Системата се пропука, сега е моментът да се действа
Решението на задкулисните играчи за сваляне на главния прокурор Иван Гешев е повратната точка. Под напора на различни обстоятелства (вътрешни и външнополитически), системата на корупция и контрол се пропука. Днешното противопоставяне на Гешев илюстрира както пълното завладяване на държавата, така и ситуационната слабост и разделение в досега монолитната задкулисна власт.
Тази ситуация предоставя уникален шанс и прозорец за действие. Пробивът трябва да бъде разширен чрез умели действия, които коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) е длъжна да осъществи.
Какво и защо се случва
Трябва да е напълно ясно, че решението за сваляне на Гешев е само ход в ситуационната игра на Бойко Борисов по съставяне на правителство. Този рисков ход бе неизбежен. С него Борисов се опитва да реши едновременно две противоречащи си задачи:
- превантивно да деактивира тиктакащата бомба пред бъдещото правителство, която би представлявало неприемането на механизма за независимо разследване на главния прокурор (това би довело по провал на Плана за възстановяване и устойчивост и зрелищен крах на бъдещото правителство)
- същевременно да предотврати риска този механизъм да доведе до верижна реакция на разпад на системата за корупция и контрол.
След като си поигра на преговори с ПП-ДБ, за да ги тества като противник докъде са готови да стигнат, през последните дни Борисов отново направи ситуационен завой, като неусетно смени приоритетите си. Вместо съвместно правителство с ПП-ДБ, което да го реабилитира като "европейски политик" и да амнистира досегашните му грехове, от уикенда насам Борисов реши, че е по-добре да заложи на сигурно, т.е. на правителство на задкулисието с ДПС, БСП и евентуално ИТН.
Това е видно, на първо място, от заявлението на Габриел, че ще се стреми към "експертно правителство" с едногодишен хоризонт, което е подходяща идеологическа и медийна опаковка за участието на тези партии в правителството. На второ място, това е видно и от ускореното провеждане на разговорите на правителство с тези партии.
С този си ход Борисов се стреми да създаде обстановка на напрежение, конкуренция за участие в правителството и взаимна "ревност" между партиите на статуквото, от една страна, и ПП-ДБ, от друга. Нещо като "аз досега ви каних (ПП-ДБ), но вие не желаете, и затова съм принуден да направя правителство с другите."
С прекратяването на преговорите от БСП обаче този ход се оказа неуспешен и ситуацията се върна в изходно положение - ГЕРБ няма да може да състави правителство без ПП-ДБ.
Как да се действа
Смятам, че в променената ситуация ППДБ следва да влязат в агресивни преговори за съставяне на общо правителство с ГЕРБ, като поставят следните насрещни условия:
1. Поемане на ясен ангажимент за провеждане на прозрачен избор на парламентарните квоти на висшите държавни органи с изтекъл мандат (управител на БНБ, Висш съдебен съвет, Инспекторат към ВСС, Конституционен съд, независими регулатори), като ПП-ДБ и ГЕРБ излязат с общи, предварително съгласувани кандидати за тези институции. Това е особено важно, тъй като противен случай ГЕРБ и силите на статуквото ще получат възможност не само да изберат нов, удобен за тях главен прокурор, но и да попълнят сами парламентарните квоти в тези органи. Което би позволило системата на корупция и контрол след козметично преобразяване да продължи с нова сила да управлява.
2. Поемане на времево фиксиран ангажимент за съвместно иницииране в рамките на настоящото 49-то НС на конституционна реформа в частта съдебна власт и премахване на институцията "служебно правителство", като в споразумението за това се уточнят предварително съществените елементи на реформата. Независимо, че успешното приключване на тази реформа ще изисква привличане на подкрепа и от други парламентарни партии, самото ѝ съвместно иницииране от правителственото мнозинство ще бъде важна стъпка в посока на демонтаж на системата на корупция и контрол и индикация на готовност за това от страна на ГЕРБ.
3. Формиране на правителството на паритетни начала, т.е. разпределение на министерствата в съотношение 50:50 между ГЕРБ и ПП-ДБ, плюс Мария Габриел като премиер, като всяка от партиите бъде представена чрез свои заместник-министри в министерствата, управлявани от другата партия.
Подразбиращо се базово условие за реализацията на тези приоритети ще бъде поддържането на стабилно правителствено мнозинство от двете управляващите коалиции, което ще предотврати необходимостта от плаващи "тематични мнозинства", които са златната среда за продължаване на системата на корупция и контрол.
Алтернативно, такова правителство би могло да се формира чрез втория мандат на ПП-ДБ, но според мен поради поредица причини вероятността за това е значително по-малка.
Не е идеално, но е най-доброто възможно решение
Това не е идеалното решение за радикална промяна на системата, но определено е най-доброто възможно в настоящата ситуация. В крайна сметка политиката е "изкуството на възможното". То ще изисква политическа прозорливост и смелост най-вече от страна на ПП-ДБ, но и от самия ГЕРБ.
Ако приеме и изпълни тези условия, ГЕРБ ще демонстрира на практика, а не на думи, че действително желае съставянето на силно проевропейско правителство с антикорупционна насоченост. ПП-ДБ, от своя страна, ще има възможност да балансира властовите позиции на ГЕРБ, като отнеме монопола на задкулисието минимум върху секторите, които ще управлява, и започне да ги реформира.
Ако не приеме условията - или ги приеме, но не ги изпълни - ГЕРБ ще се дискредитира окончателно пред избирателите и европейските институции, което ще намали съществено влиянието му в обществото. Нещо, което ГЕРБ и Борисов лично едва ли ще искат да рискуват.