След дълги години на усилия и преговори европейският патент с единно действие съвсем скоро ще се превърне в реалност. Началото ще бъде поставено на 1 юни 2023 г. със започването на работа на Единния патентен съд (ЕПС).

Тъй като това е най-радикалната промяна в европейската патентна практика от Европейската патентна конвенция от 1977 г. насам, предмет на този материал е очертаването на някои основни положения, възможности и рискове, които да бъдат взети предвид при изготвяне на патентни стратегии от страна на бизнеса.

След Втората световна война стремежът към европейска интеграция в областта на индустриалната собственост включва създаването на единна закрила на патентите, марките и промишлените дизайни.

Докато това беше постигнато относително лесно и сравнително бързо за два от обектите - марка и дизайн, които да са валидни за територията на целия Европейски съюз, ситуацията при патентите е коренно различна.

Понастоящем европейските патенти се издават от Европейското патентно ведомство (ЕПВ) съгласно разпоредбите на Европейската патентна конвенция (ЕПК). След публикуването на съобщение за издаване на европейски патент в Европейския патентен бюлетин европейският патент трябва да бъде валидиран във всяка от избраните и посочени държави в рамките на тримесечен срок, за да се осигури закрила за територията на съответната държава и патентното право да бъде приложимо срещу нарушителите.

По този начин европейските патенти на практика представляват сноп от национални патенти, по чието нарушение и валидност компетентни да се произнесат са националните съдилища и институции на договарящите държави на ЕПК.

Така в случаите на нарушения или искания за отмяна на европейските патенти патентопритежателите трябва да предприемат съответните правни действия във всяка отделна държава, като това е придружено от наемане на отделни адвокати, високи разходи, риск от постановяване на разнопосочни решения в различните държави и липса на правна сигурност.

Досега единствената опция за централизирано оспорване на европейските патенти беше възможността за подаване на опозиция пред ЕПВ в рамките на 9 месеца от публикуването на съобщението за издаването му.

Като решение на посочените проблеми преди около декада, с приемането на Регламент (ЕС) №1257/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила и Регламент (ЕС) № 1260/2012 на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила по отношение на приложимите правила за превод ("регламентите"), се положиха основите на нова система за единно патентно регулиране, съгласно която патентите, издадени от ЕПВ, ще могат да бъдат прилагани едновременно във всички държави - членки на ЕС, с изключение на Хърватия и Испания.

Освен това със Споразумението относно Единния патентен съд (Споразумението) от 19 февруари 2013 г. се създава Единен патентен съд за решаване на спорове, свързани с европейски патенти и европейски патенти с единно действие. С ратифицирането на Споразумението на 8.04.2016 г. Република България е една от първите държави членки, присъединила се към създаването на ЕПС.

Двата регламента влязоха в сила на 20 януари 2013 г., но ще започнат да се прилагат от датата на влизането в сила на Споразумението.

С ратифицирането на Споразумението от Германия преди броени дни (на 17.02.2023 г.) започна обратното броене до влизането му в сила на 1 юни тази година, когато най-сетне ще стартира системата за единния патент на ЕС и работата на Единния патентен съд.

ЕПС обяви, че преходният период (Sunrise period) ще започне от 1 март 2023 г., като допълнителното време от 2 месеца спрямо първоначално обявеното е необходимо за по-добра подготовка на бъдещите потребители за мерките за верификация за достъп до неговата система за управление на дела (Case Management System) и за подписване на документи.

Единният патент няма да засегне работата на ЕПВ, неговата експертиза и издаване на патенти, нито ще замени съществуващите досега начини за патента закрила в Европа. Единствено ще предостави още една нова допълнителна опция наред с националните патенти и "класическите" европейски патенти. Вместо да продължи с валидация на европейски патент в няколко държави, патентопритежателят може в рамките на 1 месец от датата на публикуване на съобщението за издаването му в Европейския патентен бюлетин да подаде искане за единно действие в ЕПВ, при това напълно безплатно.

С оглед насърчаване ранното приемане на единния патент преди влизането в действие на системата за единния патент ЕПВ въведе две преходни мерки, които са приложими към заявките за европейски патент, достигнали крайната фаза на процедурата по издаване на патент, а именно от 1 януари 2023 г. заявителите вече могат да подават:

• предварителни искания за единно действие; и

• искания за забавяне на издаването на решението за издаване на европейски патент до стартирането на системата за единния патент, с което се предоставя възможност на определен кръг от заявители да получат закрила с единен патент, която иначе не би била достъпна за тях.

• драстично намаляване на разходите за патентни преводи;

• заплащане на една-единствена поддържаща такса на едно място (в ЕПВ) в една валута (евро) - по този начин драстично се намаляват разходите както и административно-формалните тежести за заплащането на поддържащи такси в различни валути и размери пред отделните патентни ведомства в съответните държави, в които "класическият" европейски патент има действие, придружено от следене на срокове и наемане на отделни представители във всяка от тях и пр.;

• възможност за централизирано вписване на прехвърляния и лицензии в ЕПВ вместо отделни вписвания в съответните ведомства на всяка отделна държава;

• значително намаляване на разходите, свързани със съдебни спорове и процесуално представителство и постигане на правна сигурност.

От друга страна, достъпната цена за завеждане на съдебно дело е повод за опасения за значително нарастване на спекулативните патентни дела. Сред основните предвидими негативи се очертават и известна загуба на контрол върху форума за производството, както и по-високият риск в случай на постановяване на неблагоприятно решение.

