Последното лице на Румен Радев
Година и половина след преизбирането му сегашният президент Румен Радев окончателно избра с какво да остане в историята. Българският държавен глава се нареди сред маргинализираните в цивилизования свят поклонници на режима на руския президент Владимир Путин, който през XXI век възпроизведе фашизма на Хитлер - с военното нахлуване в Украйна през февруари миналата година и с вътрешния терор срещу опозицията и всяка проява на свободомислие и несъгласие.
В това отношение президентът не е извънредно явление на този пост. Бившият лидер на БСП Георги Първанов също изкара два мандата, посветени на "Големия шлем" от руски енергийни проекти в България и отдалечаване на страната от ЕС и НАТО. За разлика от Първанов обаче, както и от всичките си предшественици, в политическата си кариера, започнала през 2016 г., Радев показа различни лица и изигра различни роли, някои от които му осигуриха втория и последен мандат, а други трябваше да му осигурят оставане в политическия живот на България, включително с тестването на идеята за президентска република.
Радев, който по стечение на обстоятелствата стана президентът, управлявал най-дълго държавата чрез служебните си правителства - близо две години, вече няма да може да се възползва от възможностите, които му даваше позицията на "двуликия Янус".
Започнал с ореола на натовски генерал, началник на Военновъздушните сили, достигнал най-високия рейтинг с подкрепата за гражданските протести през 2020 г. и вдигнатия юмрук срещу корупционния политико-прокурорски модел на ГЕРБ и ДПС, направил обратен завой след преизбирането му през 2021 г., беше достатъчна само една предавана пряко среща с украинския президент Володимир Зеленски, за да катастрофира окончателно образът му до еквивалент на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов - във вътрешен план, или на унгарския премиер Виктор Орбан - във външен. Изказаните от Радев тези пред украинския президент получиха унищожителен отзвук и в България, и в чужбина. А това, което беше спестено на публиката от срещата, е предложението към Зеленски страната му да купува газ от сключения на тъмно от служебното правителство договор с турската държавна компания "Боташ", за който се подозира, че в голяма част ще е руски.
Един от ефектите на руската война в Украйна е, че от тази точка връщане назад няма. Изказването на Радев пред нарочно свикана в понеделник пресконференция го показа - президентът на практика подкрепи провеждането на незаконния по същество референдум на прокремълската "Възраждане" срещу приемането на еврото (важна цел на Кремъл, който е против реална интеграция на България в ЕС), отново се обяви срещу военна подкрепа за Киев и срещу продажбата на двата глътнали милиарди и събиращи прах от 2016 г. руски реактора на Украйна, дори за пръв път прибегна и до всяването на страх от ядрена ескалация
Това е последното лице на Румен Радев, с което ще завърши вторият му мандат. С изолацията, в която изпада подобно на Георги Първанов, президентът губи ценно за властта в Москва качество - възможността да играе "троянски кон" на международната сцена. Остава му вътрешната, на която ефектът ще е подобен - очертава се досегашният му политически опортюнизъм да се трансформира в споделена с "Възраждане" политическа токсичност.