От няколко години в правопорядъка на демократична и европейска България се провежда тих, прикрит зад димната завеса на юридически актове и процедури, антиконституционен преврат. Първите "опознавателни" стъпки на тази добре планирана и дългосрочна стратегия приличаха на инцидентни прояви на институционална глупост, популизъм и примитивизъм.

През 2018 г. Конституционният съд (КС) обяви за несъвместима с българската конституция т.нар. Истанбулска конвенция (Решение от 27.07.2018 г. по к.д. № 3/2018 г.). Решението беше подготвено от пропагандна канонада, демонизираща Конвенцията като проводник на т.нар. "джендър идеология". Всъщност Истанбулската конвенция е насочена срещу домашното насилие и цели фактическо еманципиране на жените, чрез преодоляване на културни и народопсихологически стигми за социалната им роля - домакини, отговорни за раждане и отглеждане на деца, а не равноправни и равностойни на мъжа.

През 2018 г. нямаше нито COVID-19, нито война в Украйна. Българското общество беше изморено и приспано в безвремието, управлявано от невъобразимата коалиция между "Граждани за европейско развитие на България" (ГЕРБ) и ВМРО (отричащи базисните европейски ценности и целящи дезинтеграция на Европа). Затова решението на КС беше прието без осезаема съпротива, а партиите, които му осигуриха пропагандна логистика с фалшиви новини и интерпретации, превърнаха въображаемата битка с митичната заплаха от "джендър идеологията" в политическа доктрина.

Тогава никой не се стресна от факта, че мотивите на КС за "отхвърляне" на Истанбулската конвенция - "православие, традиция, патриархално семейство", съвпадат с руската доктрина "Русский мир". Примирението, с което приехме факта, че КС на светска и правова България използва псевдорелигиозни аргументи, за да отрече равенството на жените в отношенията им със "силния пол", беше наградено с партийно обещание, че вместо прокълнатата Истанбулска конвенция, ще бъдат приети закони срещу домашното насилие.

Това така и не се случи 5 години след победата на КС над "джендърите", в резултат на която всяка година 20-30 жени биват убити (буквално, физически) от юначни мъже с патриархални разбирания за ролята си в семейството. Хиляди са малтретираните (физически, психически, сексуално) жени в България. Това са нашите майки, сестри, съпруги, партньорки... (Ведра патриотично-патриархална статистика по темата може да видите тук.)

Три години по-късно, идентични "опорни точки" от хибридната война, която Русия води срещу цивилизования свят, много преди да нападне Украйна, стават решаващи мотиви в Решение на КС № 15 от 26.10.2021 г. по к.д. № 3/2021 г. Приемайки, че понятието "пол" има само "бинарно" значение, влизайки по същество в ролята на Бог, който не винаги е категоричен при направата на човеците, КС отново се опря на "религия, традиции, патриархално семейство" и ги постави над човешката свобода и достойнство. И тогава почти никой не се ядоса, не се загрижи за съдбата и правата на транссексуалните "джендъри". Нали ние, "нормалните" сме мнозинство, какво ни пука за някакви "хормонални сбърканяци"...

Докато двете решения на КС бяха само "логистика" и артилерийска подготовка, истинският "преврат" срещу установения с Конституцията правопорядък в България беше извършен с Тълкувателно решение (ТР) № 2/2020 г. от 20.02.2023 г. на Общото събрание на гражданските колегии (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС). Привидно с него ВКС просто потвърди становището на КС от 2018 г., приемайки, че полът в България е само мъжки и женски. Поради това е забранено, при медицинска промяна на пола, актовете за гражданско състояние, които са юридически документ за полова принадлежност, да бъдат променяни.

Зад димната завеса на поредната саморазправа с "омразните джендъри", този път е скрито нещо много по-опасно. В сръчния набор от думи и клишета, сред които отново изпъкват "религия, традиция и семейство", като истинска противопехотна мина е заровено изречението: "Инкорпорирането на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС3) в националния правен ред на основание чл.5, ал.4 КРБ не означава, че всички норми на Конвенцията имат пряко приложение и са "самоизпълняеми".

