Какви политици ни трябват
Коментарът е от профила на автора във фейсбук.
Много ценя мнението на мой приятел чужденец, който се опитва да вникне в нашата публична лудост.
"Странно ми е - казва - че вместо медиите да разкъсат хората от списъка "Магнитски" и партиите зад тях, те започват да третират "Магнитски" като помощ на САЩ за "Продължаваме промяната" (ПП) и "Демократична България" (ДБ).
Т.е. едва ли не "Магнитски" става страна по спор, в който е просто една гледна точка. И като контрапункт и друга гледна точка - медиите дават безгранично време на хората от списъка да се оправдават - сякаш срещу "клевета" на САЩ - с всякакви лъжи и измислици. Явно никой в България, включително медиите, не си дават сметка какво значи почти всички европейци, засегнати от закона, да са българи. Вероятно си мислят, че законът е създаден да се клеветят български политици и олигарси."
САЩ санкционираха още българи, сред които Владислав Горанов, Румен Овчаров и Николай Малинов (хронология)
Мдааа.
Донякъде е разбираемо, когато комерсиална медия дава гласност на всяка гледна точка. Не е оправдано обаче, когато тези гледни точки се огласяват безкритично. Или е ако критично - не през ценностите на правовата държава, а през интересите на засегнатите.
Противоборството в обществото ни не е просто между два блока партии - около ГЕРБ и ПП. Не е и подвеждащото и натрапвано - между консерватори и либерали.
Дори по-точното корупция - антикорупция не изчерпва мащаба на различието.
Защото става дума за сблъсък на два съвсем различни свята от ценности.
В една нормална демокрация и правова държава:
(1) политикът не е бушон, копче за дистанционно гласуване или калинка за поръчки.
(2) политикът обикновено има занаят и професионална кариера, преди да е влязъл в политиката, към която се връща, след като е излязъл от нея.
(3) политикът не влиза в политиката да прави бизнес и да се устройва, вместо да служи на избирателите.
(4) политикът е с чест и достойнство и като се провали в мисията си, подава оставка, вместо да бъде непукист към общественото мнение, докато не получи шута на този, който го е вкарал в политиката.
(5) политикът има кауза в полза на обществото, поел е ангажимент да реши някакъв проблем, а не да прикрива, оправдава и замита проблемите, създадени от него и неговите задкулисни шефове.
(6) политикът посочва най-важните реформи в полза на обществото, а не се занимава с "реформи" на законите, за да изтичат по-лесно публични пари.
(7) политикът се смята за успял, когато го избират същите избиратели от един и същ избирателен район, а не когато сменя листи и райони, за да остане в политиката въпреки своята непопулярност.
(8) политикът използва медиите за отчет пред избирателите, а не да клевети своите опоненти, без да покаже смисъла от неговото присъствие в политиката.
(9) политикът е вътрешно осъзнал, приел и защитава на дело ценностите на свободата, правата на човека, върховенството на правото - а не интересите на тясна клептоманска или чужда клика.
(10) полезният за обществото политик е първо човек, след това държавник и чак накрая политик.
Такива политици трябват днес на България.
