Уважаеми народни представители,

От името на фондация "Български адвокати за правата на човека", моля да приемете това становище, изготвено от адвокати с над 15 години юридически стаж в процедурата пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и десетки спечелени дела пред този съд. Предметът на становището е понятието дискриминация и то цели да отхвърли изнесените възраженията в хода на обсъждането на законопроекта, че разпоредбите му дискриминират:

• главния прокурор и заместниците му/й

• пострадали лица от престъпления

• членове на ВСС

Още в началото бихме искали да обърнем вниманието Ви, че до момента в хода на обсъждането терминът "дискриминация" се използва неправилно и без точни познания за значението му. Дискриминация представлява различно третиране на хора в сходни ситуации, които могат да бъдат сравнени. Сравнението трябва да бъде по даден признак, като списък на примерните признаци се съдържа в закона. Различното третиране трябва да е допуснато произволно, т.е. то е направено без разумно оправдание. Не е разумно оправдано различие, което не е в съответствие с целта на закона или не е балансирано спрямо обществения интерес.

Няма международноправна забрана за различно третиране само по себе си. Държавите се ползват с широка свобода на преценка, когато решават дали и до каква степен да оправдаят различно третиране в иначе сходни ситуации. Следователно, само при едновременното наличие на три елемента в съвкупност - различно третиране на хора + признак за сравнение с друга група хора + липса на законова цел или баланс с обществени интереси- е налице дискриминация. В позициите на редица участници в дискусията върху законопроекта, които твърдят дискриминация, липсва сравнима група хора в сходно положение, липсва признак за сравнение и липсва уточняване на нецелeсъобразността. В този смисъл, те не използват понятието "дискриминиран" с неговото правно значение и съответните му последици, а като синоним на разговорната дума "неоправдан", което е неправилно.

Участници в обсъждането твърдят, че главният прокурор и заместниците му/й са "дискриминирани" от разпоредби в законопроекта, тъй като последният въвежда ред за разследване, различен от реда за други обвиняеми лица. Българското право не забранява всяка разлика в третирането, при упражняване на права и свободи. То защитава лица, които са в аналогични или сравнително сходни положения, от неоправдани разлики в третирането, които произхождат от лични характеристики на лицата в сравняваните групи (признаци на дискриминация). Следователно поддръжниците на тази тези трябва да определят дали главният и заместник главните прокурори са в аналогично положение със сравнима група лица.

На второ място, те трябва да посочат по какъв признак правят сравнението, тъй като много обвиняеми в НПК се характеризират с качеството "лица на високопоставен пост". На трето място, те трябва да конкретизират с какво различното третиране е по-неизгодно за главния и заместник главните прокурори от контролната група за сравнение. Накрая, те трябва да посочат защо различното третиране е непропорционално, например, дали то представлява прекомерно тежка мярка в борбата с корупцията или по някаква друга причина е неоправдано. Възразяващите срещу тази част на законопроекта до момента не са направили това.

Действащият НПК индивидуализира следните обвиняеми: военнослужещи; генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства; резервистите и лица на военновременна служба; граждански лица на служба в Министерство на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в НСО и в Държавна агенция "Разузнаване"; заместник-министри; председатели на държавни агенции и държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителните агенции и техните заместници; управителя на НОИ, управителя на НЗОК, изпълнителния директор и директорите на териториалните дирекции на НАП; директора на Агенция "Митници", началници на митници, митнически бюра и пунктове; членовете на КПКОНПИ и НБКСРС; областни управители и заместник областни управители; членове на ВСС, главния инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС; кметовете и заместник-кметовете на общини, кметовете и заместник-кметовете на райони и председателите на общински съвети; съдии, прокурори, следователи; други лица с имунитет; членове на МС.

Съветът постановил, че не е налице дискриминация, тъй като съдиите от долни инстанции и върховните съдии не са сравними групи и за всяка е предвиден различен дисциплинарен орган, с различни функции. С окончателно решение на националните власти жалбоподателят бил отстранен от длъжността заместник-главен прокурор и подал жалба до ЕСПЧ, където формулирал оплакване, че "отстраняването на съдии от долни инстанции и на върховни съдии по различни правила е дискриминационно" (§ 40).

