Редица политически философи и анализатори започват да говорят по-смело за нарастващия шовинизъм в света. По-силното присъствие на националистически и крайнодесни партии в управлението се дължи на последователни икономически, здравни и социални кризи, подкрепа от страна на влиятелни политици като Доналд Тръмп, Марин льо Пен, Виктор Орбан, Матео Салвини, Ярослав Качински и... Костадин Костадинов.

В публичното пространство, а вече и от трибуната на Народното събрание, много се спекулира с термини като фашизъм, нацизъм, национализъм, но какво всъщност значат те? Важно е да се прави разлика между тях, за да прецизираме своя анализ и отговор спрямо ситуацията. Например и фашизмът, и нацизмът имат за основа милитаризъм и авторитаризъм. Хората са лишени от основните си свободи, които са свързани с живота в демократична и либерална държава. Преди всичко елементът на краен национализъм взема превес, затова и често двете идеологии се свързват с крайното дясно. Но основната разлика между двете идеологии е, че расизмът е заложен в основата на нацизма, докато в идеологията на фашизма не се наблюдават такива сегрегации на расова основа и не се противопоставя на социалната мобилност на хората.

Популизмът е черта, която и двете идеологии споделят. А в наши дни всички либерални общества се изправят срещу нарастващия краен национализъм и съпровождащия го популизъм.

За първи път терминът популизъм е използван в края на XIX век в САЩ, за да се опише протестът на американски фермери срещу банките и железопътните монополи. Сега терминът описва гнева и негодуванието, които работниците и ниско позиционираните в обществената пирамида граждани изпитват към привилегированите, могъщи елити както в публичния, така и в частния сектор.

До ден днешен все още липсва консенсус сред академичните среди какво точно е популизъм - дали идеология или политически дискурс и стил. Въпреки това общоприетата дефиниция за термина е предоставена от Кас Мюде (Cas Mudde) като набор от идеи. Заедно те "показват обществото в крайна сметка за разделено на две хомогенни и антагонистични групи - "чистите хора" срещу "корумпирания елит" - и се твърди, че политиката трябва да бъде израз на volonté générale (общата воля) на хората".

Следователно ние все повече говорим за общ популизъм, когато всъщност имаме предвид предимно, а често и изключително, конкретен популизъм. Това е популисткото крайнодясно, което в България е представено от формации като "Възраждане", ВМРО, НФСБ, БНС-НД, "Атака" и др.

Разликата между лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов и останалите гореизброени формации е, че "новият популизъм", от който е част Костадинов, не апелира към определени социално-икономически слоеве, а към конкретна идентичност и култура.

Целевата аудитория на Костадинов не е хомогенна, разпръсната e из целия политически спектър, но споделя общи идентичности - например решаваща подкрепа за влизането на неговата партия в Народното събрание той получи от антиваксъри, антизападно и проруски настроени хора с различно социално и икономическо положение, етнически произход, вероизповедание и сексуална ориентация.

Но това е факт, дължащ се на припознаването на тези представители на различни групи и общности с антизападното и антиамериканското движение в България, на което т.нар. подигравателно Костя Копейкин се превърна в месия и водач.

Реториката, която използва Костадинов, силно напомня тази на Доналд Тръмп. Неговият ултиматум към останалите парламентарно представени политически партии да спрат да работят заедно и да разпуснат настоящото Народно събрание и последвалата заплаха за нахлуване на "народа" в парламента могат да се разглеждат като аналог на случая с Капитолия в САЩ през 2021 г. Призовани към действие от Тръмп, хиляди негови поддръжници се събраха във Вашингтон на 5 и 6 януари 2021 г., за да подкрепят фалшивото му твърдение, че изборите през 2020 г. са били "откраднати от смелите радикално-леви демократи", и да изискват конгресът да отхвърли победата на Байдън. В случая с Костадинов неговата закана е директна и опасна, защото той е категоричен: "или ни слушате, или революция". Поставяйки под опасност целостта на властта, лидерът на "Възраждане" нарушава чл. 95 от Наказателния кодекс:

Възможно е твърдението, че популизмът е продукт на демокрацията, да бъде прието със скептицизъм. Но популизмът се появява тогава, когато в хората се зароди усещане за несправедливост, липса на вслушване в "гласа на народа".

Въпреки това важно е да се отбележи, че съпоставянето на популизма с "гласа на народа" е опасно и неправилно. Това предполага, че популистите са автентичните представители на народа, като това до голяма степен е грешно определение. Може да се види в чужбина, но и в България - на парламентарните избори през април 2023 г. Костадин Костадинов и "Възраждане" спечелиха гласовете на малко над 358 174 души (14.16%), което не представлява дори 6% от имащите право да гласуват над 6 500 000 български граждани.

Популизмът създава две измерения - вертикално и хоризонтално. Популистите целенасочено създават и експлоатират тези противоречия в обществото, Първо, тази вертикална връзка поставя в борба хората от върха на обществото (т.нар. елити), които могат да бъдат политици, бизнесмени или учени, и хората на дъното на социалната пирамида. Вторият подход на популистите е да създават и експлоатират хоризонтални отношения в обществото между "нас " и "другите", под което те разбират класови, религиозни, етнически и други врагове.

Това означава, че или популистите са в състояние чрез своя дискурс да създадат антагонистични отношения, или че те са много добри в използването на съществуващите антагонистични вертикални и хоризонтални социални отношения и че тези съществуващи отношения сами по себе си пораждат популизъм.

