"Или гласуваме Пеевски, или кабинетът пада"...
На 14 юни 2013 г. за 15-ина минути парламентът избра депутата от ДПС Делян Пеевски за шеф на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). На извънредно заседание на парламентарната група на БСП, което предшествало с минути предложението в пленарна зала за избора на Пеевски, лидерът на социалистите Сергей Станишев обявил, че има информация за готвени от криминални структури и ГЕРБ антиправителствени протести. Той и премиерът Орешарски дали ултиматум на депутатите: "Или гласувате Пеевски, или кабинетът пада" , разказаха за "Дневник" народни представители от левицата. Решението даде начало на многохилядни протести в София под мотото ДАНСwithme, които продължиха повече от година и доведоха до падането на правителството "Орешарски".
Станишев и Орешарски към своите: Или гласуваме Пеевски, или кабинетът пада (обновена)
Десет години по-късно "Дневник" припомня знаковите събития от горещите дни на 2013 г. и предлага селекция от текстове по темата от онези дни.
Автентичен. Многолюден. Шумен. Сплотен. Принципен. Затъмнение. Сговор. Надежда. Нетърпимост. Нормални. Морал. Това са част от ключовите думи, които обрисуват случилото се и емоциите на 14 юни привечер в центъра на София. То не беше като социалния протест от зимата. Не е борба за бита, а за ценносттите - има допустимо и недопустимо, има добро и лошо. Има съхранен морал. Хората искат нещо конкретно, въпросът е принципен и в никакъв случай политически, държат да е ясно много от стичащите се на жълтите павета.
#ДАНСwithme - Протестът е под формата на шествие, многолюден и шарен. Полицията отново не съобщава вярно броя на събралите си. Няма инциденти. На края на деня хората се разотиват с пожеланието: "Утре пак".
Това е безпрецедентно и е на практика държавен преврат. Това е пряка стъпка към ливанизация на българската държава, не защото Пеевски е от етническа партия, всички етноси в България имат право на представителство и да участват в управлението, а защото е представител на корпоративни структури, на медийни структури и на техните политически лобита, които са пряко ангажирани с прокарването на чужди, агресивни интереси в българското общество и българската държава.
Преди да достигне Христовата възраст Пеевски вече има зад гърба си респектираща обществена кариера. Вижте я в снимки.
Под контрола на Пеевски и на близката му Корпоративна търговска банка (КТБ) са вестниците "Телеграф", "Политика", "Монитор", "Всеки ден", "Уикенд" и други, интернет сайтове, телевизията TV7 и радиа. Пак същият тандем разполага с почти пълен монопол върху разпространението на вестниците. Като по рецепта за овладяване на публичната власт, това беше стъпка №1.
Какво ще стане утре ли? В тази България няма утре! Няма утре в страната на Пеевски, Станишев, Местан, Сидеров, Борисов, на Яне и двойниците им.
Затова от вчера парламентът е пак на улицата. Там решават гражданите.
"Готов съм да приема Решение на 42-то Народно събрание, с което да се отмени решението за избирането ми."
Бившите управляващи, които са и най-голямата политическа партия в страната, все още не са формулирали ясна оценка защо Делян Пеевски е неприемлив за такъв ключов за националната сигурност пост.
Пълната хронология до деня, в който беше назначен за шеф на ДАНС.
В момента България не просто се управлява от олигархия. Прави се нахален опит в лицето на всички да се създаде олигархична династия, неподвластна на времето и независима от изборните резултати.
"Като теглим чертата виждаме следното. За пръв път от 1990 година, всеки има избора да започне наново", коментира проф. Евгений Дайнов.
Под заглавие "Подозрения за непотизъм при назначение в органите по сигурността раздуха протести в България" авторът Матю Брунвасер казва, че вече две седмици протестите продължават и няма признаци да намалее интензивността им.
"Всяко нещо си има предел. Ако "кабинетът Орешарски" бе спазил поне част от обещанията си за елементарна почтеност и експертно управление, без да подлага себе си и гражданите на катарзиса Пеевски, както и на последвалите скандални и невнятни назначения, гражданите нямаше да излязат на улицата", пише Тони Николов.
"Протестиращите в България се нуждаят от внимание. Те искат то да подсили посланието им към българските политици: Край на ненаситната и самозабравила се олигархия и нормализиране на политиката." Това пише в секцията на лондонския "Гардиън" за коментари от външни автори Джон О'Бренън, преподавател по европейска политика в ирландски университет и директор на неправителствения център за изучаване на Европа Widereurope.ie.
"Центърът на протестиращите е интелигенцията, не средната класа - средна класа имаше и на протестите през февруари. Знам, че хората от площада не се разпознават в това определение, но помислете - това са видими лица, журналисти, НПО деятели, бивши политици, артисти, свободни професии плюс много студенти...", казва за "Дневник" професорът по антропология.
"Дано този протест има силите да се съхрани такъв, какъвто започна. С родителите, които носят децата на рамене си, със спокойния гняв, с усмивките. С предчувствието за общност най-сетне. Защото протестиращият човек наистина е красив. И смислен", написа за "Дневник" писателят Георги Господинов.
Уставната декларация беше подписана от над 60 юристи, представители на НПО, деятели на културата, преподаватели, журналисти и еколози.
Месец след избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, което отприщи всекидневни протести в София, на 18 юли протестиращите срещу кабинета "Орешарски" решиха традиционното сутрешното "пиене на кафе" пред парламента да прерасне в "ударен протест". Целта беше с жива верига да бъдат окупирани всички входове на Народното събрание, за да не могат депутатите да започнат работа.
Снимката на разплаканата Деси Николова, хванала за раменете полицай с каска по време на протест, обиколи социалната мрежа в началото на ноември. Снимката е направена по време на протеста на 12 ноември, когато полицаи нападаха с агресия протестиращите пред парламента.
Помните ли белия автобус, с който полицията опита да изведе блокираните в парламента депутати на 23 юли? Операцията доведе до сблъсъци с протестиращите, имаше ранени.
"Докато по-голямата част от Европа се занимава само с фискалните проблеми от икономическата криза, източната й периферия се бори със заразата, идваща от недемократичното й минало, бори се с връзкарството, злоупотребите и дълбоко вкорененото недоверие към политическата класа", пише Кейти Харис.
