Ако човек грабне броя на русенския в. "Вестник" от 27 март 1901 г. може да попадне още на първата му страница на следната реклама:

Колко много е казано тук в няколко реда! Изписването на думата е все още неустановено и може да се срещне по това време из печата ту като "козинак", ту "козанак", ала може и "козонак", "козунак" За направата му е необходимо купуването на качествено брашно и на подходяща фабрична мая.

Не всички знаят все още значението на тази купешка дума "козунак" и се налага тя да бъде пояснявана с народните и традиционни "кулаче", "куличе", "количе", "кулак" и най-вече "кравай". Въобще днешният традиционен и сякаш многовековен козунак е една нова, модна, европейска, купешка, градска работа.

В последните десетилетия, които преминават под властта на султана, българите наред с червените яйца правят именно великденски "кравай", "колачета", "количета". Явно под европейско влияние, идещо по Дунава най-вече от Румъния и Унгария, още през 70-те години в град като Свищов все пак се споменава за наличие на козунаци. Имайки предвид дунавския град, Васил Чолаков пише: "В събота замесват чисто брашно със краве масло, мед и яйца, и от това тесто правят вити писани кравае, които наричат козонаци и ги пекат на хурната, или в къщи."

Появата на козунак за пръв път на Дунава не е случайно. Още в първата румънска готварска книга, издадена през 1841 г. в Яш, столицата на Молдова, се натъкваме на рецепта за "Коzоначi". Тестеният сладкиш не липсва и в по-късни готварски книги, излезли на север от Дунава. Ала в България тази новост видимо прониква бавно с европейските моди. За чужбинскостта на козунака си спомня и Райна Костенцева: "Под влияние на руснаците беше въведен и козунакът, който обаче се приготвяше от малко семейства. Старософиянци, кореняци шопи, си знаеха онова, което е месела майка им на село - краваят."

Думата си казват и едни от първите готварски книги, насочени към градската домакиня. В издадена през 1895 г. изтънчена "Домашна готварска книга", читателят би могъл да се запознае как се приготвят "добри и евтени козунаци", "козунаци много добри", "козунаци с бирена или домашна мая". Още първата рецепта съобщава и за нуждата при 1 кг брашно от 20-24 яйца, допълнително масло и захар, както и непременно "мая европейска". Една уважаваща себе си готварска книга вече не може да мине без рецепта за козунак. Ето защо и в издаденото в началото на новия 20-и век "Ръководство по готварство" на Елизабет Стефанова домакинята би могла да се запознае с отделни рецепти за направа на "Виенски козунак", "обикновени козунаци" и "козунаци с орехи".

Вносното брашно и маята от странство са видимо гаранция за по-добър козунак. Ето защо по Великден вестниците са изпълнени с немалко реклами за продажбата им. На 25 март 1905 г. в тогавашния в. "Дневник" читателят би могъл да научи, че в държания от С. И. Пенхас и новооткрит магазин "Бразилия" на пасаж "Св. Никола" №29, под Апелативния съд, за Великденските празници са доставени и "брашна, квас маджарски за козинаци..." Подобни реклами за "будапещенска прясна мая и фино брашно за козинаци" не липсват и в следващите години.

Популярният вече в града козунак започва да се предлага на границата на двата века и от разни пекарни и сладкарници, заедно с проникването на модерното европейско сладкарство. През 1897 г. в реклама на страниците на "Български търговски вестник" "Придворната сладкарница на Ив. Н. Панахов, до народната банка" препоръчва богатия си асортимент от "художествено приготвени великденски предмети", сред които и "пасхални козанаци".

И журналистът Георги Каназирски-Верин си спомня след години, че в тази "Първокласна сладкарница" наред с "шварц-кафе, капуцинер с мляко или шоколад-какао с кифла" може да се севира и "резен козунак за 50 стотинки". Разположената на ул. "Нишка" сладкарница "Надежда" пък започва да предлага цели готови "козунаци". И сладкарница "Порой" на ул. "Мария Луиза" № 71 през 1910 г., заедно с нашумялото какао "Ван Хутен", предлага и новопоявилия се в последните години "козинак първо и второ качество".

След войните козунакът печели нови територии. С това расте и нуждата от хубаво, вносно брашно и качествена мая, също от странство. Продължават и рекламите в навечерието на Великден към градската клиентела. Още през 1921 г. предлагащият мая за козунаци Димо Ц. Петков от Русе държи да подчертае, че тя е внос от фабрика "Бригадиру" в Букурещ, Румъния.

Ала постепенно и български производители се стремят да предложат нещо подобно на пазара. Фабриката за мая за хляб и козунаци на Начо Н. Начев в Русе не пропуска да се рекламира: "Най-модерно фабрично производство. По качество конкурира на маята, която досега се внасяше от странство. Предпочитайте българското производство."

Кулинарната литература също се стреми да прати козунака вече и при младите селски домакини. Появилата се например през 1926 г. "Книга за домакинята (Рецепти по готварство)", издадена като безплатна притурка към сп. "Земледелска практика" помества дълга рецепта за "Козунаци": "За 5 клгр. брашно са нужни 30 яйца, 21/2 клгр. мляко, 1 ½ клгр. захар, 1 клгр. масло." Конкретно и много подробно е описано как се приготвя маята. Не е пропуснат и детайлът за аромата на козунака: "За миризма се прибавя настъргана кора от 1 лимон, или ванилия, портокалови парченца и малко счукана дъвка (сакъз)."

Или още: "Може тестото да се поразточи и да се посипе с орехи и захар, или да се намаже с мармалад и после да се завие с роле. Добре е в тестото да се размесят стафиди (сушено грозде)."

И накрая: "Щом козунаците набъбнат наново и изпълнят формите, в които са сложени, намазват се отгоре с яйце, украсяват се с бадеми, захар и орехи и се пращат на фурната да се опекат."

Писателят Георги Марков също разполага със смътен спомен за този преходен период, когато козунакът е все още "градска работа". Свидетелствайки в своите "Задочни репортажи" за времето на 30-те, той не пропуска и следното: "Пак на Велики четвъртък в повечето селски домове се приготвяше великденският кравай, който представляваше изплетено като венец тесто със забодено в средата цяло яйце. Бил съм на много Великдени в Граовския край и Пернишко и всеки път ни е поднасян този кравай с яйце в средата. И това беше преди царството на козунаците." Неслучайно ги нарича "тази нова традиция".

Видимо, заедно със забравата и първото поколение майки и баби през междувоенния период, това довежда и до възприемането на козунака, донесен от Европа, като някаква "стара българска традиция".

Христос Воскресе!