На 4 март помолих робота ChatGPT да напише сонет за Тодоровден. Той изпълни молбата ми за 30 секунди. Написа ми сонет в перфектен петостъпен ямб с пълни рими. И нелош като поетически текст - има и смисъл, и патос, ползват се метафори. (Разбира се, засега роботът комуникира на английски, но сигурно скоро ще има и българска версия.) Ето го сонета за Тодоровден:

On Saint Theodorе's day we celebrate

A martyr from a distant time and place,

Who gave his life and met an awful fate

For standing firm in faith and boundless grace.

Through trials, torment, and relentless pain,

He held his faith with steadfastness and might,

Enduring every blow and every strain,

And shining like a star in darkest night.

Oh, blessed saint, we honor you today,

And all the martyrs who have gone before,

Who gave their lives and paved the sacred way

For us to follow and to love still more.

So let us lift our voices high in praise,

And honor Saint Theodorе all our days.

Преди да напише този сонет, ChatGPТ ми написа и хайку за вишнев цвят, отново в перфектна форма. Можел да пише и музика. Говорихме си и за това дали има доказателства за съществуването на Бог и какви са те...

Този робот съществува от миналата есен, но вече притеснява сериозно университетските преподаватели, защото може да произвежда студентски писмени работи за отличен във всички дисциплини. Не знам дали вече е писал и докторски дисертации. Но ме ужасява мисълта, че скоро може да имаме и кохорти от университетски преподаватели (да не говорим за политици), които имат внушаващи респект научни титли, а на практика са неграмотни. Не че и сега няма такива, но работата им (по заблуда на обществото) ще бъде силно улеснена.

Впрочем, ако студентите могат да ползват изкуствен интелект, за да си правят писмените работи и да взимат изпити - ще има ли изобщо нужда от преподаватели? (Може би съм щастлив, че и без това наближавам пенсионна възраст.) Отдавна се говори как умните машини започват вече да изместват хората почти във всички професии. Може би скоро ще започнат да заместват и политиците, които ни управляват. Не знам дали това е за добро или за зло. ChatGPТ ми се струва по-интелигентен и заслужаващ доверие от много (да не кажа от повечето) политици.

Разбира се, думата интелигентност може да означава различни неща - от селската хитрост на успешен комунистически диктатор до твърде непрактичния за всекидневни дела или некадърен в управлението и манипулирането на хора ум на някой гений в областта на физиката или математиката. Разбира се, суровата информация - която всеки има в умния си телефон - не е още истинско знание. Не е разбиране за устройството и принципите на действие на обектите и явленията в света, не е способност за размисъл върху устройството и принципите на света (което, изглежда, машините вече правят).

И тази способност за разбиране и размисъл от своя страна още не е мъдрост. Мъдростта и прозрението изискват и емоционално възприятие на света и най-вече интуиция. Да се "помирише" опасността, враждебността или грешката, да се усети радост, вдъхновение, ентусиазъм, удовлетворение (защото в крайна сметка целта на всяка религия или идеология е човешкото щастие), да се прозре бъдещето, не на принципа на изчисление на възможни въздействия, не чрез автоматично анализиране на база данни, а чрез интуиция или чрез пророчески дар или сън, да се види с "вътрешното око" невидимото за външните сетива.

А голяма ли е, и доловима ли е за нас разликата между истинската и добре имитираната емоция? Емоцията на един поет в поезията му или на един актьор на сцената не е ли също имитация на емоция? Снобизмът, желанието да харесваш нещо, което не разбираш, но знаеш, че е от висока класа - като класическа музика или висока поезия, в крайна сметка може да доведе и до истинско разбиране и харесване на това изкуство.

Все пак може ли или ще може ли в близко бъдеще машината да изпитва истински човешки емоции, да пише гениални стихотворения или да има прозрения, пророческа интуиция?

Има нещо много важно, което пропуснах да кажа: освен да пише поезия и музика, научни и философски статии, този нов човекоподобен и високо интелигентен робот може и да програмира. С други думи, изкуственият интелект вече ще може не само да се самоусъвършенства (като събира нова информация от разговори с хора), но и да се репродуцира. Не значи ли това, че той може потенциално да излезе от човешки контрол и ние да се окажем под контрола на развиващия се и самодостатъчен изкуствения интелект? Или направо да му станем излишни?

Все още, слава Богу (и да не чуе дявола), това последното е само научна фантастика. Има обаче друга по-голяма и непосредствена заплаха, пред която сме изправени в зората на Ерата на изкуствения интелект.

В текста си от 26 февруари, озаглавен "Надвисналата опасност от А.I. е тази, за която не говорим", колумнистът на "Ню Йорк Таймс" Езра Клайн казва: "Ние сме така фокусирани върху въпроса какво технологията може да прави, че пропускаме по-важния въпрос: Как тя ще бъде използвана и кой ще решава това?"

Все пак (и все още) машините имат човешки производител и собственик. И те би трябвало да служат на неговите (или на техните) интереси - независимо дали собственикът е могъща компания, която има свои комерсиални интереси и цели, или правителство, което може да е в ръцете на диктатор, решен да държи в подчинение народа си, като го манипулира и парализира със страх, или пък има за цел да завладее целия свят...

Според Маргарет Митчел, която се занимава с етика на изкуствения интелект: "Те не са тренирани да предвиждат факти. Те на практика са тренирани да фабрикуват неща, които изглеждат като факти." Компаниите печелят най-много от реклами. А какво е рекламата в своята същност? Убеждаване и манипулиране на потенциалните купувачи. Изкуственият интелект, който е човекоподобен, има способност не само да имитира човешко поведение и да извършва човешка интелектуална дейност, но и да манипулира хората, с които общува.

Но рекламата не е нещото, за което трябва най-много да се тревожим. Изкуственият интелект може да се използва от крадци на информация в интернет, от терористи и престъпници, от политици, които манипулират общественото мнение, от диктатори, които манипулират милиони хора, от военни стратези и завоеватели.

Да помислим само за една сравнително проста (и в двата смисъла на думата) форма на изкуствен интелект - ботовете, които имитират хора в социалните мрежи (имат профили като живи хора), за да манипулират или индоктринират податливи на манипулация хора...

Толкова далеч от действителността ли е едно апатично общество от хора, които не се интересуват кой ги управлява и какво реално става отвъд собствения им дом - война там някъде си, власт другаде - хора, които живеят във виртуален свят - телевизия, забава, електронни игри, разговори с роботи - свят, създаван именно за да ги манипулира и приспива с комерсиална или политическа цел? Умните машини все още работят за някого, за компании, организации, правителства. Работят за хората, които ги създават и притежават, а не само за себе си. (Или поне така се надяваме!)

По-тревожещо е, казва Клайн, не това, че машините могат да се повредят (да не функционират по човешкия план на създателя им), а това, че могат да работят много и много по-добре от очакваното.