Защо масовите обиски в дискотека в Пловдив са незаконни
"Дневник" препубликува от правната медия "Лекс" анализа на адвокат Силвия Петкова по повод безпрецедентната акция на полицията в Пловдив - униформените влязоха в популярна дискотека, затвориха я и държаха часове наред - от 1,30 до 6 ч., 400 души, за да ги проверяват за наркотици. През това време посетителите на заведението и от двата пола са били подложени на личен обиск - чрез събличане, като дори са карани да клякат, докато са голи. Част от обиските са извършени в тоалетната на заведението. Резултатът е, че у двама души от 400 проверени са открити наркотици.
МВР започва проверка на проверката след събличане и обиск на 400 клиенти в заведение
Шефът на полицията в Пловдив Васил Костадинов призна за подхода на подчинените си и го определи като законен. Дали обаче подобни действия на МВР са допустими и не нарушават ли човешките права на гражданите, оказали се насред безпрецедентната акция, докато се забавляват? Докъде може да стига МВР при извършване на личен обиск? Каква е отговорността на полицаите, ако са превишили правата си?
От държавното обвинение съобщиха, че прокурор от окръжната прокуратура в Пловдив е започнал лична проверка във връзка с постъпила жалба срещу действията на полицаите в нощния клуб. Срокът за извършването ѝ е месец.
Незаконосъобразните действия на полицията, свързани с нарушаване на правото на личен и семеен живот, са изключително често срещана хипотеза в практиката.
Едновременно с това малко са хората, които пристъпват към защита по съдебен ред, поради последователната липса на предвидимост на правосъдието.
Личните обиски по-често се извършват по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) като форма на заобикаляне на закона. Причината за това е, че основанията за този вид обиск са изключително широко формулирани. Едновременно с това не се изисква нито предварително съдебно разрешение, нито последващо съдебно одобрение.
Основанията за извършване на личен обиск така, както са предвидени в ЗМВР, са:
- обискираният да е задържан за срок до 24 часа;
- по отношение на обискирания да съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети;
- обискираният е заварен на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението;
- за обискирания има сигнал в Шенгенската информационна система (ШИС) за извършване на специфичен контрол.
Точно обратното. Дори и при широко предвидените правомощия на МВР за извършване на това действие, пак е необходимо да е налице някое от посочените основания.
В общия случай "проблемните" обиски се извършват с основание, че по отношение на обискирания съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети.
В практиката разпитвани в съдебно заседание по повод на искане за обезщетение за полицейски произвол, извършилите го служители на МВР твърдят, че са получили "оперативен сигнал/оперативна информация", че съответното лице държи или разпространява забранени вещества или че на конкретно място се държат или разпространяват такива.
В последния случай с подобни твърдения се обоснова съществуването на основания за обискиране на всички лица, които се намират на такова място.
В практиката ми до момента не ми се е случвало да се докаже в процеса, че оперативен сигнал/оперативна информация действително са получени. Това, което обаче се е случвало многократно, е в рамките на съдебен процес безспорно да се докаже, че е извършено тайно наблюдение в противоречие на Закона за специалните разузнавателни средства и Европейската конвенция за защита правата на човека.
Отново като общ принцип трябва да се отбележи, че дори и действително да съществуват реални данни, че у конкретно лице могат да се намират забранени за притежание предмети или такива, които са свързани с извършено престъпление, съществуват конкретни правила, при спазването на които той следва да бъде извършен.
Най-важните правила, които е необходимо да бъдат следвани, са:
- Обискът да се извърши по начин, който не уронва честта и достойнството на обискирания. Тук се обръща внимание и на мястото на обискирането - дали е обществено място, имало ли е много хора, в какъв момент от денонощието се извършва и др. под.;
- Действията по извършването му да не надвишават по своя обем тези, които са необходими за постигането на законната цел, а именно откриване на забранения за притежание предмет или вещта, която е предмет или средство на извършено престъпление;
- Времето, в рамките на което се извършва, да не надвишава обективно необходимото. Противното води до фактическо задържане, без да е издадена съответна заповед за това.
