През последната повече от година войната в Украйна в голяма степен обсеби общественото и медийно пространство. И в това няма нищо учудващо, като се има предвид, че това е най-големият и кървав военен конфликт в Европа от Втората световна война насам. Съвсем естествено, журналисти, историци и анализатори започнаха да търсят прилики с предишни конфликти и по-този начин да се опитват да отгатнат как ще се развият събитията.

Все пак всичко ново е добре забравено старо. Като примери най-често се използват германското нападение над Полша (1939 г.), Съветско-финладската война (1939 г.), Фолкландсата война (1981 г.), Войната в залива (1990 г.) и Войната в Афгатистан.

През XIX век лед Наполеоновите войни в Европа се създава система на баланс на силите, която осигурява един от най-дългите периоди на мир и благоденствие в историята и той продължава точно сто години. Кримската война е най-големият и продължителен конфликт през този период.

Това е времето, когато светът преживява истинска икономическа, индустриална и образователна революция невиждана в човешката историята. Русия обаче поради факта, че е абсолютна монархия, чиято икономика все още се гради на крепостното право и се управлява от деспоти, които странят от всяка иновация, остава в голяма степен изолирана от този процес и изостава значително от другите европейски сили.

Това в голяма степен прилича на сегашната ситуация, тъй като в Европа не е имало големи военни конфликти от 1945 г. Териториалните граници са строго определени и гарантирани от няколко големи военни и икономически съюзи , които също така пазят личните права и свободи на гражданите. Освен това свободните пазари и инвестициите в икономика на знанието, доведоха до нова ера в комуникациите и дигитализацията, което сближи тези народи.

В края на XVIII и началото на XIX век Османската империя, макар и все още обширна, е в упадък и в резултат на няколко воини с Русия губи част от европейските си територии. Тези загуби обаче я принуждават да реформира армията си по европейските стандарти.

Украйна, макар, че е втората по-големина страна в Европа е една от най-бедните и страда от хронични проблеми с корупцията, а през 2014 г. от нея бяха откъснати Крим и части от Донецк и Луганск. В резултат на това тя възприема серия от военни реформи, които ѝ позволяват да въоръжи и обучи армията си по натовски стандарти.

Преди началото на Кримската войната Руската империя успява да влоши отношенията си с всички велики сили най-вече заради преекспонирания си милитаризъм и незачитането на приетите на Виенския конгрес граници в Европа.

Започвайки войната през 1853 г. цар Николай очаква една военна разходка през приятелска християнска територия и планира бързо да достигне Константинопол. Вместо това се сблъсква със силно мотивирани и добре въоръжени войски, които се бият за всеки метър. И още в първите месеци са спрени при Силистра.

Стратегията на Путин беше да завладее Киев за няколко дни и след това за няколко седмици цялата страна. Вместо това руските войски бяха отблъснати от Киев и дадоха чудовищни жертви, украинската армия демонстрира, че е по-добре подготвена и организирана от руската, а войниците се бият с изключителна смелост за родната земя.

Виждайки, че не може да се справи с турците по суша Русия решава да използва флота си, за да се справи с Османската съпротива. В битката при Синоп руският флот за пръв път в историята използва касетъчни снаряди и тотално унищожава противниковия. Клането е широко отразено в западните вестници и притесненията, че Русия може да завладее Проливите принуждава Англия и Франция да се намесят на страната на Османската империя, а техните далеч по-модерни кораби с лекота се справят с руските и ги принуждават да се скрият в пристанищата на Черно море.

През 2022 г. Русия, след като е отблъсната от Киев, се прегрупира и започва масирана атака в Донецкия и Луганския регион използвайки варварски артилерийски бомбардировки. Западът, който до момента се е колебаел, осъзнава, че Украйна, в крайна сметка ще бъде завладяна, освен ако не получи западно въоръжение. За това започва изпращането на американски ракетни системи "Хаймарс" и френски "Цезар", които са много по-мобилни и точни от руските и в рамките на няколко месеца не само спират руското настъпление, но и ги принуждават да се оттеглят в Херсон и Луганск.

Още в с влизането си във войната през 1853г Англия и Франция налагат блокада на бреговата ивица на Русия, на практика отрязвайки търговските и връзки с другите страни и постепенно започват да изстискват руските финанси, които и без това са ограничени.

Непредизвиканото нападение над Украйна обединява западния свят, за първи път от атентатите от 11 септември и още в първите дни на войната на Русия са наложени едни от най-тежките санкции в историята, на практика откъсвайки я от финансовите пазари и западните технологии. Освен това от началото на 2023г годината Европа на практика е престанала да купува руски газ и петрол, лишавайки я от основния и източник на средства.

Както може ясно да се види, приликите между двете войни дотук са много, което дава възможност да се предположи как би се развила сегашната война, ако следваме примерите на Кримската.

Тогава почти цялата война се провежда на Кримския полуостров и най-вече при обсадата на Севастопол и в тази позиционна война изпъкват предимствата на по-развитите модерни индустриални държави. Въпреки, че се сражават на хиляди километри от дома си и много често са командвани от остарели и некомпетентни генерали ("лъвове командвани от магарета"), Англия и Франция се адаптират много по-добре към ситуацията.

