Преди година този спонтанен призив на депутатката на ГЕРБ Дани Каназирева в парламентарен дебат относно закриването на специализираните съдилища и прокуратури предизвика смях в пленарната зала. Повечето народни представители и журналисти възприеха вопъла на Каназирева като грешка по Фройд, а не като емоционално откровение на политическа фаворитка на Бойко Борисов, за симбиозата между политическата власт и организираната престъпност, благоденстваща в ерата на ГЕРБ.

Познавайки интимно бандитите, техните йерархии и неписани правила, Борисов знае, че вместо да громи с "кръв, пот и сълзи" организираната престъпност, може взаимоизгодно да другарува с нея. Формулата на задкулисната завера не е нито нова, нито сложна. Чрез "законни" процедури - главно обществени и инхаус поръчки, нашите пари отиват в правилните хора срещу отчисления за партийни каси, помощ при избори, офшорни сметки и т.н.

За да няма хаос, нужен е ред и ясна йерархия. Гарант за спазването им е "емпатичен" главен прокурор, осигуряващ безнаказано и хармонично мафиотизиране на управлението и сурови санкции за нарушаване на омертата. Този "ред" сравнително безпроблемно продължи до лятото на 2020 г., като изключим погрома над КТБ и някои дружески закани между Делян Пеевски и Борисов.

След краха на ГЕРБ през 2020 г., близо три години, тези паралелни властови структури, специализирани в корупционно усвояване на публичен ресурс, бяха държани далеч от държавната софра. Това роди напрежение, сътресения и тектонични размествания в недрата на престъпния ъндърграунд. За да дойдат европейските милиарди по Плана за възстановяване, трябваше съдебна реформа, включваща смяна на Иван Гешев. За да имат достъп до тези милиарди, партиите - корпорации, чиято идеология се изчерпва с контрола и преразпределянето на наши и европейски пари, трябваше на всяка цена да се доберат до властта. След неуспешните опити за съставяне на правителство, Борисов и подкрепящото го клептократско лоби разбраха, че са изправени пред екзистенциална дилема.

За да оцелее архитектурата на модела им, граден повече от десетилетие, трябваше по-убедително от всякога да имитират готовност за съдебна реформа, жертвайки ключов регулатор на процесите в престъпния свят като Гешев. Спретнаха му класически мафиотски сценарий - "предложение на което не може да откаже", включващо - оттегляне на добре платена и спокойна дипломатическа служба, или вендета. Детронацията на главния трябваше да е бърза и тиха, а заместникът му Сарафов, отдавна чакаше награда за послушание и лоялност. Артистичният нагон на Гешев обаче беше подценен. От водевилен импровизатор в мелодраматичен сериал, той опита, макар и за кратко, да бъде едновременно сценарист, режисьор и главен герой.

Така се сбъдна прокобата на Дани Каназирева. След "атентата" срещу Гешев настана Хаос.

За броени дни се преселиха в по-добрия свят емблематични гангстери - Красимир Каменов - Къро и Ангел Христов от "братя" Галеви. Петьо Еврото беше пратен в изгнание по отработената схема на Галеви и Цветан Василев. Заживяхме в сюрреалистично реалити, в което налудни сценаристи, въоръжени с власт, която сме им дали да бранят правото и доброто, се заплашваха и подслушваха, записваха и лъжеха. Коравият зам.-главен прокурор и началник на националното следствие Сарафов поиска охрана, защото познавал Гешев и се страхувал за живота си. Както и да го тълкуваме, това твърдение означава, че според Сарафов Гешев е убивал или поне поръчвал убийства.

Гешев пък пусна телефонен запис, в който Сарафов се кълне във вярност и нарича случващото се прегрупиране. Записът бе запечатал и романтична нотка - двамата си били казали нещо много лично на морето (вероятно за честта на пагона) и то било в сила. Гешев пусна и друг култов запис. На фона на трелите на пойни птички доблестният пернишки прокурор и член на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) Йордан Стоев нарече колегите си, поискали освобождаването на Гешев, въшки. "Въшките" не му поискаха извинение, защото според Стоев записът бил манипулиран. Още се чудя какъв ли зъл гений е манипулирал записа точно в частта с въшките и каква ли е подлата цел на тази манипулация...

Единственото добро в тази свинщина, разигравана от високопоставени, достолепни прокурори, беше усещането, че след края на калните борби всички те - и Гешев, и Сарафов, и "въшките", ще останат там, в калта, където им е мястото.

Последвалото, невъобразимо от здрав разум развитие най-точно е синтезирано в тези думи на Сарафов. След като е приел да бъде острие в линчуването на Гешев, за да седне на стола му, той мъжкарски и колегиално го успокоява, че вендетата срещу него е само наужким.

Миналият петък, буквално часове след като президентът "освободи" Гешев, същите членове на Прокурорската колегия на ВСС, които преди три години го избраха и безсрамно подкрепяха всичките му безумия, мълниеносно и практически без обсъждане на качествата на Сарафов, го монтираха на най-овластената длъжност в България - изпълняващ длъжността (и.д.) главен прокурор.

Като в будна морална кома, 8 членове на Прокурорскага колегия на ВСС de facto си избраха нов "временен" главен прокурор, чиито правомощия и времеви мандат не се отличават от тези на легитимно избрания титуляр на същата длъжност. Хипотетично е възможно, ако Пленумът на ВСС не събере мнозинство от 13 гласа за избора на нов титуляр, "временно" изпълняващият длъжността му да заема тази длъжност дори след края на мандата на Гешев. Налице са фрапиращи примери за държавни органи, чиито мандат изкуствено е продължаван години наред поради нежелание и/или невъзможност за нов избор.

Козирувайки на кукловодите си, ПК на ВСС избра и.д. главен прокурор в процедура, приложима за избора на заместник на районен прокурор в най-затънтената прокуратура. Престараването, бързането и бруталното мачкане на процедурата обаче създаде тежък конституционен конфликт. Тъй като и.д. главен прокурор, както и титулярят на длъжността, е член по право на Пленума на ВСС, оказва се, че с избора на Сарафов 8 ентусиазирани прокурори не просто са избрали заместник на Гешев. Те са внедрили във ВСС друг член по право на негово място.

Декларираната от министъра на правосъдието Атанас Славов готовност да сезира Пленума на ВСС и Върховния административен съд (ВАС) за преразглеждане на избора на Сарафов, прилича повече на ритуален жест, адресиран към привържениците на "Продължаваме промяната" - "Демократична България", които не могат да приемат поредното унижение, отколкото на надеждна процедурна стратегия.

Запознатите с процесите в съдебната власт знаят, че задкулисно излъченото мнозинство във ВСС е непробиваемо в такива случаи, както и че отдавна завладеният ВАС не допуска изненади, когато в казуса са замесени интереси на ГЕРБ и ДПС.

Ето защо бруталното погазване на конституцията от марионетките на Борисов и Пеевски в ПК на ВСС налага незабавна гражданска и професионална реакция. За съжаление, до момента само Съюзът на съдиите публикува остра декларация и призив за оставка на Сарафов. Доблестните прокурори в пурпурни тоги, които само преди дни под строй спонтанно бранеха Гешев, вече ги няма пред съдебните палати. Ръководството на адвокатурата съпричастно мълчи.

Междувременно, вместо да се прегрупира Гешев, направо се трансформира в политик или както той би се изразил - в политически боклук. С променен глас и лице, в президентски стил, той направи обръщение към нацията, обещавайки битка с корупцията, този път с политически средства.

Бон шанс, инспекторе!

Така хаосът свърши и редът бе възстановен.