Написах текст с подобен смисъл в деня след изборите. Но понеже не излезе веднага, а ситуацията се променя с всеки час, с всяко ново изявление на политици, се налагаше да го поправям. Сега, след като подписах писмо с призив за опит за съставяне на про-евроатлантическо редовно правителство и след днешния брифинг на "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ) (за които съм гласувал), искам ясно да заявя и обясня позицията си.

Но да се откаже всякакъв разговор с ГЕРБ за едно програмно (некоалиционно) про-евроатлантическо правителство, с ясно разписана програма, включваща съдебна реформа и контрол върху главния прокурор, правителство с приемлив за двете страни премиер (естествено не Бойко Борисов или друг политически лидер) ще бъде също самоубийство на партиите на промяната. Или поне лош избор за бъдещето на България. Ако се откаже дори участие в такива разговори с ГЕРБ, които, уви, спечелиха изборите, макар и с незначителна преднина, но ще имат първия мандат, какво ще последва?

Тогава - отиваме на шести по ред избори и президентът Радев продължава да управлява страната със свое служебно правителство и без парламент. Разочарованието на избирателите от многобройните неуспешни опити за съставяне на правителство и двете патови ситуации, които показаха, че нито една от двете първи парламентарни сили няма да може сама да управлява, ще доведе до още по-голям отлив на избиратели. Бойко Борисов (и не трябва за това да му се помага) ще има възможност да убеждава избиратели, че ПП-ДБ са виновни за постоянната правителствена криза. Освен това, единствената сила, кято реално е увеличила присъствието си в парламента по време на безпрецедентно дългата правителствена криза, е "Възраждане".

. . . . . . . . . . . .

Ето сега и аргументите ми от първия вариант на тази статия защо не трябва да се допуска продължаващо президентско управление или, още по-лошо - антиевроатлантическо и пропутинско управление. (Макар че тези аргументи би трябвало да са очевидни за всеки трезвомислещ човек).

Впрочем безумно беше изявлението на Бойко Борисов, който уж подаде ръка на ПП-ДБ за про-евроатлантическо правителство, а после покани и президента Радев да предложел министри, а дори и направи някакъв реверанс към "Възраждане". От президентството му обясниха, че подобно политическо участие на президента е неконституционно, и Борисов много добре го знае, но нали, като умел популист, трябва да се хареса на всички.

. . . . . . . . . . . .

Опасявам се, че твърде много българи се оставят да бъдат приспивани, както зайчета се приспиват от кобра, с приказки за неутралитет и мир. Путин води мащабна завоевателна война не само срещу Украйна, а, по собствените му думи, срещу НАТО, срещу целия свободен Западен свят.

Но "новоговорът", ако ползваме този термин на Оруел от "1984", ( т.е. слагането на черното етикет "бяло") е характерен не само за неонациста, империалист и военнопрестъпник Владимир Путин - той обвинява както Украйна, така и целия евроатлантическия съюз в нацизъм, империализъм и подпалване на престъпна война. Също и у нас тези, които са против европейската военна подкрепа за Украйна, казват, че са за мир и неутралитет. Докато другите парламентарни сили били представлявали "коалиция на войната".

Разбира се, "неутралитет" и "мир" чрез невъоръжаване на Украйна ще означава да се примирим, че Путин е окупирал голяма част от територията й, че тероризира народа й с бомбардировки над жилищни сгради и болници, с убийства на цивилни хора, с отвличане на украински деца. Освен това, ако Украйна не е в състояние да се защитава, Путин няма да спре само дотам, докъдето вече е стигнал. Тогава ние сме следващите. България е най-слабото звено на източния фланг на НАТО и ЕС, с които Путин сам казва, че воюва. България е бивш най-верен съветски сателит, а сега е членът на ЕС с най-слаба икономика и същевременно с най-голямо руско влияние. Това влияние, в днешната ситуация, е наистина плашещо за бъдещето на страната ни. "Неутралитет" спрямо войната би означавал отново да поканим "двойните освободители" за трето "особождение" (хубав пример за "новоговор"), тоест окупация, както на 9 септември 1944, когато имахме и дипломатически отношения с СССР и не бяхме във война, а спазвахме някакъв неутралитет спрямо Москва.

На позиция за неподпомагане на Украйна с оръжие са и президентът Радев, и БСП. Но "Възраждане" отива много по-далече. Те освен, че са явни пионки на Путин, са и съвсем открито против НАТО и ЕС. Костадинов си направи предизборна кампания (при това доста успешна!) с девиза "Избери свободата!". Той, разбира се, като майстор на "новоговора" има предвид "освобождаване" на България от НАТО и ЕС. На паметника на съветската армия, завладяла страната ни на 9.09.1944 г. и с това довела до десетилетия политически убийства и терор, до пълна загуба на националния ни суверенит, пише: "На съветската армия освободителка от благодарния български народ". Съвсем ясно е, че именно такава свобода иска да изберем Костадинов. (Впрочем против демонтирането на паметника на съветската армията - завоевателка, са и от БСП.)

Казахме вече за уклончивата позиция на президента. Шесто служебно правителство би било още по-серизна заплаха не само за парламентарната демокрация и стабилността у нас, но и за евроатлантическото ни бъдеще - и изобщо за бъдещето на България. Но още по-страшен би бил отлив от проевроатлантичските сили и нов възход на "Възраждане" при следващи избори. Ясно е накъде искат да ни тласнат говорещите за неутралитет и "освобождение" от Вашингтон и Брюксел. Ясно е какво възраждане - на една НРБългария, мизерстваща и тотално зависима от Русия - искат от партия "Възраждане".

Но иска ли наистина българският народ да излезе от Европейския съюз, благодарение на който вече надмогнахме катастрофалната бедност от 1990-те, макар и заради корупцията и неефективната съдебна система да сме най-бедни в съюза на най-богатите държави)? Иска ли нашият народ наистина да свали от себе си НАТО-вския щит, за да стане по-лесно достъпна плячка за армията на нашите "двойни освободители"? Искаме ли да се върнем към една мизерстваща България, изолирана от Запада и подчинена на Москва? Защото сме "неутрални" в тази война на Русия със Запада.

Много опасно за България е да продължава да бъде де факто президентска република (осъществи ли се и без референдум мечатата на Слави Трифонов?), а още по-опасни ще бъдат следващи избори, на които "Възраждане" има шанс да подобри резулата си, а силите, които ще бъдат обвинявани за поредния неуспех да се състави редовно правителство, има шанс да влошат резултата си.

Ето затова смятам, че при така създалата се ситуация след изборите, едно програмно (некоалиционно!) проевроатлантическо правителство, с ясно разписани приоритети и кратък хоризонт, е най-добрият вариант.