Точно преди две години се върнах в Русия. И точно две години съм в затвора. И когато пишеш такова съобщение, харесва ти или не, си задаваш въпроса: колко още от тези юбилейни послания предстои да бъдат написани?

Но животът и случващото се наоколо сами подсказват отговора: да, колкото се налага.

Нашата нещастна измъчена родина трябва да бъде спасена. Тя беше ограбена, покрита с рани, въвлечена в агресивна война и превърната в затвор, управляван от най-безсъвестните и лъжливи негодници. Всяко противопоставяне на тази банда - колкото и символично да е в сегашния ми ограничен капацитет - е важно.

Както и преди две години, казвам: Русия е моята страна. Тук съм роден и израснал, тук са родителите ми, тук създадох семейство - намерих любим човек, родиха ми се деца. Аз съм пълноправен гражданин и имам право да се обединявам с мислещите като мен и да водя политическа дейност. А ние сме много, със сигурност сме повече от корумпираните съдии, лъжливите пропагандисти и кремълските крадци.

Няма да им дам страната си и вярвам, че мракът ще изчезне. Но докато всичко това продължава, ще правя каквото мога, ще се опитвам да постъпвам правилно и ще насърчавам всички да не се отдават на униние.

Русия ще бъде щастлива!