Дългосрочно правителство няма да има. Не мога да кажа дали ще има експертно или такова на малцинството, но нито едно няма да е устойчиво. Може да се състави правителство, което да отнеме инициативата на президента Радев. Но то няма да издържи по-дълго от есента. По-добре да има ясна визия за бъдещето на България, отколкото безпринципно правителство на всяка цена.

Промяна на политическата система не е необходимо. Не трябва да се прави експеримент с промяна на формата на управление, например към вариации на президентска република. На технологично ниво трябва да се формулират по-точно правомощията на служебните правителства. През последните 2 години те се

възползват от вакуума.

Рано или късно тези пластове ще се наместят, но това не значи, че партиите не трябва да работят по-усърдно със своите електорати. Отново имаме ниска избирателна активност, а тя е функция доколко хората се интересуват от политика и каква смислен политическа комуникация са направили партиите по време на кампанията. Нужна е професионална работа на политиците. Трябват конкретни избори, които да "запалят"

електората. Не видяхме дори митинг.

Този вот може да разреши политическата криза, в която се намира страната ни. Повече не може да се продължава със служебни правителства и управление, което на практика не подлежи на демократичен контрол. Всеки глас е важен. Колкото по-висока е избирателната активност, толкова по-висока ще бъде и легитимността на следващия парламент. Това ще задължи политическите партии да бъдат още по-отговорни и да положат усилия за формиране на правителство.

Ако нещо не се промени генерално след тези избори, предстоят много трудни преговори. Най-честно е политическите партии да се допитат до своята членска маса. Шансовете за създаване на правителство са 50%.

Но дори и да се сформира, то би било с цената на много компромиси. Скептичен съм, че може да оцелее политически в дългосрочен план.

Налице е несигурност на партиите, както и неувереност на гражданите спрямо тези партии.

Партиите трябва сериозно да се замислят за своите послания, защото 40:60% гласуващи спрямо негласуващи - е почти червен картон от избирателите. Емоцията вече надделява, щом 60% отказват разговор дали да гласуват.

Ако не се получи кабинет и заминем на още едни избори, тази тенденция ще се задълбочи до степен хората да не вярват в парламентарната демокрация като най-добрата форма на политическо представителство. Изборите имат за цел да излъчат пъстър парламент. Този плюс на демокрацията в момента в България се е превърнал в минус. Едва ли не има мечта изборите да дадат резултат, при който една партия доминира.

Счупвайки рекорда по избори, политиците трябва да си направят изводите. Пъстротата на представителство в парламента не би трябвало да е предпоставка за политическа нестабилност. Дребните сметки трябва да бъдат преодолени, защото това е демокрацията.

Политическата криза няма как да се преодолее по съществуващия до момента начин. Трябва нещо качествено да се промени в управлението и начина на избиране на тези хора. Почти 60% не гласуват, защото са убедени че независимо какво ще направят, това няма никакво значение.

След тези избори ще видим едни съюзи и подаване на ръце, което ще бъде безпринципно в очите на избирателя. Ще има правителство. То ще е най-ужасното правителство, което ни се е случвало през последните 30 години. Ще се сглоби коалиция. Ще се вземат едни решения и това управление може да бъде ужасно устойчиво.