Две са основните причини, които могат да обосноват извода за незаконосъобразност:
1) наличието, на пръв поглед и според публично достъпната информация, на произволност на действията (обискирани са всички посетители, а не определени такива, за които съществуват предвидените в закона данни; това навежда на мисълта, че явно служителите на МВР не са знаели кого търсят);
2) начинът, мястото и времетраенето на извършването на обиските - чрез събличане, клякане, при това на място, където присъстват много други хора, т.е. касае се за абсолютно нарушение на задължението обиските да се извършват така, че да не бъдат уронвани честта и достойнството на обискирания.
Впрочем именно подобни случаи от моята практика мога да дам като пример. Те са разгледани по административнидела №6664/2021 и №6665/2021 по описа на Върховния административен съд. И двете дела касаят проверка на лични вещи и моторно превозно средство, както и личен обиск по "оперативен сигнал".
Едната от тях е извършена именно чрез събличане и разпореждане към обискирания да кляка. В случая нито първоинстанционният съд, нито върховната инстанция разгледаха прекомерно широките правомощия на МВР за извършване на такива действия, нито обърнаха внимание на факта, че се касае за изключително сериозно засягане на правото на обискирания на личен и семеен живот. Именно поради тази причина бяха подадени жалби до Европейския съд по правата на човека, като и двете бяха приети за разглеждане, т.е. в момента по тях има висящи дела с искане за присъждане на обезщетение в размер на по 10 000 евро по всяко от тях.
Именно в това се състоят и възможностите на незаконно обискираните да бъдат компенсирани за преживените стрес, унижение, загубено време и за всякакви други вреди, които са настъпили от тези действия.
Първо, изчерпване на вътрешноправните средства за търсене на обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В случай че българските съдилища не открият проблем във всеки конкретен обиск (което също не е рядко срещана хипотеза, дори и когато по делата се докаже полицейски произвол по безспорен начин), пътят е чрез подаване на жалба до Европейския съд по правата на човека, който се отнася изключително сериозно и стриктно към полицейския произвол особено когато се касае за обиски по ЗМВР, именно поради изключително широките правомощия на полицейските органи и практически нулевия контрол върху тях.
По отношение на потенциалната отговорност, която биха могли да носят полицейските служители, извършили незаконосъобразните действия, теоретично законът предвижда и дисциплинарна, а и наказателна отговорност - лишаване от свобода до три години.
Предвид че се касае за престъпление от общ характер, преследването му се осъществява чрез подаване на сигнал до прокуратурата - в случая Районната прокуратура-Пловдив. Въз основа на сигнала следва да бъде образувана проверка, чиято цел е да установи съществуват ли данни за извършено престъпление. В случай че такива се установят, пристъпва се към ангажиране на наказателна отговорност по отношение на виновните лица. Лицето, подало сигнала, има възможност да атакува постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство пред горестоящата прокуратура, както и да обжалва пред съда постановлението за прекратяване на вече образуваното досъдебно производство.
Практически, обаче, обществото ни е виждало много случаи на ексцесивен полицейски произвол, а и полицейско насилие, включително и такива, които са били предмет на огромен обществен интерес (напр. полицейските побои зад колоните на Министерския съвет). По такива случаи обичайно се "образува проверка", чиито резултати никога не стават обществено достояние.
Отново практиката е показала, че най-ефективният метод за подобряване работата на полицията в дългосрочен план е именно осъждането на Министерството на вътрешните работи да заплати обезщетение за незаконосъобразните действия на неговите служители. И именно в това се състои и смисълът потърпевшите граждани да потърсят правата си по съдебен ред, доколкото успешното осъждане, без значение дали на национално ниво, или на ниво Европейски съд по правата на човека, има дуалистична функция - обезщетяване на действително причинените вреди и дисциплиниране на МВР към спазване на закона и правилно изпълнение на служебните задължения.
Разбира се, последното е дълъг процес, за постигането на резултатите от който помага всеки потърпевш, който е потърсил защита на нарушени свои права.