Мъртвите ли да повдигнат въпроса
Има смисъл да четете този текст само ако сте смъртни. И само ако обичате хора, които няма да са винаги живи. И няма да ви е все едно къде точно ще се преселят.
Във всеки град на живите има и град на мъртвите. Тихо си мислим, че нашата обич и почит към тях не са безсмислени. Че паметта им помага да са живи в нас. Истината е, че помага на самите нас да виждаме смисъл да правим каквото и да било. Затова казваме, че паметта е свещена. Че е тайнство.
Свещеното обаче има нужда да бъде пазено. То не бива да се осквернява - нито от пошлостта, нито от обикновената, но продължаваща десетилетия немара. Местата, където почиват нашите близки, трябва да бъдат чисти. Да внушават покой и уважение. Може би... усещане за нещо извън всекидневния поток.
Мислех да опиша сегашното състояние на гробищата. Всъщност... описах го и после го изтрих. Без друго е ясно, че сегашното им състояние внушава силен срам.
А срам без възможност за действие е убийствен. Истината е, че всеки, стъпил в гробищните паркове, знае прекрасно за какво става дума. И си тръгва с болезнена вина, че оставя любими свои хора на такова място.
Какво ще направиш, драги читателю? Ще асфалтираш пътеките? Ще поставиш кошчета и ще следиш за сметоизвозването? Ще наемеш охрана?
Има какво да направиш. Сега предстоят местни избори, а гробищните паркове са на подчинение на общините. Питай кандидатите в своя район, които и да са те, какво пише в програмите им по отношение на гробищата. Как смятат да променят управлението им.
Този въпрос не е политически - скръбта и обичта са от друг порядък. Скръбта и обичта сподавят гнева и питат поред всеки желаещ да изведе своя град към светло бъдеще: а ти как ще се грижиш за нашето минало?
Ако не питаме, никой няма да повдигне въпроса.
Не е секси.
Няма дори да обещаят промяна. Това не интересува никого, казват си сигурно. Защо да обещаваме, ако не ни питат. Не е настилка на централна улица, да речеш. Не е да откриеш детска градина. Не можеш да го сложиш на рекламен плакат.
Освен ако не ни питат. Освен ако друг някой не постави въпроса, че в града на мъртвите живее нашата памет, нашата болезнена обич. И не можем да живеем спокойно в настоящето, ако тази обич непрестанно се превръща във вина.
Питайте. Поставете въпроса на масата. Колкото повече хора питат, толкова по-голям е шансът нещо да поправим.
P.S. Този текст няма нищо общо със сегашните избори. Дори не ме интересува къде от коя партия е сегашното управление. Та положението е такова в най-разнообразни населени места с управници от най-различни бои. Всъщност темата я подхвана покойният ми съпруг, който години след смъртта на баща си повтаряше, че ще гласува за онзи, който издигне като част от програмата си състоянието на гробищните паркове. Това така и не се случи. Сега е мой ред да поставя въпроса.