За държавите, ратифицирали Споразумението, патентопритежателите ще могат да избират между единен патент и "класически" европейски патенти.

За държавите членки на ЕПК, които обаче:

• не са ратифицирали Споразумението за ЕПС (като Ирландия например);

• не са подписали Споразумението (например Испания); или

• не са членки на ЕС (например Швейцария и Норвегия),

единствената опция остава процесът по валидация.

Първоначално единните патенти няма да покриват всички участващи държави членки, тъй като към момента на влизане в сила на Споразумението е вероятно част от тях все още да не са го ратифицирали.

Понастоящем очакванията са, че първоначално Споразумението за ЕПС ще бъде в сила в следните 17 държави: Австрия, Белгия, България, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словения и Швеция. Останалите 7 членки на ЕС, които са подписали Споразумението, но все още не са го ратифицирали, могат да го направят по всяко време. Същото се отнася и до държавите - членки на ЕС, които все още изобщо не са подписали Споразумението - Хърватия, Испания и Полша.

В тази връзка се очаква да има различни "генерации" единни патенти с различно териториално покритие. Важно е да се отбележи, че териториалният обхват на определена генерация единни патенти ще остане същият за целият им срок на закрила, независимо от последващи ратификации на Споразумението след датата на вписване на единното действие. С други думи, няма да има териториално разширение на единните патенти с други държави членки, които са ратифицирали Споразумението след вписването на единното действие от ЕПВ за съответния патент.

Единният патентен съд ще има юридическа правосубектност във всяка договаряща държава членка и ще се ползва с най-широката правоспособност, представена на юридическите лица съгласно националното право на тази държава.

Съдът се състои от Първоинстанционен съд (с централно отделение със седалище в Париж и местни и регионални отделения), Апелативен съд и секретариат и се представлява от председателя на Апелативния съд.

Съдът има изключителна компетентност по отношение на:

• искове за действително нарушение или опасност от нарушение на патенти, сертификати за допълнителна закрила и други форми на закрила, включително насрещни искове за лицензии;

• искове за установяване на липса на нарушение на патент и сертификати за допълнителна закрила;

• искове за налагане на временни и предпазни мерки и други мерки;

• искове за обявяване на недействителност на патенти и на сертификати за допълнителна закрила;

• насрещни искове за обявяване на недействителност на патенти и на сертификати за допълнителна закрила;

• искове за вреди или за обезщетение, произтичащи от временната закрила, предоставяна от публикувана заявка за европейски патент;

• искове, свързани с използването на изобретението до издаването на патента или с правото на преждеползване и още няколко специфични случая.

Важно е да се отбележи също, че:

- националните съдилища на договарящите държави членки запазват компетентността си при искове, свързани с патенти и сертификати за допълнителна закрила, които не попадат в изключителната компетентност на ЕПС; както и че

- при европейски патент решенията на съда обхващат територията на онези договарящи държави членки, за които европейският патент има действие.

С отварянето на вратите на ЕПС всички съществуващи европейски патенти ще попаднат под неговата юрисдикция. Това на практика означава, че конкурент може да започне веднага централизирано производство по обявяване на недействителност на европейски патент.

За притежателите на "класически" европейски патент, на публикувана заявка, както и за притежателите на сертификат за допълнителна закрила, издаден за продукт, закрилян с европейски патент, които биха предпочели да избегнат вероятността това да им се случи, съществува възможността (освен ако пред ЕПС вече е предявен иск) за отказ от изключителната компетентност на ЕПС по време на 7-годишния преходен период след влизане в сила на Споразумението, който може да бъде удължен с най-много още 7 години.

По този начин европейският патент остава на юрисдикцията на националните съдилища или други компетентни национални органи (пред които все още могат да се предявяват искове за нарушение или обявяване на недействителност) в съответните държави членки, в които валидираният европейски патент е в сила, като няма опция това да важи само за определени територии, на които патентът има действие. Освен в случаите на вече предявен иск пред национален съд има опция и за оттегляне на този отказ по всяко време, с което патентът попада обратно под юрисдикцията на ЕПС.

Опцията за този отказ ще бъде налична 3 месеца преди ЕПС да отвори врати, с което се предоставя възможност за избягване вероятността от централизирана атака пред ЕПС от страна на конкуренти.

Възможността за отказ или за завеждане на дело пред национален съд по време на преходния период не се отнася до единните патенти.

Дали и кога е препоръчително един патентопритежател да декларира отказ е трудно решение.

По-долу са изложени някои съображения по този въпрос:

• за особено важните патенти, които представляват най-ценният актив на даден бизнес, е препоръчително да се прибегне до опцията за отказ, за да се избегне ситуация, в която "всички яйца са в една кошница";

• същото важи и за случаите, в които патентът все още не е преживял някаква атака - например опозиция пред Европейското патентно ведомство;

• за по-маловажните от икономическа и финансова гледна точка патенти е препоръчително да не се прибягва до опцията за отказ с оглед възползване от значително по-ниските разходи, съпътстващи единния патент.

Предвид новите епохални алтернативи, сега е моментът да се обмисли стратегията за закрила и защита на патенти на територията на Европейския съюз. Няма напълно правилен или погрешен начин, нито общовалидно правило коя система (дали досегашните национални или новата единна) е по-подходяща. Препоръчително е решенията да се вземат след внимателно обмисляне на баланса "риск срещу разходи" и конкретните обстоятелства, съпътстващи избора на всеки заявител или притежател на патенти.