Само с това изречение 28 върховни съдии буквално торпилират чл.5, ал.4 от конституцията, според който международните договори, ерго и конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, имат пряко действие и приоритет пред противоречащите им "вътрешни" норми. Това, което суверенът и конституцията повеляват, е точно обратното на онова, което 28 съдии са решили, че трябва да направят с основния ни закон.

Изумително е, че и КС в много свои решения изрично е посочвал, че конвенцията е пряко приложима. Това е юридическа аксиома, която до момента никой не е поставил под съмнение. Затова изглежда скритата цел на тълкувателното решение е именно това изречение, което взривява конституционния ред в България. Стъпвайки на него, всеки съдия, прокурор, следовател в България, всяка администрация, позовавайки се на задължителното тълкуване на ВКС, може да откаже да прилага конвенцията. Това е антиконституционен преврат, защото дерогиране на текст от първа глава на конституцията, уреждаща "основните ѝ начала", легитимно може да бъде направено само от Велико народно събрание. В случая това правят 28 съдии, които никой никога не е избирал и овластил да пипат основния закон. Погромът над правовия ред, който цитираното изречение нанася може да бъде сравнен със записване в мотивите на съдебен акт, че България вече не е парламентарна, а президентска република.

Опасността не е преувеличена. Освен че религията и традицията са носещи колони на "новия руски ред", негова основна цел е делегитимирането на европейските институции и на договорите, въз основа на които те са създадени и функционират. Такъв договор е и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която противопоставя на тоталитарните държави, на диктатори и сатрапи, човешкото достойнство и свобода като универсални ценности. Затова тя и Европейският съд по правата на човека, който контролира спазването ѝ, са любими мишени на хибридната пропагандна война на Путин срещу евроатлантическата цивилизация.

Наричайки случващото се "преврат", също не хиперболизирам. Правителствата и парламентите са краткотрайни, законите се променят лесно и сравнително бързо. Най-устойчиви и непоклатими във времето са решенията на КС и тълкувателните решения на върховните съдилища. Практикуващите юристи и сега се позовават на тълкувателни актове от 50-те и 60-те години на XX век. Самата конституция се променя по-често от най-ригидните съдебни актове, каквито са тълкувателните решения. Поради това съдиите от ВКС взривиха бомба в сърцевината на конституцията и в темелите на правовата държава.

Впечатляващ е и синхронът между институциите. Почти същото парламентарно лоби, което през 2018 г. не ратифицира Истанбулската конвенция, а прехвърли топката на КС, само преди месец отхвърли и обещаните ни промени в законите срещу домашното насилие. В парламентарния дебат отново чухме аргументи за религия, традиционно семейство и страх от "джендъри". Вероятно ако обсъждането беше днес, щяхме да чуем и за заплахата от педофили, която Путин промотира в речта си от 21.02.2023 г.

Поради задължителния характер тълкувателното решение, "мотивът", че КЗПЧОС не е пряко приложима, като вирус ще се мултиплицира експоненциално в юридически актове и документи, в учебници и статии, в студии и дисертации. Заразата може да бъде спряна само чрез незабавна и абсурдна законодателна намеса, например с нова норма в Закона за нормативните актове, която да възпроизведе текста на дерогирания чл.5, ал. 4 от конституцията - че международните договори се прилагат пряко и имат примат спрямо противоречащото им вътрешно право.

Не, не харесвам тези теории. Вече чувам дистанцирани скептици и циници, с иронични усмивки, да питат как точно си представям 12 конституционни и 28 съдии от ВКС да бъдат вербувани и въвлечени в тъмната Путинова завера.

Отговорът е изненадващо лесен. Няма нужда всички съзнателно да участват. Достатъчни са някои по-гласовити, които минават за познавачи на конституцията и конвенцията и мнението им се чува. Нужен е само един, който под закрилата на съдебната тога и имунитет, да сложи в решение, привидно засягащо само транссексуалните, бомбата, която взриви една от най-важните ценностни, правни и политически връзки на България с "европейский мир" - Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.