Пример за това е продължаващата кампания на "Възраждане" да се позиционира като единствената българска партия в Народното събрание и да заклеймява останалите партии като "слуги на САЩ", които превръщат България в американска колония. По този начин те обявяват на широката общественост, че само "Възраждане" работи в интерес на българския народ и за българския национален интерес (какъв е той - не могат да обяснят, но твърдо защитават идеята, че именно те се борят за него).

Друг движещ мотив на популизма са различните икономически, политически, социални и здравни кризи. В България борбата с политическата корупция е една от основните характеристики на новите партии - "Продължаваме промяната", "Демократична България", "Има такъв народ", "Възраждане", "Изправи се!" - всички те се зародиха в отговор на невъзможността на системни партии да удовлетворят обществените нужди за сметка на собствения си интерес, което води до желание за реваншизъм у хората и търсене на алтернатива. Докато основните икономически и социални причини могат да бъдат растящата безработица и неравенства, ниският растеж и инвестиции, липсата на добра социална политика, миграцията, високите нива на корупция и др. Част от тези проблеми до голяма степен са резултат от финансовата криза през 2009 г., като се очаква една предстояща финансова криза допълнително да задълбочи тези проблеми и да противопостави различни групи в обществото. Подобни процеси са протичали в нацистка Германия и Италия, довели до възхода на Хитлер, Мусолини и фашизма. Здравната криза с COVID-19 през последните три години е един от основните аргументи в полза на популистите.

Друг силен мотив на популизма са културните причини. Тези културни причини могат да бъдат свързани с промени в "ценностните системи на обществото ни - от патриархално към равнопоставено общество; от "протекционизъм" и национализъм към отворено общество; от ксенофобия и хомофобия към права на човека. Подобни промени в обществото могат да бъдат формулирани общо като бавен, постепенен процес на промяна в ценностната система на човек от консерватизъм към либерализъм.

Популизмът може да навреди на демокрацията в една страна, дори и да не участва директно в управлението. В интерес на истината един от страховете на популистите е, че ще получат шанс да упражняват власт, което ще ги държи отговорни пред обществото. Виден пример е Найджъл Фараж (Nigel Farage) след референдума (т.нар. Брекзит) във Великобритания , който след излизането на кралството от Европейския съюз подаде оставката си и излезе от политиката. В началото на юли 2023 г. излезе информация, че Фараж е получавал финансиране от Кремъл за своята Брекзит кампания. Към момента сметките на Фараж са замразени в редица банки поради новите разкрития.

Противодействие на популизма е трудно да се оформи във вид на панацея, защото проблемите, които овластяват тези хора, все още са тук и се задълбочават. Въпреки това българските институции могат да противодействат на омразата и посланията им за насилие. Прокуратурата има аргументи да поиска имунитетите на народни представители от "Възраждане", които публично се заканват да изпратят своите политически противници и всички "национални предатели" в концлагера "Белене", и да започне съдебни дела срещу тях. В други свои публични изявления лидерът на "Възраждане" казва: "Те [националните предатели] трябва да заслужат друго наказание. Левски в едното писмо, което изпраща до един чорбаджия, му казва така: "Или сте с нас и народа, или ще ви пратим при черните души." А Ботев в едно свое друго писмо казва: "Наказанието за предателите трябва да биде само едно и то е смърт! Смърт! Смърт!"

На основание Член 44, алинея 2 от конституцията, който забранява "дейността на организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие", ДАНС имат право да започнат процедура срещу "Възраждане".

Реториката, която депутатите на "Възраждане" използват в телевизионни предавания и в своите социални мрежи, е това, което им носи политически дивиденти - не политиките, за които се борят. Съветът за електронни медии (СЕМ) и Комисията за защита от дискриминация (КЗД) остават тихи по отношение на приканите за насилие, атаки срещу хора от ЛГБТ общността и политически опоненти.

Българските власти разполагат с инструменти, чрез които да накажат "Възраждане" за техните приканвания към насилие, революция и бунт срещу държавата. Но не желаят. Нека си припомним какво се случи с Волен Сидеров, лидер на "Атака", преди години, когато нахлу в НАТФИЗ със заплахи към физическа разправа със студентите там. Сидеров отказа да излезе от там, докато не беше принуден със сила от полицията. Тогава разследванията срещу Сидеров се проточиха с години, а прокуратурата отказваше да придвижи делата към съда. След падането от власт на правителството "Орешарски" т.нар. златен пръст на лидера на "Атака" вече не е нужен на управляващите, депутатският му имунитет беше свален и през 2016 г. беше привлечен като обвиняем.

Това е пример за това как прокуратурата, съдебната власт, СЕМ, КЗД и други институции толерират поведението на определени политици, докато са от полза, а в момента в който не са - справедливостта "възтържествува".

Важно е да се отбележи, че голяма част от подкрепата за популистките партии идва под формата на реваншизъм от страна на гласоподавателите. Те не са толкова идеологически съгласни с тезите на популистите, колкото искат да накажат партиите на статуквото или да намерят по-читава в морално отношение алтернатива. Други, станали жертва на все по-ескалиращите дезинформационни кампании на външни и вътрешни политически сили - съвсем естествено намират пристан в радикално опростените послания на популистите. Послания, които почиват върху страховете и мечтите на хората за достоен, спокоен и сигурен живот.

Популизмът и крайнодесните течения са симптоми на болна политическа, икономическа и социална система. Те могат да бъдат приглушени само за да се завърнат по-силни след това, докато истинските причини не бъдат адресирани и решени. Борбата с тях е наше задължение, защото в противен случай излагаме демокрацията, икономиката, околната среда и мира. За съжаление хората рядко вярват, че най-лошото ще се случи, и то именно на тях.