според редица експерти по бившия СССР, "жонглирането" с демографските данни на местното население в Карабах цели възобновяването на горещия конфликт между Ереван и Баку. "Под предлога на защита на местното население, се създават условия за въвеждане на допълнителните руски въоръжени сили в региона, с цел последващото анексиране на територията от сателитите на Кремъл", пише Попов. Паралелът е със ситуацията с обявените от Путин като "съдействие на рускоезичните" стъпки по анексията на територии в Крим, Донбас и Източна Украйна.

Депутат на Върховната рада на Украйна от управляващата партия на Володимир Зеленски "Слуга на народа" Людмила Марченко пред ТВ Рада сравни опита на Азербайджан с този на Украйна, принуден да води "бойни действия на собствена територия" и да се сблъсква с "геноцида на населението" в Карабах.

По силата на споразумение за примирие, подписано през 2020 г., Москва разположи мироопазващ контингент в региона. На свой ред, Азербайджан се съгласи да осигури свободното движение по Лачинския коридор, който свързва Армения с Карабах. Ереван твърди, че Баку не изпълнява споразумението и иска руските мироопазващи сили да направят повече за премахване на протестиращите. Кремъл се опитва да създава впечатление за загриженост, като критикува не само Баку, но и Ереван, за липсата на диалог.

Както е известно, заради граничната криза с блокадата на пътя към Карабах, властите на Армения са отменили провеждането на преговорите с Азербайджан за мирно споразумение в резултат на войната от 2020 г. Те са били насрочени за декември 2022 г. в Москва, с посредничество на руските власти. Премиерът на Армения Никол Пашинян постави въпроса за "бездействието" на руските мироопазващи сили - това би могло да означава, че е време да се обмисля замяната им с международни такива.

Напрежението нарасна и през януари Пашинян отказа участието на арменските въоръжени сили във военните учения на ОДКС. "Не критикуваме дейността на руските миротворци, изразяваме загрижеността си", заяви Пашинян на 10 януари.

Това разгневи властите в Москва. "Трудно е да оценим позицията на Ереван, след като официалните му изявления се различават толкова значително", заяви говорителят на руското МВнР Мария Захарова, цитирана от БТА.

Според нея решението на Пашинян да напусне преговорите е попречило за мирно споразумение. "Ако арменските ни партньори наистина са заинтересовани да разрешат тези проблеми, тогава вместо да се занимават със схоластика, трябва да продължим да работим заедно", заяви Захарова.

Опозицията в Ереван също се възмущава, че Армения е част от ОДКС, но като формален съюзник Москва не помага да се прекрати блокадата от страна на гражданите на Азербайджан.

През последните години властите на "НКР" в Степанакерт обаче демонстрират сепаратистка реторика и призовават Москва да присъедини Карабах през допитване до гражданите. Същата реторика се чу и от Ереван, където бившият ръководител на делегацията на Националното събрание на Армения в Парламентарна асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа поиска провеждане на референдум в Карабах "както е направено в Крим през 2014 г.".

Украинските медии предупреждават, че заявленията за над 100 хил. арменци, "блокирани" в Карабах, могат да доведат до следващата стъпка в играта на Москва в региона. Като Путин демонстрира съчувствие на съюзниците си в Ереван и нареди намесата на мироопазващите сили на Руската федерация, които следят за ситуацията в Карабах, в конфликта. Това би било представено като "хуманитарна мисия".

Дали Съветът на Европа, ООН и ЕС ще се намесят в ситуацията, за да не се стигне до втора за последните 3 години война в Кавказ, която да заплаши допълнително сигурността в континента, предстои да се види. Но определено, с ненамесата си, Брюксел позволява на режимите на Путин и Ердоган да контролират сигурността в региона както посредством отбранителната си промишленост в подкрепа на Ереван и Баку, така и посредством кризисната си дипломация на посредничество.

Иначе, след разпадането на СССР през 1992 г. водещата регионална организация бе ОНД (Общността на независимите държави) на 12-те бивши съветски републики. Но след Петдневната война на Путин срещу Грузия през 2008 г. и след нахлуването в Крим и Донбас през 2014 г., ОНД на практика се е разцепило. Държавите, които са се сблъскали със сепаратистки конфликти под въздействието на Москва на своя територия, се отцепиха, създавайки собствена регионална организация за колективна отбрана и безмитна търговия - ГУАМ (Грузия, Украйна, Азербайджан, Молдова). С това се обяснява силният отзвук от ситуацията в Карабах в Украйна и Молдова, където руските войски вече с години се намират незаконно на територията им на суверенни държави.

Следва да има своя позиция и дипломацията в София, на чиято територия живеят големи малцинства на турци и арменци. Същевременно бесарабски и таврийски българи живеят в Източна Европа: в Молдова, в Приднестровието, както и в региони на Украйна като Запорожка област, части от които са анексирани от Москва и в които е спряно преподаването на български в местни училища.