Добре стана, че колеги и ученици от столично училище повдигнаха въпроса за мисленето, креативноостта, оценяването на матурата. Езиковите гимназии се гордеят (и аз работя в такава) с присъствието си в топ пет, 10, 15 и пр. в класацията на матурите. Да припомня, че по старата скала на оценяване: тройката беше за 23 точки, а отличен се пишеше за 77 точки. Тогава обаче никой не се сети да каже, че нашите шестици не са особено коректни спрямо професионалните гимназии, за които всички матури са сложни заради по-слабите възможности на повечето ученици там.

От година време тройката вече е за 30 точки, променена е и скалата за отличен. Не ми се мисли какво ще стане, ако тройката стане за 40 точки. Същите са колегите, които проверяват, преди и сега, вероятно тук-там има разлики - някои са на пенсия. Знам, че гледат ключовите думи, че нямат време да мислят по тезите и есетата. Никой не им дава инструкции какви оценки да пишат обаче - резултатът го показва. Тестовата част се проверява на компютър.

Колегите, които проверяват, не са особено творчески настроени, но такива учители има в наличност, говоря и за двайсетгодишните, които виждам - инициативни са, но са твърде прагматични, за да зададат друг старт. Все пак са плод на нашата система.

Да оценяваш творческия процес на някого другиго не е лесна работа. Твърдя обаче, че е възможно. Принципно учениците харесват онова, което пишат. Аз лично ги уча да бъдат самокритични, да могат да започват отначало и да не се "привързват" толкова към своите две-три изречения.

Вярно е, че към този момент проверяващите са склонни да отчетат с повече точки заучени фрази и клишета, но не сто процента. Миналата година двама от най-креативните ми дванадесетокласници, които отказваха да си водят записки в час, но активно участваха в дискусии, литературни четения и в групите ми по творческо писане: имаха около 5, 75. Няма как силно открояваща се личност (в писането) да не бъде забелязана, дори от проверяващи, които са затрупани с текстове.

Урокът по литература има своя хронология, но това все пак не е математика и химия. Не знам какво ми става, като чуя колеги да казват - "не успях да си преподам петата точка от урока", последна вероятно. Наясно съм, че базата, теорията, хронологията са в основата на всичко, но все пак - трябва да се открият начини за нещо просто: ответни реакции в час от страна на учениците, точките пак да си вървят.

Творчеството започва с някакви собствени мисли на ученика, доста често несъвършени, но много интересни, ако човек е обучен да ги види.

Учителят (проверяващият) би трябвало да забележи идеите в потока, който идва към него. Съответно да даде подобаваща оценка.

Забелязала съм, че все още съществува страх: да не би "да кажа нещо грешно". По литература е така, защото учителите по тези предмети са по-речовити, в общия случай боравят добре с думите. Най-трудни за комуникация са осмокласниците, идват с толкова наизустени тези и уроци, за да "влязат" в заветната Езикова (примерно).

***

• Уморена съм - ми казва една осмокласничка вчера.

• Защо? - отвръщам.

• Две години на уроци, за да вляза тук, връщах се и пак учех, имам чувството, че пак нищо не знам. Дори не говоря свободно.

***

В същия ден, осмокласник се обръща към мен:

• Не се сърдете, че не уча.

• Защо не учиш?

• Искам само да ви слушам и да си почивам в часа ви, постоянно се занимавам с немски.

Отделно, ученик в горните класове - чете Кафка, изобщо не може да покрие тестовете по учебната програма. Ами приказваме си за Кафка. По дяволите, как да му пиша три.

Технологиите пречат и помагат, защото не се използват по предназначение, учениците преписват сляпо. Усещам някаква лека арогантност и голяма настойчивост от страна на IT сектора по отношение на образованието. Особено, ако трябва да ни продадат нещо. Не ми се говори за срива в "Школо", след като им изплатихме толкова пари. Имат ли тези хора някакви етични вътрешни правила, които гарантират сигурността на нас, потребителите. Да знаем, че дипломите за 12-и клас трябва да си ги изчислим и на ръка, да речем, защото системата им и за калкулатор не струва

Има едно пренасищане на сетивата на гимназистите, и не само. Колкото повече им свети отвсякъде, колкото повече се предлагат атрактивни продукти, които улесняват, толкова повече се забавя мисловният и творчески процес.

Интелектът се ражда в борба, не в покой, казва Джани Родари. Няма интелект без въображение.

Смисълът на матурата по български език и литература е да провери грамотността на всички завършващи: от профилирани и професионални училища, а не, по стара традиция, да създава елити и в знанието. Желателно е да се види, че няма големи неравенства между учениците, че всички могат да формулират свои изречения, абзаци, идеи - творчески или не.

Нямам обяснение защо ги затрудни темата "Живот в мрежата". Аз се сещам за златната рибка и една прокъсана рибарска мрежа.