Точно преди 10 години Делян Пеевски беше назначен за председател на ДАНС и избухнаха протестите #ДАНСwithme. След тях всичко е същото и нищо не е както преди.

Всъщност това бяха първите големи протести на поколенията, които израснаха в демокрация, била тя и под уродливата форма на вездесъщия преход. Може би и поради това, чрез този процес на натрупване на тази гражданска енергия, протестите не преминаха под знака на революцията, както предишните големи протести в посттоталитарната история на България. Те преминаха под знака на еволюцията.

На тях революцията им беше спестена. Нямаше я Кръглата маса. Нямаше го щурмът на парламента. Липсваше всичко, свързано с убеждението, че старият ред ей сега ще рухне и ще дойде прекрасният нов свят. Имаше една малка победа срещу Делян Пеевски. Пет дни след неговото избиране Народното събрание отмени решението си, че той ще оглавява ДАНС. След като гражданската енергия веднъж се пробуди, протестите продължиха срещу компрометиралото се правителство на Орешарски, което подаде оставка. Или по-скоро можем да кажем, че неговият мандат предсрочно изтече и то се оттегли от управлението.

По-голямата част от протестиращите далеч не бяха излезли да търкат жълтите павета, за да върнат ГЕРБ на власт. Те протестираха, защото, когато едно правителство се е делегитимирало още в началото на управлението си, то трябва да си върви. За много хора това, че ГЕРБ се върна на власт, беше една предизвестена загуба. Една неизбежна загуба поради липсата на достатъчна критична маса, която да задейства някакъв процес на промени.

Последва неуспешният опит на Христо Иванов за реформа в съдебната система, който завърши с неговата оставка. Две години по-късно обаче се появи "Да, България" - партия, чиито корени са тъкмо в протестите #ДАНСwithme и чиято основна борба е реформата на съдебната система. През 2017 г. тя не успя да влезе в парламента. През 2018 г. се появи коалицията "Демократична България", която през 2019 г. успя да вкара Радан Кънев като евродепутат, а на местните избори през същата година вкара свои представители в местната власт, между които кметове в 8 столични района. В края на същата година борбата за съдебна реформа беше персонифицирана благодарение на избирането за главен прокурор на Иван Гешев.

Ние винаги сме увлечени в злободневието и това, което се случва сега, ни изглежда най-важното, най-скандалното, най-съдбоносното. Няма и как да е иначе. В търсене на големите забравяме малките победи. Така забравяме, че от изборите през 2021 г. насам значителни части от поколенията, израснали през демокрацията, за първи път се чувстват парламентарно представени. Първо, чрез "Демократична България", по-късно от "Продължаваме промяната", а сега от коалицията "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ). Нещо повече, те за първи път бяха представени и в изпълнителната власт чрез правителството на Кирил Петков. А сега, с всички опасения и резерви, (най-често донякъде) от правителството на Николай Денков. Като някакъв далечен-далечен знак за възможна реформа на съдебната система се състоя и сюжетът с Иван Гешев и неговото освобождаване от длъжност.

Независимо какво ще произтече от всичко това и при целия лош късмет на партиите на промяната и протеста - първо, управление в постпандемична ситуация, в която избухна безпрецедентна война при проруски президент, подкрепен на изборите от тях поради конкретната политическа анти-ГЕРБ обстановка. И второ, с целия миш-маш на положението в момента, с ротационното правителство, със сложното политическо надлъгване със старите играчи от ГЕРБ и ДПС, при което ДПС просто нямаше как да не извади от джоба си Пеевски в ролята на червен картон за пред обществото. И с големите надежди, идващи от геополитическото положението, нуждата от проевропейско правителство и съответно от натиск от страна на Европа. Независимо от всичко това, опитът за промяна тече и той тече там, където се вземат решенията.

Голямата опасност сега е тази критична маса също да не се отврати от политиката и да престане да гласува. Да не приеме, че в настоящата ситуация точно тези хора от "ПП - ДБ" решиха, че е най-разумно да направят подобен рискован ход с едно неясно ротационно правителство, в което ще се ползват (или ще бъдат използвани) от подкрепата на ГЕРБ. Че при такава фрагментарност в Народното събрание ще влязат в една безумна игра с плаващи мнозинства, при която далеч не е ясно дали в ключови моменти някоя или някои парламентарни групи няма да се отказват да гласуват или да се въздържат, за да свалят кворума.

От друга страна, тези млади поколения вече няколко пъти показаха, че са разбрали, че пътят на промяната минава през парламента. И вече имат опит, или поне нагледни доказателства, за сформиране на политически партии. Сега революциите са сложени на пауза. Върви процесът на еволюция. Не е ясно до какво ще доведе той, но след години безвремие нещо се случва. И това е чудесно.

А що се отнася до мен, през 2013 и 2014 г. аз търках паветата почти всеки ден. Участвах в пърформансите и дори в един протестен маратон, след който няколко дни едва се придвижвах, защото по принцип не бягам. Често бях на ръба на силите си от умора, в постоянно физическо изтощение. И в един момент си казах, че ще съм по-полезен за протеста, ако вместо да се скапвам от разходки, излизам веднъж-дваж седмично и от време на време пиша по един текст като човек, който се занимава с литература и публицистика. Сега го правя, което означава, че по някакъв начин и аз съм еволюирал. Значи и от тази гледна точка всичко това е имало смисъл.