Чудехме се дали украинците няма "да направят нещо" около паметната за СССР и Русия дата 22 юни - на самия ден, или ден-два по-рано или по-късно, за по-голяма изненада.

Изненадата си я направиха самите руснаци и от днес какво става в Русия стана по-важно от онова, което става на фронта.

При това, до този момент делата на Пригожин не противоречат на от думите му: в интервюто си отпреди точно един месец, на 24 май, той заяви, че ако Путин иска да спаси Русия, трябва да се отърве от Шойгу (своя м-р на отбраната) и Герасимов (своя началник-генщаб); ако не - те, "Вагнеровците", щели да дойдат в Москва, в къщата на Министерството на отбраната, за да си ги вземат сами. А иначе нямали нищо против Путин!

Чухме какво говори Путин, но то е важно само доколкото показва пълното му объркване: той вече не знае за какво да лъже и за какво - не, изпуска истини, които работят против самия него. Какво иска да направи - явно не знае.

Обаче и Пригожин не знае главното днес: дали това, което започна вчера, е метеж, или гражданска война.

Защото не може да си направи сметката без т. нар. руски народ.

Ако армията на Пригожин остане сама - това е метеж.

И двата сценария зависят от толкова много променливи, че на този етап прогнозите вървят само за Ганковото кафене.

И двата сценария може в края на краищата да излязат пагубни за Русия, Украйна - и целия свят; или спасителни за Русия, и за Украйна, и за света.

Ангел от миньорската бригада, като се развали за н-ти път допотопния ни "КАМАЗ", рече: "Положението вместо да се усложни, хептен си е*а майката!". Световното положение днес "само" се доусложни.

Да помислим какво лично можем да направим. Ако не успеем - лошият край става многократно по-вероятен. Сложната ситуация сама няма да се "опрости" до добра.