Петите избори в рамките на две години приключиха. В тях имаше две основни неизвестни - как ще повлияе връщането на хартиената бюлетина и как ще се преструктурира политическото пространство през поведението на партийните електорати.

От лятото на 2021-ва, тезата, че машинното гласуване се възприема като поне относителен гарант за честността на българските избори, беше неколкократно потвърдена от национални проучвания на "Маркет Линкс" и други агенции. Въпреки усърдната кампания на ГЕРБ, ДПС и БСП за страх от машините предимно сред възрастните хора, регистрираната избирателна активност в неделя не потвърди това твърдение. Хартиената бюлетина не върна гласувалите от април 2021 и повечето избиратели предпочетоха да гласуват с машина,.

По отношение на технологичната страна на процеса, още предварително бяха очаквани значителни затруднения и множество грешки в секционните протоколи, което напълно се оправда. Очакват се данните за невалидните бюлетини, и сумарните данни за гласуване по избирателни секции, за да може да бъде направена съществена крачка към финалната оценка на вота. Но и сега може да се каже, че това бяха избори със значително по-ниско качество в сравнение с последните три, в които основно се използваха машини.

В социално-политически аспект, резултатите от изборите ясно очертават три основни сегмента в българското общество. Първият се състои от гражданите, целящи стабилност и искащи държавата да продължи напред, следвайки познатия модел на управление, обективизиран в концепцията за стабилност. В този лагер са ГЕРБ и ДПС, а с поведението си след свалянето на кабинета Петков, и БСП, особено с формирането на т.нар. хартиена коалиция. Вторият е този, търсещ пътя към смяна на този модел и негови естествени носители са "Продължаваме промяната" (ПП) и "Демократична България" (ДБ). Третият е представен от антисистемните "Възраждане" и "Има такъв народ" (ИТН).

Сумарно ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП са добавили 20 000 гласа и разполагат с общо 128 депутата. 64 са местата за ПП-ДБ, а 48 за антисистемните партии, които, в лицето на Възраждане, разполагаха с 27 места в последното народно събрание. Такава картина води до извода, че основните печеливши са партиите на Костадин Костадинов и Слави Трифонов, а губещи от изборите са коалицията ПП-ДБ - с повече от 70 000 гласа и 9 мандата по-малко.

Тук изглежда уместен въпросът защо антисистемните партии имат разширяваща се електорална база и най-вече защо около три процента от всички гласували и подкрепили ПП през октомври 2022 г., сега са се пренасочили към "Възраждане" и ИТН?

Социологически погледнато, обичайно по-младите избиратели са тези, които по-лесно се радикализират и са по-непостоянни в своята политическа идентификация, като това се потвърди и в неделя. Именно сред тази група отчитаме електорална радикализация, която доведе до търсене на по-краен носител на тяхното политическо представителство, като по своето същество ставаме свидетели на частична трансформация на антистатукво вот в антисистемен.

А посланията на Възраждане се оказаха от най-чуваемите и видимите и то не само в социалните мрежи, които в продължение на години бяха основната платформа на националистическата формация. Нещо повече, по време на кампанията Костадин Костадинов е получил два пъти повече екранно време в основните три национални телевизии от всеки друг партиен представител, според анализ на екипа на платформата "Лъжеш ли".

Но за успеха на "Възраждане" освен нарастването на политическото отчуждение и медийното присъствие са налице и други предпоставки. Тезата "всички са маскари" се налага не само от антисистемните партии. Това е най-естествената линия на защита и от политическите представители на статуквото. След години на трупане на имиджови негативи, пред ГЕРБ и ДПС няма особено богат избор на стратегии, освен да се поддържа висок интензитет на негативна кампания, с цел да убедят обществото, че те, другите, опонентите им са същите и не предлагат нищо по-различно. Така стратегията е печеливша, но не за целта на привличане на избиратели, а за разколебаване и отблъскване на такива от основния им опонент.

Междувременно темата за близостта на позициите на Костадинов до тезите на Кремъл сякаш продължава да остава извън обхвата на радара на ГЕРБ. Тонът на комуникацията между двете политически сили ще покаже доколко ГЕРБ са удовлетворени от текущия изборен резултат на "Възраждане" и кога ще бъде търсена ключова подкрепа от вторият голям антисистемен политически играч след ИТН.

В контекста на предстоящите местни избори е логично да допуснем, че основните политически сили биха искали да изглеждат силни, сплотени и в добра изборна форма, като покажат добра мобилизация. Анализът на изборните резултати през такъв ракурс, показва, че

В алтернативен сценарий, при който ПП и ДБ биха постигнали кумулативния резултат от октомври, то първият и вторият щяха да са с разменени места и със сходна дистанция. Имайки предвид фактори като връщането на хартиената бюлетина, максималната мобилизация на ГЕРБ по места, негативните послания от страна на президента и служебния кабинет към новата коалиция ("партиите на войната") и значителната загуба на електорат за ПП и ДБ, то може би победата на ГЕРБ не изглежда особено убедителна и вероятно мобилизационният потенциал за парламентарни избори е около своя максимум.

Както за ГЕРБ, така и за Продължаваме промяната и Демократична България изборите бяха генерален тест. На първо място за формàта на новата коалиция, а на второ, за потенциала за местните избори. В основите си коалицията не успя да промени профила на типичния си избирател и остана формация на хората в София и градовете с над 100 000 души.

Очевидно е, че ПП са в процес на очертаване и затвърждаване на своята идентичност и територия на политическия терен, но за десетки хиляди избиратели поведението на коалицията в кампанията може да ги е провокирало да видят в нея слабост, а не силата и самоувереността, които публично се опитва да излъчва Костадин Костадинов. От тук естествено се поражда и въпросът - дали от създаването си, коалицията демонстрира успешен модел на лидерство начело на коалицията.

ПП-ДБ понасят осезаем удар по амбициите си да довършат започнатата обществена трансформация, за неуспехите на която сякаш се чуха само оправдания и почти никакви или половинчати признания за грешки. Предстои да видим дали ще има признания за пропуски, довели до неочаквано ниския изборен резултат. Но още по-важно е как ще премине през тези сътресения коалицията по пътя към местните избори. През годините "Демократична България" доказа, че може да удържа ценностно противоречив коалиционен формат, но това предстои като задача в значително по-голям мащаб и тя няма да е лесна, след като първите искри вече проблеснаха.

След отделно направените заявки от страна на ГЕРБ и коалицията ПП-ДБ, не може да се очаква решение на казуса със съставяне на редовен кабинет, включващо двете водещи политически сили. За Борисов и ГЕРБ това вече е познат терен след изборите през октомври. И отново най-вероятната възможност е тройна коалиция с ДПС и ИТН и поне минимална подкрепа от БСП или от "Възраждане".

Очевидната алтернатива е нови избори през юли, тъй като рисковете от съчетаването на местни и парламентарни избори предвещава истински организационен и логистичен хаос в късната есен. А нови предсрочни избори допълнително ще доведат до повече несигурност за бъдещето на страната.