Ако има поука от вчерашното заседание на парламентарната правна комисия, тя е, че отвори очите на всички, които се интересуват от реална промяна, за реалните цели, а не декларираните, на ГЕРБ, ДПС и отчасти на БСП по отношение на т.нар. съдебна реформа. Благодарение на техните гласове в комисията беше буквално осакатен проектът на Министерския съвет (по-точно на Министерството на правосъдието и още по-точно - на Надежда Йорданова и Крум Зарков) за промяна на правилата, по които се кадруват ръководителите в съдебната власт, за да се избегне утвърдената за десетилетия до вкаменяване тяхна зависимост от управляващата политическа власт.

Ако през пленарната зала премине безпрепятствено орязаният вчера проект, смисълът от него е деструктивен, защото, вместо да засили контрола над главния прокурор (който и да е той), ще направи зависими ръководителите на съдилищата от прокурорите - единодушни са юристи, които са проследили заседанието.

Проектозаконът на Министерския съвет (МС) за промяна на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и на Закона за съдебната власт (ЗСВ) съдържа ключова промяна, която стана причина за срива на проекта: намаляване от 17 (квалифицирано мнозинство във Висшия съдебен съвет (ВСС) на 13 гласа (обикновено мнозинство в 25-членния съвет) за освобождаване на главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища Върховният касационен и Върховният административен съд (ВКС и ВАС), но със същественото условие за ръководителите им да има задължително мнозинство от съдии, избрани от съдии.

По предложение на ГЕРБ, и то без мотиви, беше гласувано само 13-те гласа на пленума да са достатъчни за уволняването както на главния прокурор, така и на двамата съдебни ръководители. Което просто означава, че е достатъчно само прокурорската колегия от 11 гласа плюс още двама от парламентарната квота например да бъде сменен всеки председател на ВКС или ВАС, ако по някое време по някакви причини не се хареса на онзи, който го е избрал, или не го е избрал, но има влияние.

Може да се спори дали беше разумно в проекта на МС 13-те гласа на пленума да се отнасят и за председателите на ВКС и ВАС и да се разчита на предпазващото последващо изискване за двойно съдийско мнозинство, но такъв въпрос е в градината на Министерството на правосъдието. Можем да се чудим и защо депутатите на "Продължаваме промяната" (ПП) редом с председателя на комисията мълчаха, вместо да защитят проекта, а оставиха Надежда Йорданова сама да се бори с противниците на промените и екипът на министър Крум Зарков да им опонира. Но това чудене е в полето на ПП.

Проектозаконът съдържа и друга важна промяна за главния прокурор: да може да бъде освобождаван за тежко умишлено престъпление. По предложение на ДПС беше намалена тежестта на престъплението - да бъде освобождаван въобще за престъпление от общ характер, което значи дори за клевета на някого.

От ГЕРБ и най-вече от ДПС повтаряха в защита на собствените си предложения че "тримата големи" са равни според конституцията и затова условията за освобождаването и на тримата трябва да се едни и същи. А духът и целите на съдебната реформа са да се пробие порочната схема на уеднаквяването, тъй като тя е преди всичко друго невярна: съдът е генералният арбитър за истината в процеса, а не прокурорът, затова и за съда трябва да бъдат създадени пълните условия за независимост и безпристрастност, каквито са стандартите за структурирането на съдебната власт във всички правови държави.

Едва мина на косъм - с един глас само, възможността да се обжалва пред съда отказът на прокурор за образуване на наказателно производство.

Затова пък предвиденият механизъм за разследване на главния прокурор мина безпрепятствено и единодушно. Което сега ГЕРБ и ДПС ще си припишат за голямата заслуга за реформата, която явно за тях спира дотук.

Забелязва се от пръв поглед, че техните представители приемат само промените, които улесняват уволняването на главния прокурор и не гарантират съдийската независимост. Целта им е конюнктурна - в момента трябва да спасяват Борисов от Гешев, който се заинати и отказа офертата да си подаде оставката срещу някакви техни гаранции. Програмата минимум е освобождаване/спасяване от Гешев и тя става постижима веднага след влизане в сила на 13-те гласа мнозинство във ВСС. Със същото мнозинство става постижимо и назначаване на новия главен прокурор, ако се запази сегашният ВСС. И това ще стане, стига да се опази формираното - ако е формирано, мнозинство за управление на ГЕРБ-СДС с "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ).

С други думи - поддръжниците на опазването на модела на оплетените във взаимнозащитна прегръдка съдебна/прокурорска и политическа власт в лицето на Гешев и Борисов, преживяваща в момента етап "кой кого",

чиито закани надали ще постигнат съдебна отговорност на Борисов (доказателствата изстиват и ерозират с времето, а и надали Гешев наистина иска това), но при всички случаи нарушават спокойствието на кукловодите.

Вярно е, че за да постигнеш каквото и да било, особено пък позитивно за обществото, трябва да имаш власт или да участваш във вземането на решения - класически принцип, който не се нуждае от доказване. В този смисъл заслужава поне добросъвестно внимание и разбиране сизифовското усилие на Кирил Петков за създаване на правителство. Но не и да се окаже пионка в ръцете на онези, които са опората на модела, срещу който той изначално се е обявил и с тази цел се е появил на политическата сцена.