Плагиатството като вид кражба (лат. plagium - отвличане, заграбване) на продукта на чужд интелектуален труд се наказва като престъпление от чл. 173 от Наказателния кодекс. Плагиатството в академичните среди, т.е. извършено от лица на академична длъжност или придобили научна степен в академично звено, съставлява и вид измама. Доколкото функцията и смисълът на присъствието в академичните среди е създаването и развитието на науката, използването на чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или непренебрежимо малка с оглед академичните стандарти част от такова произведение няма нищо общо с развитие или създаване на наука и е абсолютно несъвместимо с притежаването на каквато и да било научна степен или академична длъжност. То е основание за отнемането на съответната титла и лишаването от преподавателска длъжност.

В ерата на софтуерните продукти за разкриване на плагиатство установяването на заимстването на чужд интелектуален труд е все по-лесно. Учудващо тогава е, че нормативната уредба у нас днес за установяването на плагиатство в академичните среди е доста тромава, бавна и бюрократична.

Съгласно Закона за развитие на академичния състав на Република България (ЗРАСРБ) проверката за плагиатство започва по неанонимен сигнал, който трябва да отговаря на определени изисквания. Сигналът се проверява за изпълнение на формални изисквания от нарочно създадена комисия от министъра на образованието, а ако е формално редовен, подлежи на проверка по същество от нарочно създадена Комисия по академична етика. Съставът на тази комисия е подробно уреден, подробно уредена е и процедура за работа на комисията и за участие на лицето, обвинено в плагиатство. Работата на тази комисия завършва с нарочен формален доклад.

Когато докладът на Комисията е положителен за наличие на плагиатство, той се изпраща на ректора на висшето учебно заведение, в което на щат е уличеният в плагиаторство преподавател, респ. в което е звеното, в което е придобита научната степен. Ректорът отнема научната степен и освобождава от академичната степен плагиатора, т.е. лицето, извършило плагиатството.

Поначало се смята, че когато в специалния закон е уредена подробна процедура, това е в интерес на всички заинтересовани субекти и на обективната законност, защото спомага за правилното установяване на обективната истина и на вземането на най-правилното решение от административния орган. На практика колкото повече процедурни правила има в един закон, толкова по-голяма е вероятността някое от тях поради някаква причина да не бъде спазено от административния орган и от там крайният административен акт да се окаже незаконен.

В случая с проверките за плагиаторство по ЗРАСРБ това означава, че административният съд, който контролира административния акт за освобождаване на плагиатора от академична длъжност или за отнемане на научната степен на плагиатора, ще го отмени като незаконен.

Както всички, които се занимават с административно право, знаят, действащият Административнопроцесуален кодекс (АПК) предвижда в чл. 173, ал. 1, че когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество.

Да реши делото по същество, означава да се произнесе по съществото на въпроса, която е решавал административният орган. Административният орган е решавал въпроса да се отнеме ли научната степен или да се освободи ли от академична длъжност едно лице поради установено плагиатство, дефинирано от § 1, т. 7 ДР на ЗРАСРБ като представяне за собствени на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго, или използването на публикувани от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за придобиване на научни степени или за заемане на академични длъжности.

Ако се чудите как така административният съд ще влезе в обувките на Комисия по академична етика и ще установява кое научно произведение е собствена продукция на учения и кое е крадена и в какъв процент, отговорът е прост: с помощта на назначени от него вещи лица, точно както и наказателният съд, когато има да преценява налице ли е плагиатство по чл. 173 НК, назначава вещи лица, както, когато гражданският съд има да се произнася за плагиатство, когато му е предявен иск по ЗАПСП, назначава едно или повече вещи лица, и пр.

Ако административният съд се задоволи в решението си с това само да отмени като незаконен акта на ректора за отнемане на научната степен или освобождаване от академичната длъжност, но не и да реши въпроса по същество окончателно, то той постановява непълно решение. Непълнотата на решението на административният съд се отстранява по реда на чл. 176 АПК:

Когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение.

Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указания за представяне на отговор в 7-дневен срок. Искането се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед обстоятелствата по спора. Съдът постановява допълнително решение, което подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение.