Гражданите на ЕС миналата година откриха колко важна е Украйна като доставчик на зърно и маслодайни семена, особено след като слънчогледовото олио изчезна в супермаркетите и цената му скочи до небето. Много европейци бяха изненадани да открият рафтове, изпразнени от някои храни и това очевидно беше сигнал, че войната косвено засегна всички ни.

Преди руската агресия Украйна изнасяше селскостопанска продукция предимно през своите пристанища в Азовско и Черно море. Украинският бряг на Азовско море, както и голяма част от нейното черноморско крайбрежие обаче паднаха под руски контрол след руската инвазия.

Три от украинските пристанища впоследствие бяха отворени отново съгласно споразумение, постигнато с посредничеството на ООН и Турция миналия юли, в опит да се създаде безопасен коридор за износ, за да се помогне за справяне с това, което тогава беше обозначено като глобалната хранителна криза. Други пристанища, включително важното пристанище Николаев, остават затворени.

Миналия юни Европейската комисия взе решение, което изглеждаше като логично: обяви едногодишно спиране на вносните мита за Украйна. Тогава дори Полша, най-засегнатата страна, не възрази, вярвайки, че помощта на Украйна е най-важната цел.

От началото на конфликта около 17 милиона тона основни селскостопански продукти са напуснали Украйна с камиони и влакове, повечето от тях през границата с Полша.

Обемът включва 8 милиона тона царевица, 2,2 милиона тона пшеница, 1,47 милиона тона рапица, 1,44 милиона тона слънчогледово масло, 1,31 милиона тона слънчево семе, 1,22 милиона тона брашно и 950 000 тона соя. Това в сравнение с 40,6 милиона тона, които са напуснали Украйна от морските пристанища.

Не мина време и фермерите в източноевропейските страни изпищяха, че напливът на украински продукти е понижил цените и е намалил продажбите им.

Министър-председателите на пет източни страни от ЕС - България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия - писаха до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен миналия месец, че увеличението на доставките е безпрецедентно и може да се наложи митата да бъдат въведени отново, освен ако напливът не може да бъде спрян с други средства.

Въпросът създаде политически проблем за управляващата полска националистическа партия "Право и справедливост" (PiS) в Полша в годината на изборите, тъй като разгневи хората в селските райони, където подкрепата за PiS обикновено е висока. Полските фермери дори се опитаха да провалят посещението във Варшава на украинския президент Зеленски.

Оставката на полския министър на земеделието Хенрик Ковалчик по-рано този месец беше свързана с кризата.

Първата реакция на изпълнителната власт на ЕС беше да каже, че едностранните действия са неприемливи. Комисията дори предупреди за започване на наказателни процедури.

Това развитие се случва, докато наближава крайният срок по споразумението с посредничеството на ООН за износ на милиони тонове украинско зърно през Черно море. Срокът изтича в средата на май, като перспективите Москва да се съгласи за удължаване са несигурни. Русия твърди, че отделна сделка, предназначена да облекчи собствения й износ на селскостопански продукти и торове, не е била подкрепена.

Междувременно Комисията даде заден и в сряда (19 април) и обяви пакет от 100 милиона евро като компенсации за фермерите в петте държави от ЕС, граничещи с Украйна, както и планове за въвеждане на ограничения върху вноса на украинска пшеница, царевица, слънчогледово семе и рапица семе.

Служител на ЕС каза, че това ще позволи на зърнените култури да влязат в петте държави от Украйна само ако са предназначени за износ към други членки на ЕС или към останалия свят. Тази мярка ще продължи до края на юни.

Отделно, Европейската комисия, която наблюдава търговската политика за 27-членния ЕС, планира разследване дали са необходими мерки за други чувствителни продукти.

Интересно е да се отбележи, че докато извънредните мерки могат да влязат в сила до дни, разследването на ЕС обикновено продължава шест месеца. На този фон Комисията взе много по-важно решение, отваряйки своя пазар за Украйна, без никакво време за размисъл.

Последното развитие е, че европейският комисар по търговията Валдис Домбровскис поиска от България, Унгария, Полша и Словакия да оттеглят своите индивидуални забрани за внос и че Комисията може да одобри обща забрана на украинско зърно и маслодайни семена за петте засегнати страни до 5 юни.

За Украйна също съществува сериозен риск милиони тонове зърно да останат блокирани в страната, което през следващите години може да доведе до голямо намаляване на площите за засаждане и реколтата, както и до затваряне на ферми и преработвателни предприятия.

Положителен елемент би бил само, ако полската управляваща партия плати цената на скандала и загуби изборите по-късно тази година. Но това са далечни надежди.

Проблемът на земеделците няма никаква връзка с вноса от Украйна. Това е така, защото вносът от Украйна е минимален - при пшеницата е 0,3% от българското производство, т.е. по никакъв начин това не може да окаже никакво влияние върху цените в България. Като се спре сега вносът на украинско зърно, ще се види, че няма никакъв ефект. Дори си мисля, че цените на зърното ще продължат да спадат, тъй като се очаква и нова реколта, което ще окаже допълнителен натиск върху цените.

Никакви действия на България не могат да повлияят на световната цена на зърното. Звучи добре и е добре изработена пиар кампания, но спирането на вноса на зърно от Украйна няма да реши проблема с цените. По скоро миналата година бяха изкуствено завишение на цените на зърното на световния пазар и на българския пазар, тъй като много производители задържаха част от производството, очаквайки по-високи цени. Тази година цените се върнаха на нивата от преди войната в Украйна.

Вносът на украинско зърно у нас е дори по-нисък от предходни години и няма никакъв натиск и забраната няма да промени ситуацията. България произвежда между 6 и 7 млн. тона зърно и потребява само 1,5 млн. тона. Ние сме голям износител на зърно и няма как цената в България да е по-висока от световната.

Предложението да не се внасят украински земеделски стоки е популистки ход.

От няколко месеца насам основната тема е свързана с инфлацията и високите цени, а изведнъж на определени браншове от българската икономика, които добре са обгрижвани, не им харесва да участват на един свободен пазар, където могат да продават своята продукция.

Изключително дразнещо и "ниска топка" е да гледаш как феновете на "градската десница" свеждат протеста на зърнопроизводителите у нас, но фактически и в цяла Източна Европа срещу дъмпинговия украински внос, до алчност и невъзможност на някои да се сдобие с поредния Майбах.

В България има около 15 000 арендатора - физически лица, търговски дружества и коперации. От тях само 100 и свързани с тях фирми и лица прибират над 90% от сумите по преките плащания, въпреки че в болшинството си всички арендатори отглеждат основно зърнени култури.

Въпрсът, който трябва да си зададе тая общност, е, трябва ли да подкрепяме украинската зърнена олигархия, защото факт е, че земеползването в Украйна не е в ръцете на малки семейни фермери, а в тези на същите като нашите "зърнари", че дори в още по-големи размери. Дъмпинговият внос на зърно в Източна Европа е щета не само срещу местните фермери, а и срещу украинския фиск, а той със сигурност има нужда от средства.

И не, идеята на безмитния внос не беше източната част на Европа да се залее със зърно, а де се сигурят лесни, логистични коридори, така че то да отиде в Африка или Близкия Изток, там, където от него има нужда... А това, че "Възраждане" и БСП подеха темата и ще я раздуят, просто показва колко далеч сме от някои реални проблеми в собствената си страна...