Предизборната коалиция "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) се кани да управлява с правителство на малцинството, но май ще има само 70-80 депутати. В тези граници би варирала парламентарната й група в зависимост от това дали ще вземе 25-26%, каквато е моментната снимка на социолозите, в която новата коалиция е "на кантар с ГЕРБ-СДС, или ще успее да качи няколко процента като мобилизира широката си периферия. Умората на избиратели, но и на политици, вялата кампания и липсата на голям скандал, които да генерира масов протестен, че и наказателен вот, вещаят отново ниска избирателна активност, около 2,5 млн. души, сблъсък на твърдите ядра и неясни перспективи за управление след 2 април.

Доста по-вероятно е все пак ПП - ДБ да победи "с малко", но не "завинаги". Ако си припомним прощъпулника на българската демокрация, историческата победа на СДС през есента на 1991 г. "с малко, но завинаги", каквато беше радостта на победителите, трая само една година. Тогава първото правителство на СДС работеше като кабинет на малцинството. Вярно, със 110 депутати зад гърба си, но подкрепяно срещу БСП от ДПС с неговите 24 народни представители. Първото демократично правителство на България падна след оръжеен скандал като Доган го отсвири с оня прословут "ляв депесарски шут". Тази спортно-агресивна езикова фигура, еквивалент на "седесарския шут", остана запазена марка през годините на придобиващото все по-тежка корупционна слава Движение, сдружило се на времето със СДС по линия на антикомунизма (Що се отнася до "лявото" в ДПС, дори и да го е имало някога, днес то отдавна е изветряло въпреки константно бедния му електорат).

На финалната права на сегашната предизборна кампания за парламент - петата в рамките само на две години (!), лидерите на ПП - ДБ дадоха ясно да се разбере, че отхвърлят възможността за широка коалиция с ГЕРБ. Но от изявленията им става ясно, че разчитат на непряка подкрепа от същото това ДПС, и най-вече от ГЕРБ. ПП - ДБ даде категорична заявка, че е готова да управлява с правителство на малцинството, като демонстрира увереност, че то ще бъде подкрепено заради реформаторските му и проевропейски политики от ГЕРБ и ДПС.

Първо Христо Иванов лансира идеята за сформирането на констиуционно мнозинство в парламента още преди да се пристъпи към опити за създаване на правителство. Иванов вижда в това мнозинство освен ПП-ДБ и формациите на Борисов и Доган, защото те вече давали сигнали, че повече не искат да се противопоставят открито на реформирането на прокуратурата.

След това Асен Василев заговори в прав текст за "платоническа подкрепа" от ГЕРБ на правителство на малцинството. А Кирил Петков поантира предизборния ентусиазъм на коалицията, пренебрегвайки ставащите все по-категорични изявления на Борисов, че ГЕРБ-СДС няма да подкрепи кабинет, в който не участва пряко. "В момента всеки се опитва да си затвърди електората. Затова се говорят такива неща. Г-н Борисов е цар един ден да казва едно, друг ден да казва друго. Всички знаят, че с такава ясна, позитивна политика, сложена на масата, те нямат възможността да не подкрепят".

Разбираемо е, че ПП-ДБ искат да има редовно правителство, искат го и повечето българи. Освен това страната се нуждае от мерки срещу инфлацията и бюджетния дефицит, но също така и от нов пакет социални придобивки за по-слабите в обществото. България трябва да се подготви по-добре за членство в Шенген и Еврозоната и да продължи да подкрепя още по-убедено Украйна.

На всичкото отгоре не едно или две волунтаристични действия на служебното правителство с патрон Румен Радев провокират политическите сили да засилват реториката за необходимостта от редовно правителство. А непоследователната политика на президента спрямо Украйна кара Вашингтон и Брюксел най-малкото да стискат палци на една "евроатлантическа коалиция". Тестото за нея се замесва още след предсрочните избори на 2 октомври м.г.

