България е парламентарна, а не президентска република. Целият замисъл и архитектура на държавното управлението в конституционния модел по Конституцията от 1991 година почива на централната и определяща роля на Народното събрание. В частност и най-вече по отношение формирането на правителство и неговата политика.

Казано грубо, докато не се стигне до трети мандат, президентът е конферансие на процедурата по формиране на Министерския съвет. С оглед на този конституционен модел е абсолютно недопустимо президентът да разпорежда на парламентарно представителите сили/Народното събрание дали да бъде формирано или да не бъде формирано правителство в реда на предвидените в конституцията условия и процедура.

Струва ми се, че на г-н Радев много му се е усладила ролята на основен фактор/главен разпоредител в политическите процеси и управлението на страната чрез служебните правителства и вече трудно скрива, че явно конституционната дреха, предвидена за него, му е тясна.

Има тълкувателно решение на Конституционния съд от 1995 година - номер 25 - и в него се допуска, че президентът може да прави политически изказвания. Дали Радев отиде отвъд, или още е на ръба на конституцията - тълкувателното решение допуска както с действия, така и вербално да наруши конституцията.

Ако част от народните представители считат, това може да бъде предпоставка за задвижване на процедура за търсене на отговорност. Но той има право на политическо изказване. Олицетворявайки единството на нацията, той не е длъжен да говори само неща, които се харесват на всички. Има право, казва решението, да връща закони само с политически мотиви.

През 1997 година президентът Петър Стоянов призова БСП да не реализира мандата.

Сега трябва да гледаме как ще постъпят парламентарните групи. Ако са се почувствали засегнати от вчерашните изказвания на президента, те могат да го атакуват с процедурите, които конституцията им дава.

Проблемите със свикването на Консултативния съвет по национална сигурност възникнаха още при президента Първанов. Той не го свикваше в 3-месечния срок, който е предвиден по закон. Още тогава започна да се твърди, че не е задължително да се прави регулярно, а само когато се налага. Автономия е на парламентарната група кого ще изпрати на този съвет. На такива консултативни съвети се представя класифицирана информация, но от президента зависи дали ще бъде свикан.

Досега не съм наблюдавала ситуация, в която президентът връчва мандат с нежелание, дори с отвращение. Румен Радев връчи мандата на хора, които явно не му харесват.

Поведението му беше на границата на конституцията. Призовавам партиите в парламента да не бъдат пасивни наблюдатели на това поведение и искаме да се пристъпи към процедура за отстраняване на президента. Дали ще мине, или не, но важното е темата да бъде поставена в дневния ред.

Някой някъде е решил властта да мине бавно и без сътресения от Бойко Борисов и Румен Радев, а от "Продължаваме промяната", без да искат съдействат на тази транзакция на власт от една личност към друга.

При връчването на втория мандат чухме как държавният глава заяви официално пред цялата нация, че не иска да има редовно правителство, иска да се отиде на предсрочни избори, иска да продължи да управлява през служебен кабинет. Оттук нататък единствената задача на партиите е да излъчат редовно правителство, независимо от компромисите.

Очаквам подновяване на преговорите и редовен кабинет до три дни. Това е ситуация, която повече не бива да се отлага. Много лош знак за Европа е словото на президента. Това ще предизвика сериозно сътресение в репутацията. Освен това той заяви, че не иска да му се пипат службите... Това е много дълго обмисляно слово.

Би било проява на невероятна арогантност, ако не се направят промени в проектокабинета "Денков". Всичко трябва да се отвори за нови преговори. Отговорността на "Продължаваме промяната" - "Демократична България" и ГЕРБ-СДС неимоверно нарасна пред техните избиратели. Президентът играе срещу това мнозинство български граждани...

Провокацията на президента е разкодирана и ще се действа според новата обстановка. Нямам съмнение, че ще бъде излъчено правителство.

Преди три години юмрукът на президента събра, като пръчките на Кубрат, разединени по идеологически причини политици, активисти и обикновени протестиращи. Днес същите хора се обявяват срещу същия този юмрук. Преди три години протестиращи легитимираха президента като борец и символ на битка - срещу мафията, срещу модела ГЕРБ-ДПС. Каква по-подходяща роля за генерал от тази да е пълководец? Днес никой не назовава къде е мафията, макар всички да говорят за мафиотизирана държава, но няма съмнение, че Румен Радев вече е Борисов и половина с институционалните си владения.

За първи път България има държавен глава с толкова нескрити апетити за власт извън отредените му по конституция правомощия. Политическата нестабилност от последните две години и упадъкът на парламентарната република даде в ръцете му огромно влияние и възможност да формира както вътрешната политика, така и външнополитическия курс на България, измествайки я към този на Унгария и по-близо до Русия.

Според мен всичко беше премислено, доста точно режисирано, забелязвате езика на тялото, на жестовете. Той не им подаде ръка, държа ги прави, след което "ходом марш" и излезе от залата. Подобен беше и случаят с президента Петър Стоянов и мандата на БСП през 1997 г., макар и да има различни трактовки за това какво се е случило.

Реакцията на държавния глава беше очаквана, след като вероятно се е запознал с изтеклите записи.

Президентът изпълни конституцията, но изрази своето мнение, тъй като една политическа сила опита да вземе властта на абордаж. Твърдо е намерението да се опита всичко, за да се получи властта, друг е въпросът дали ще успеят, тъй като размразяването на преговорите не е едностранен акт.

Никоя партия, преди дойде на власт, не си позволява да уточнява с никакви посолства кой ще седне на столовете на ръководителите на тези особени служби. това става по един институционален път, свързан с достъпа до класифицирана информация - както в НАТО, така и в ЕС.

Българският президент не е деполитизиран. Няма основание за импийчмънт. За да започне процедура по импийчмнънт, трябва 2/3 мнозинство в парламента, след което ще отиде в Конституционния съд, където ще катастрофира. Това е политическо говорене.

Говоренето как да прецакаш партньора си не е нормално и ми се струва, че сме паднали много ниско.