Политическият императив: правителство трябва да има
Нищо неочаквано на парламентарните избори от втори април - това е общият извод, който може да бъде направен. Това, което очакваха социолозите, се случи: паритет между двете основни политически формации, като единственият шанс да бъде съставено правителство е с тяхното съвместно участие. Без ГЕРБ-СДС правителство не е възможно, без "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ) единственият възможен вариант е тъй наречената "хартиена коалиция", включваща ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП - само че такава едва ли ще бъде реализирана, поради големите имиджови щети, които предполага - а с оглед на бъдещите местни избори, на които ГЕРБ разчита за удържане на властовите си позиции, такъв риск трудно би бил поет.
Следователно - още от същото? Не, днес има една драматична разлика: този път правителство трябва да бъде съставено, тъй като търпението на избирателите вече се изчерпа. Ако за пореден път станем свидетели на ялов парламент, на следващите избори всяка от големите политически формации ще понесе много сериозни електорални загуби - и българският политически елит трябва да бъде наистина малоумен, за да не съзнава това обстоятелство. Подобна ситуация би била ясен знак, че тясно партийните интереси надделяват над националните, а ефектът от този знак ще бъде срив на избирателната активност, делегитимация на самата политическа система и ръст на гласовете за асистемните играчи - като "Възраждане" например (но не само - появата на "Има такъв народ" на парламентарното поле е също лош знак).
След изборите: "Продължаваме промяната" няма да подкрепи кабинет с мандат или участие на ГЕРБ
Императивното изискване за редовно правителство обаче съвсем не е свързано само с партийните интереси на участващите в изборите партии. Правителство трябва да бъде съставено, за да се гарантира на България сигурност и достойно политическо бъдеще - поради следните причини, които просто задължават партиите да обуздаят своето его, а именно:
1. Без редовно правителство с ясна евроатлантическа ориентация членството на България в Шенген и Еврозоната просто няма да се състои. Това са двата основни геополитически приоритета, от които зависи развитието на българската икономика и по-нататъшната ни интеграция в модерния цивилизован свят, част от който се стремим да бъдем.
2. България драматично изостава в реализацията на Плана за възстановяване и развитие на ЕС - и основна причина за това изоставане е липсата на политическа стабилност и легитимни гаранции, че поетите ангажименти по този план ще бъдат спазвани. Точно обратното: волунтаристични решения на служебни правителства поставят под риск получаването на средствата по този план - а става дума за милиарди евро, от които България се нуждае.
Партийните централи търсят полезни ходове
3. Пак по същата причина продължава отливът на чужди инвестиции в българската икономика - и ще продължава дотогава, докато не се появи редовно правителство, което доказва не само на думи, но и на дело своята предвидимост, стабилност и автентичност.
4. От две години насам (като изключим краткото управление на четворната коалиция) България де факто функционира като президентска република, управлявана от служебни правителства, назначавани и пряко зависими от волята на президента Румен Радев. Това му дава възможност да акумулира властови ресурси и да налага геополитически тенденции, отиващи далеч отвъд конституционните му прерогативи. Това е изключително опасна тенденция, като се има предвид неговата роля на основен защитник на руските интереси в България - и неговият отказ да бъде оказана военна помощ на Украйна в един крайно драматичен момент от световната история, в който волята да бъде обуздана руската агресия обединява цялата демократична общност в цивилизования свят. Режимът на неговите извънредни президентски пълномощия трябва да бъде пресечен - независимо от това колко болезнени компромиси ще се наложи да бъдат направен с тази цел.
5. Най-важната причина обаче е свързана с възможното разколебаване на геополитическата ориентация на България, ако днешното безвластие продължи. България не само че не зае достойна позиция по отношение на руската инвазия в Украйна - нещо по-лошо, представяна от своя президент и министрите на неговото правителство, тя се държи двулично и недостойно, което подронва доверието към нея като към лоялен евроатлантически партньор. Тази тенденция трябва да бъде пресечена и доверието към нас - възстановено, и то не само защото става дума за един безалтернативен от морална гледна точка казус, в който е пределно ясно на чия страна е доброто и на чия - злото, а и защото тъй наречената "миролюбска" позиция на Радев и русофилските партии са знак за избор, който ни поставя рамо до рамо с агресорите - и следователно на губещата страна в конфликт, придобил вече световни измерения. Трябва ли да напомням за българските традиции в заставането на грешната страна?
6. Рязко нарасналият асистемен вот за "Възраждане" е знак, който също не трябва да бъде пренебрегван. Гласуващите за тази партия са белязани не само и просто с политическо невежество - това всъщност са избирателите, които се чувстват объркани, изплашени и обезсърчени от случващото се на политическата сцена; те са тези, които живеят с усещането, че самото битие в условията на демокрация накърнява техните ценности и техния личен интерес. При пореден безплоден парламент техният ръст няма да стихне, напротив, той ще нарасне до опасни граници - и ако си спомним как Хитлер е дошъл на власт, мисля, че е време да се поразтревожим.
Всички чакат окончателни данни
Както се казва - това е положението. Правителство трябва да има - това е изискването на самите избиратели, които за пореден път потвърдиха паритета на двете големи политически формации, но и изискването на политическите реалности от световен мащаб, в рамките на които битува България. Тези, които откажат да се съобразят с това императивно изискване, рискуват да изгубят значителна част от своя електорат, но и нещо по-лошо - своята политическа идентификация. Искат или не искат, лидерите на ПП-ДБ трябва да се разделят с прашеца на своята политическа девственост; искат или не искат, лидерите на ГЕРБ-СДС трябва да се простят с илюзията, че Бойко Борисов може да се върне на бял кон в българската политика.
Как точно могат да го направят е отделен и доста проблематичен въпрос - но е време да разберат, че съставянето на редовно правителство е основния им приоритет, а не коя партия какви периметри иска да запази за бъдещите местни избори.
И още нещо: силно се надявам да не се стигне и този път до политическо надлъгване, чийто залог е кой ще бъде виновен за това, че и този път не е съставено правителство. Този филм вече сме го гледали - българският избирател може да е лутащ се и политически недообразован, но е достатъчно скептичен, за да си каже този път: "Комай ни лъжат тези синковци!"