Конфронтацията в българското общество е тежка, но временно примирие е необходимо на всички. Правителство на временното примирие - това е формулата. Пред очите ни се случва напредък. Никой не се е произнесъл категорично, че отиваме на избори. ГЕРБ смекчава тона, "Продължаваме промяната" - "Демократична България" - също. Намериха общи политики. Не трябва да се подценява постигнатото.

Необходимо е да бъдат ясни приоритетите на едно евентуално правителство, за да може премиерът и неговите министри да са в състояние да ги изпълняват.

Премиерът ще е личност, която ще смята, че Шенген и еврозоната са приоритет и ще се съобразява с бюджет, който да отговаря на тези условия. Редно е да започне да се говори за личността на кандидат-премиера. Мандатът се връчва на кандидат, който след това трябва да отиде и да убеди лидерите на партии или на парламентарните групи.

Ситуацията ни няма прецедент в историята на демократичните държави през последните 30-40 години. Трябва да се съобразим със ситуацията, че първата и втората политически сили не могат да застанат зад кабинет, в който има ярки политически фигури. Необходимо е да се мине през някакъв мост, който аз наричам експертно правителство. След такива тежки аномалии да очакваме моментално преход към нормалната политическа логика и форми е нелогично.

Единствено добронамереността може да осигури някаква основа за доверие. Конструкцията е много крехка. Но виждаме ново отношение към целия процес. Първите две партии не се държат като хора, които ще ходят на избори и се чудят как да прецакат опонента си.