Изграждат влакова линия, телеграф, корпус от милосърдни сестри, които да помагат на ранените и са далеч по-добре снабдени от противника, който, въпреки че се сражава близо до дома, страда от липса на храна, дрехи, въоръжение и мотивация. Оказва се, че огромната руска армия - близо 1 000 000 войници, е тренирана предимно за паради, а не за реални военни действия. В тази връзка младият офицер, Лев Толостой, който е обсаден в Севастопол, пише: "Ние нямаме армия, а орда от роби, командвана от крадци и търговци на роби".

Такива проблеми за Руската армия се виждат още от първите дни на войната в Украйна. Няма никаква координация между различните звена на армията, войниците започнаха да остават без храна още в първите седмици, въоръжението в голяма степен е старо и неподдържано, мунициите не се разпределят правилно или умишлено се крият, няма резервни части за машините, а моралът на войниците е толкова нисък, че са принудени да се сражават под заплаха от разстрел. Също така голяма част от танковете и самолетите се оказва, че са подходящи само за парадите на Червения площад, които Путин много обича. И разбира се корупцията е разяла всички нива в армията, създавайки отношение на недоверие и омраза между войниците, офицерите и генералите.

Кримската война е един като цяло ограничен и позиционен конфликт, но той се определя от историците като първата индустриална война и води до невъобразим брой жертви. Предполага се, че около 500 000 руснаци ( и около 150 000 французи, англичани и турци) са загинали или ранени, като 70% от тях са в резултат на болести, студ и глад. Тези жертви принуждават Русия да мобилизира все повече хора без да има необходимите ресурси да ги въоръжи и изхранва.

През първата година на войната руските жертви вече наближават 200 000 войници и това я принуждава да мобилизира 350 000 запасняци. Тези войници са по-лошо въоръжени, слабо мотивирани и в много случай са хвърляни на фронта без никаква военна подготовка и това съвсем естествено води до рязък скок на загубите в жива сила. Ако се продължава по този начин и конфликтът ще трае още две години, което е много вероятно, е напълно възможно руските жертви да надхвърлят тези от Кримската война.

Всъщност, в известен смисъл тази война се оказва благословия за Русия, защото позволява на управниците й да видят колко изостанала е страната спрямо останалите Велики сили и да предприеме така необходимите и забавени реформи. Под ръководството на младия цар Александър II са освободени крепостните селяни, премахват се изтезанията и цензурата, създават се свободни съдилища със съдебни заседатели и се реформира армията, което води до икономически, социален и културен бум, а през следващите десетилетия e извършена и сериозна териториална експанзия.

Той смята, и тук вероятно е прав, че неговото политическо и физическо оцеляване зависи от поне някаква победа в тази конфликт. Което значи, че Путин няма да се откаже, дори и да трябва да жертва икономиката на страната и живота на стотици хиляди руснаци. Как ще се развият нещата на фронта все още не е ясно, но е абсолютно сигурно, че Русия в крайна сметка ще фалира. Дори приближеният на Путин олигарх Олег Дерипаска ясно заяви, че страната ще остане без пари до края на годината.

Путин обаче няма да приеме реалността, липсата на пари ще бъде компенсирана с по-високи данъци, повече съкращения в и без това орязаните програми за строителство, здравеопазване и социална политика. За осъзнаване на грешките и реформи и дума не може да става, напротив сталинските репресии ще се засилят многократно, за да се заглушава всеки неудобен глас и страната ще влезе в поредица от икономически и социални кризи.

А тази буря неизбежно ще дойде. Какво можем да очакваме тогава?

В случая отново можем да се върнем към историята, защото Русия повтаря грешките си. В моменти на икономически и социален упадък тя започва скъпоструващи войни с цел да компенсира вътрешните неуспехи с вътрешни и резултатите са винаги трагични. Руско-Японската война приключва с тотална катастрофа и слага край на руското влияние в Азия. Влизането на Русия в Първата световна война слага край на Руската империя и хвърля страната в жестока гражданска война, а инвазията в Афганистан източва ресурсите на СССР и в крайна сметка последната империя се разпада през 1990 г, като в следващото десетилетие страната преминава от криза в криза и затъва в жестокия граждански конфликт в Чечня.

Русия е в постоянен упадък за последните 10 години. Всъщност БВП на страната е намалял с една трета в периода 2014-2022г. ( За същия период БВП на България е нараснал с 30% ) и въпреки това Путин реши да започне тази скъпо струваща война и естествено нещата не се развиха, така както му се искаше. Можем да предположим, че историята ще се повтори за трети път. Русия ще банкрутира, цялото продуктивно население ще избяга (голяма част вече го е направило). Пограничните райони, като Чечня, Киргизстан и Дагестан най-вероятно ще обявят независимост, което ще озвери националистите и в страната отново ще избухне кървава гражданска война.

Хаос, разруха и мизерия ще е наследството на Владимир Владимирович Путин, а не възраждане на Руската империя с него като новия цар начело.