ЕСПЧ постановява, че оплакването му от дискриминация е зле обосновано, тъй като нито пред националните власти, нито в процедурата пред ЕСПЧ, жалбоподателят е демонстрирал, че той е в аналогична ситуация, в сравнение със съдиите от долни инстанции. ЕСПЧ потвърждава, че тези съдии и върховните съдии не са поставени в сходно положение. В допълнение, жалбоподателят не е конкретизирал някакъв ясен ущърб, който му е причинен от различните правила. Той е получил възможност да изложи случая си пред съвета и да представи възражения, които са били адресирани от съвета; следователно, той не е показал как по правилата, приложими за съдиите от долни инстанции, би получил различно отношение и резултат.

ЕСПЧ постановява, че различното третиране е оправдано, със следните мотиви: "предвид своята свобода на преценка българският законодател не е нарушил принципа на пропорционалност. Не е ролята на един международен съд да се произнася по такива въпроси; това са политически решения, които по принцип са запазени за националните органи, разполагащи с пряка демократична легитимност и по-добре позиционирани от един международен съд да оценят местните потребности и условия" (§§ 114, 117). Жалбата е отхвърлена като неоснователна.

В заключение, законопроектът не съдържа дискриминация по отношение на главния и заместник-главните прокурори. Той стриктно се води по антидискриминационните принципи на Конвенцията на СЕ за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Боравенето с думата "дискриминация" по лаически начин в хода на една правна дискусия занапред трябва да бъде преустановено.

Друга теза, изразена в хода на обсъждането на законопроекта е, че институтът на обжалване на отказ за образуване на досъдебно производство пред съд дискриминира пострадали от леки престъпления, в сравнение с пострадали от тежки престъпления. Това е неправилно твърдение, по следните причини:

Гражданите, пострадали от убийство, телесна повреда, изнасилване и трафик на хора, и гражданите пострадали от леки престъпления, не са в сходно положение и не подлежат на сравнение. За разлика от втората група, първите са жертви не само на престъпления по смисъла на Наказателния кодекс, но на правонарушения по смисъла на конституционното и международното право. Деянията, насочени срещу живота, телесната и сексуалната неприкосновеност, не само съставляват престъпления - те представляват правонарушения по смисъла на Международното право за Защита правата на човека. По-специално, те представляват нарушения на основните човешки права да не бъдеш убивана/убиван, да не бъдеш бита/бит и изтезавана/изтезаван, да не бъдеш изнасилвана и трафикирана/трафикиран - т. нар. права-ядро на КЗПЧОС ("core Convention rights").

Това, което ги отличава и издига над другите права е, че те са неотменими, безусловни и по отношение на тях е забранено дерогиране в случай на война или извънредно положение - Член 57 от Конституцията и Член 15 от КЗПЧОС. Пострадалите от тежки престъпления имат специален статут в производството пред ЕСПЧ, който разработи вътрешна политика за сортиране и приоритизиране на подаваните жалби, според естеството на оплакването. Пирамидата от формулираните приоритети включва 7 категории дела. На върха са спешните жалби (касаещи благосъстоянието на деца; подадени от лица, лишени от свобода и др.). Втори по бързина се гледат жалбите, които повдигат въпроси от значение за цялостната ефективност на КЗПЧОС, засягат общи интереси и могат да предизвикат огромно влияние върху националния правен ред или дори върху европейската система. На третото приоритетно място ЕСПЧ поставя жалбите с оплаквания от нарушения на правата - ядро на Конвенцията.

Българският законодател отдавна е признал, че тежките престъпления и леките престъпления не са сравними групи и се нуждаят от различни правила, за да може да бъде постигната законовата цел - справедлив процес и превенция. Действащото ни право съдържа много примери за различно третиране на тежки и на леки престъпления, сред които са:

• провеждане на бързо производство не се допуска за престъпления, от които е настъпила смърт или тежка телесна повреда (чл. 356 от НПК);

• гражданите, пострадали от тежки престъпления, и гражданите, пострадали от леки престъпления, имат различни срокове за подаване на молба за ускоряване на досъдебното производство (чл. 368 от НПК);

• съкратено съдебно следствие не се допуска за престъпления, при които умишлено е причинена смърт (чл. 369а от НПК);

• освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание не се допуска за тежки престъпления (78а от НК);

• споразумение не се допуска за тежки престъпления и за леки, от които е причинена смърт (чл. 381, ал. 2 от НПК);

• гражданите, пострадали от тежки престъпления, и гражданите, пострадали от леки престъпления, имат различни срокове за отмяна на обезпечението върху гражданския иск в досъдебното производство (чл. 234, ал. 8 от НПК);

• гражданите, пострадали от тежки престъпления, имат право на обезщетение за имуществени вреди от Държавата (чл. 3, ал. 3 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления5).