Да не забравяме и спекулациите, че призракът на "Магнитски 3", който броди край Борисов, може да провокира някаква сделка за индулгенция на лидера на ГЕРБ срещу парламентарна подкрепа на партията му за правителство на новата коалиция. Не вярвам в такива сценарии, макар да имам все по-натрапчивото усещане, че въпросният призрак танцува с духа на "евроатлантическата коалиция".

Въпреки тези аргументи, които работят в полза на редовно правителство, ПП - ДБ ще допуснат стратегическа грешка с дългосрочни последици, ако легнат на измамното усещане, че тяхно правителство на малкото малцинство ще може да оцелява с "платоническата подкрепа" на ГЕРБ, а и на ДПС, ако разсъждаваме в перспективата на "конституционното мнозинство".

Правенето на политика и вземането на властта не са само рационални действия и изкуство на възможното и компромиса. Те са и въпрос на морал. Трудно е също така да си представим, че правителство на партиите на промяната ще съществува в режим на оцеляване с подкрепата на онези които: свалиха правителството на Кирил Петков с показна наказателна акция; цакаха ПП и ДБ и ще го правят и на 2 април с хартиената бюлетина; са с най-знакови фигури в "Магнитски 1" и "Магнитски 2".

Вярно, ако като най-вероятен победител в изборите коалицията ПП - ДБ не направи по-сериозен опит за сформиране на правителство, ще бъде очернена от безскрупулните си политически противници и захранваните от тях медии за липса на държавническа отговорност. Ще и бъдат приписани "грехове" като курс към избори 2 в 1 наесен, поднасяне на властта на тепсия на Радев и т.н.

На всичкото отгоре България продължава да няма политическа култура на консенсуса с дългосрочно толериране на правителство на малцинството, какъвто е скандинавският модел. Тя и по-зряла политическа коалиционна култура няма, както се видя от събитията през 2022 г. Тези дни бившият премиер Иван Костов каза, че правителство на малцинството, подкрепено от мнозинството в парламента, може веднага да бъде разклатено. "Едно мнозинство в Народното събрание срещу едно правителство на малцинството ще го направи на нищо за един месец само", счита с право политикът ветеран.

Но не само липсата на категорична обществена подкрепа, надеждни политически съюзници и капаните на различни зависимости в парламента обезсмислят правителство на малцинството на ПП - ДБ. Ако то бъде подпряно от ГЕРБ, двете реформаторски партии ще мобилизират много по-трудно електоратите си по места срещу кметовете на ГЕРБ в най-важната за годината политическа битка - на местните избори. Да, националното управление и местният вот имат различни политически логики, но недоволството и гневът срещу маса компрометирани и изхабени кметове на ГЕРБ може да бъде мощен фактор за електорална мобилизация и на общобългарско ниво.

Освен това, политическият цикъл на промяната у нас далеч не е завършил. Той започна с протестите през 2020 г., редовно правителство на промяната през 2022 г. и би трябвало да приключи с по-устойчиво редовно правителство на за утвърждаване на промяната през 2024 г. и следващите години. Такова може да бъде създадено със заряда на очаквано по-високата енергия за местния вот. Колкото и да са дразнещи някои политики и изцепки на служебното правителство, то е по-малкото зло в сравнение с допускането на нереформираната партия на Борисов до или край властовите ресурси в държавата.

На това място е редно да се отбележи, че червените линии в българската политика и корупционния имидж на ГЕРБ изключват вариантите правителство на малцинството или някаква вариация на проектокабинета "Габровски" от миналия парламент под егидата на Борисов.

В такъв случай като спасителен изход след 2 април се очертават изборите 2 в 1 наесен или подвариантът парламентарни избори до края на година, ако все пак бъде създадено някакво временно правителство на компромиса. Има обаче голяма разлика как партиите от либерално -емократичния блок биха стигнали до тях - в опозиция на статуквото или с неговата подкрепа.