Военната помощ за Украйна: поглед отвътре
Отношението към войната в Украйна е пореднoтo огнище на разногласие в българското общество. Последното проучване на "Евробарометър" поставя България твърдо на опашката на разпределението на Стария континент. Трима от всеки четирима граждани на ЕС (74%) заявяват, че одобряват подкрепата на ЕС за Украйна след нахлуването на Русия. В България този дял е едва 48%. С други думи, крехко мнозинство от българите не одобрява мерките за подкрепа на Украйна. На този фон пируетите на българския президент на европейска сцена по въпросите на военната подкрепа за Украйна изглеждат малко по-малко озадачаващи, макар и не по-приемливи: те просто потвърждават ценностното разделение на нашето кътче от Европа от останалата част от континента.
Това разделение е възпроизведено вътре в страната, както отчетливо пролича в отношението към кампанията за ваксиниране. В количествен анализ, публикуван през август 2021 г., показах, че скептицизмът към ваксините е относително аморфна нагласа, която е трудно да се позиционира в социалното пространство, тъй като пресича основни социални граници. Основното разделение в България по отношение на ваксинирането не е по доходи, пол или етническа принадлежност, а по местоживеене и образование. Mястото, където живеете, определя до голяма степен отношението ви към ваксините.
Анализът на отношението към нахлуването на Русия в Украйна показва картина, много сходна с тази, получена през 2021 г. Използвайки данни от социологическо проучване на "Алфа рисърч", публикувано тези дни, подложих на анализ три въпроса: степента на съгласие с твърденията "Европа да оказва военна помощ на Украйна, за да не се разпростре войната и в други държави", "България да диверсифицира енергийните си доставки, за да не бъде зависима от Русия" и "Европейските страни да изпълнят исканията на Русия". Първите два въпроса отразяват готовността за военна подкрепа за Украйна и за намаляване на зависимостта от Русия, а последният въпрос отразява "твърдата" подкрепа за Русия.
Българите за уроците от войната: 30 % подкрепят военна помощ от Европа, за да не се разпространи конфликта
Резултатите от регресионните анализи подчертават факта, че подкрепата за Украйна се формира на базата на географско-политически различия. Около 46% от жителите на София изразяват своята подкрепа за военна помощ за Украйна, докато в останалата част на страната те са около 26-27%. Тази нагласа се наблюдава значително по-рядко сред лицата с основно образование. Забележително е, че не се проявяват съществени различия по отношение на възрастта, професията, етническата принадлежност или доходите. Наблюдава се тенденция мъжете да изразяват подкрепа за тези мерки в по-голяма степен от жените, но най-ярко изразените разлики са политически: намерението да се гласува за ГЕРБ/СДС или за новата дясна коалиция е изключително силен прогнозен фактор за подкрепата за Украйна.
Резултатите са почти идентични по отношение на необходимостта от диверсификация на източниците на енергия с една съществена разлика: хората с най-високи доходи изразяват силна подкрепа за тази мярка, което вероятно е свързано с факта, че те са по-добре информирани за предимствата на стратегията за диверсификация, независимо дали в областта на енергетиката или финансите.
Какви са характеристиките на твърдите привърженици на Русия: тези 9.3%, които смятат, че ЕС трябва да се съгласи с исканията на Русия? Много малко може да се каже категорично за тази нагласа, тъй като тя е аморфна по своя характер. Не се наблюдават съществени различия по отношение на пол, възраст, етническа принадлежност или доходи. Оказва се по-вероятно тя да се наблюдава в областeн град или сред безработните. Тази нагласа е социално размита, но политически е силно концентрирана в две формации - "Възраждане" и БСП.
Статистическият анализ позволява да се направят няколко заключения. Преди всичко профилът на противника на военната подкрепа е неясен в очертанията си, докато профилът на привърженика е по-отчетлив: жител на София, с по-високо образование, гласуващ за дясна политическа формация. Съпротивата срещу подкрепата за Украйна не е твърда ценностна нагласа и културно предпочитание, характерна например за по-възрастното поколение със спомени от социализма. Тя е подобна по същността си на съпротивата срещу ваксините: размита нагласа с широк социален характер, пресичайки професионални и подоходни групи.
Тази нагласа е свързана с усещането за скептицизъм към това, което се възприема като "външно" смущение и необходимостта от предприемане на решителни мерки срещу него, независимо дали става дума за ковид или за нахлуването в Украйна. Ключова разделителна линия в българското общество и политика е естеството на опорната точка: външна и европейска в единия случай и вътрешна и национална в другия.
Политическите представители усещат необходимостта да се позиционират "външно" или "вътрешно". Някои, като новата дясна коалиция или "Възраждане", правят ясен (в случая противоположен) геополитически избор. Други продължават да се колебаят (БСП) или се опитват да се препозиционират, като ГЕРБ, заявяващ намерения за по-европейска ориентация, или президента Радев, движещ се в обратна посока, опитвайки се да изрази скептични вътрешни колективни настроения на европейската сцена. Тенденцията да се приписва на Радев изначална ориентация в полза на Русия прикрива опортюнистичното използване на външни събития за постигането на вътрешнополитически цели.
Българското общество като цяло гледа на "външни" събития през "вътрешна" призма и показва нежелание да направи категоричен ценностен избор, което е основен фактор за политическия блокаж, наблюдаван през последните две години. При тази политическа конфигурация важните решения трябва да се вземат от управляващите елити, без тези елити да имат увереността, че стъпват на твърда почва и колективен консенсус. Примерът с импровизираната и дълго прикривана помощ от българското правителство за Украйна в първите седмици на конфликта е показателен. Колебанията или прикриването на решителни действия неминуемо засилват скептицизма към управляващите елити.
Малко вероятно е предстоящите избори да допринесат значително за пресичането на този порочен кръг. Сходните резултати от анализите през 2021 и 2023 г. потвърждават, че в българското общество има широки, аморфни и устойчиви настроения на скептицизъм или съпротива към наративи и мерки, възприемани като "външни", които насърчават политиците да избягват поемането на твърди ангажименти, възпрепятстват излъчването на ясни идеологически мнозинства и възприемането на европейска гледна точка към вътрешни проблеми като корупцията и правосъдието.