В заключение, жертвите на убийство, телесна повреда, изнасилване и трафик на хора имат специален статут в НПК, Конституцията и КЗПЧОС и не са в аналогична ситуация с жертвите на леки престъпления. Липсва защитен признак, по който двете групи могат да се сравняват. Различното им третиране е оправдано и не противоречи на Конституцията или КЗПЧОС. Напротив, то е необходимо в едно демократично общество.

По време на обсъжданията на законопроекта в правната комисия на Народното събрания бяха изложени твърдения, че предложените изменения и допълнения в Закона за съдебната власт и по-точно в § 26 от законопроекта6, представляват дискриминационно третиране на съдиите, прокурорите и следователите, които не могат да бъдат назначени в парламентарната квота на НАС във ВСС. Подобна теза е несъстоятелна поради следните доводи. Както е посочено в мотивите на Решение № 14 на Конституционния съд от 1992 г. по конституционно дело № 14 от 1992 г. (ДВ, бр. 93 от 1992 г.), равенството пред закона означава равнопоставеност на всички граждани пред нормативните актове и задължение за еднаквото им третиране от държавната власт. Член 6, ал. 2 от Конституцията забранява да бъдат ограничавани правата или да бъдат създавани привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Според същото решение на Конституционния съд признаците за недопускане ограничения на правата или предоставяне на привилегии, посочени в чл. 6, ал. 2, са изброени изчерпателно.

В този смисъл е и Решение № 18 от 1997 г. по к. д. № 12 от 1997 г. , с което съдът е приел, че "правото на едно лице да заема определена длъжност не е абсолютно по своя характер. То подлежи на различни ограничения от обективен и субективен характер. Такива ограничения могат да произтичат от различни конституционни ценности и принципи ...". В конкретния случай ограничаване избора на съдии, прокурори и следователи от парламентарната квота за членове на ВСС цели по-пълна гаранция и осигуряване на принцип за правовата държава, върховенството на закона и разделение на властите. По Конституция ВСС е органът, който администрира съдебната власт, провежда кадровата политика, т.е. осъществява вид контрол върху изпълнителната власт. Това произтича пряко от предвидените в чл. 129, ал.1 от КРБ правомощия на съответните колегии на ВСС да назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност съдии, прокурори и следователи.

В противен случай при един ВСС, съставен само от прокурори, съдии и следователи, би взимал решения, които не биха били в унисон с принципа за разделение на властите и отчетността на всяка една власт, доколкото всеки един член ВСС при гласуванията си и вземането на решения ще е наясно, че след изтичането на мандата му ще се завърне в редиците на съдебната власт. Именно това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че поставянето на едно такова изискване преследва легитимна цел - възможност за конституционно и законово възпиране на съдебната власт, която да не се превръща в абсолютна и неподлежаща на никакъв извънинституционален контрол. Създаването на подобна власт не е в съответствие с принципите на правовата държава, върховенството на закона и разделението на властите.

Впрочем и към този момент в Закона за съдебната власт са предвидени разпоредби, от които става ясно, че квотите на съдебната власт следва да се попълнят само от съдии и прокурори. Изводът може да се илюстрира с разпоредбата на чл. 29г., ал.3 от ЗСВ който предвижда, че съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се произнася по допустимостта на всяко предложение по отношение на изискуемите образование, юридически стаж и представянето на предвидените документи относно кандидатите съдии за членове на Висшия съдебен съвет, а прокурорската колегия - относно кандидатите прокурори и следователи, в срок до седем дни.

В заключение предложените допълнения и изменения с §26 не съставляват дискриминация и не третират или поставят в по-неблагоприятно положение лица заемащи длъжност съди, прокурор и следовател при попълване състава на ВСС.