Училище, в което всяко дете да прояви заложбите си – възможно е

"Ако в една стая децата седят по чиновете и никой не гъква, това значи ли, че те в момента учат?". Това пита Яков Хехт - водещ в световен план теоретик, създател на демократични училища в Израел и вдъхновител на много други по света. Той ще посети България специално за Европейската конференция, посветена на една от най-слабо познатите образователни философии у нас - демократичното образование. Тя ще се състои от 1 до 7 август в националния учебно-логистичен център на Българския червен кръст в софийското село Лозен, който е достъпен с градски транспорт.
За първи път България ще е домакин на събитието, като негов организатор е "Общността за демократично образование", чиито усилия от години са за постигане на по-качествено и съвременно образование у нас. Това е 13-то издание на международното събитие и на практика първа жива среща на общността от 2019 г. насам. Поканени са българските учители, директори, психолози, студенти и родители да се запознаят с практическите аспекти на демократичното образование, което има вече 100-годишна история.
Темата, по която Яков Хехт ще говори на конференцията е "Демократичното образование -
липсващо парче в пъзела демократична държава". Сред другите теми в събитието са "Свързване на демократичните и държавните училища" (Мартина Паоне от Белгия), "Разрешаване на конфликтите в училище" (Йоав Равид от Израел), "Осем основни аспекта на качеството на образованието" (Габриел Гройс от Испания). Офер Ерез от САЩ ще сподели опита си с подготовката на учителите в демократичното училище Diablo Valley school. Луз Олид и Давид Кабайеро от испанската организация Evolving education ще говорят за това как се "убива" любопитството и ще покажат документалния си филм на тази тема.
Българският опит ще се представи с теми, посветени на сугестопедията (Теодор Василев), възстановителните практики в училище (Елена Евстатиева) и други. Пълният списък с лектори и график на предложената от организаторите програма може да се намерят на сайта на събитието.
Атмосферата на EUDEC конференциите е неформална, лекторите са отворени да разговарят с всеки от посетителите. А самите посетители имат възможност да впишат свое предложение в т.нар. Отворена програма. Цената на еднодневен билет е 50 евро, е за целия период - 220 евро. Организаторите обещават 6 дни на учене, дискусии, обмен на опит и забавление, а посетителите ще усетят от първо лице атмосферата в истинско демократично училище, където всеки е свободен да избира заниманията си и заедно с това носи отговорност за собственото си учене и за околната среда.
Организациите, които подкрепят събитието като медийни партньори са "Заедно в час" и преподаваме.bg, cъздателите на програми за проектно-базирано учене Red Paper Plane, Професионален форум за образованието, Образователна общност Варна, Институт за прогресивно образование, НЧ "Бъдеще сега", "Образование без раници" и най-голямата организация за обучения и подкрепа на родители "Академия за родители".
Още за демократичното образование - четете в статията на Нели Керемидчиева. Заглавието е на "Дневник".

Ами ако на децата не им е забранено да мърдат в учебния час

"Бях ментор на момиче на 9 години в училището в Хадера. Това дете имаше два големи таланта - да пее и да играе футбол, но през цялото време се опитваше да прави нещата, в които не беше добра, и пропиляваше таланта си. Често се качваше на едно дърво и стоеше там, без желание да контактува с никого. Аз се качвах при нея и стояхме един до друг - не си говорехме. По този начин й показвах, че искам да говоря с нея и съм там.
Едва след две години, в които често стояхме на дървото, тя започна да говори с мен. За семейството си, за себе си - беше в много мрачна ситуация. Трябваше да минат още две години, преди да се осмели да пее пред цялото училище. В момента е най-известната певица в Израел.
В едно интервю й зададоха въпроса с какво би се занимавала, ако не беше певица. Тя отговори нещо, което мисля, че само аз и тя разбрахме. Каза: "Ако не бях певица, нямаше да съществувам."
Това е само една от многобройните истории на деца, с които е работил Яков Хехт в демократичното училище в град Хадера, Израел. Срещите му през годините затвърждават вярата му, че всеки човек има талант, но не винаги този талант излиза наяве - понякога поради липса на условия и подкрепа, понякога поради твърде силен страх от провал на самия човек.
През 1987 г. Хехт създава първото държавно демократично училище на света, след като проучва различни варианти на този вид образование - започвайки от най-старото училище Самърхил във Великобритания (създадено през 1921 г.), преминавайки през Съдбъри Вали в САЩ (създадено през 1968 г.). Решава, че в основата на училището ще бъдат правата на човека. Като човек с дислексия той рано разбира, че неговите таланти не се ценят в училище - вместо това се очаква да прави най-вече нещата, които са му трудни, дори невъзможни. И като възрастен се заема да сътвори училището, в което всяко дете ще може да прояви заложбите си и ще се празнуват различието и индивидуалният талант, не еднаквостта. Училище, в което децата взимат решения и носят отговорност за тях. Защото никой не може да носи отговорност за нещо, което някой друг е решил.

Ползите от една неработеща химикалка, или да мислиш извън кутията
В демократичното училище няма задължителни предмети. Заложена е вярата във вроденото желание на всеки човек да учи, да се развива и сам да насочва ученето си (самонасочено учене), воден от вътрешната си мотивация и с подкрепата на ментор от училището. Разбира се при осигурени подходящи условия - налични са добре обучени възрастни, които са едновременно ролеви модел и източник на подкрепа и насока, когато такава е поискана от децата; налична е образователна среда, в която всеки може и сам да придобива знания и умения; налична е структура, която децата могат да ползват, за да градят съвместно живота на училището.
Така стигаме до втората характеристика на този вид училища - самоуправлението. Всяка седмица на събрание деца и възрастни от училището обсъждат текущи проблеми и казуси и взимат решения как искат да живеят заедно така, че всички да са максимално удовлетворени. Деца и възрастни имат равен глас. Никое дете или възрастен няма право да налага еднолични решения - освен ако има пряка заплаха за нечия сигурност.

Най-важният резултат от този подход е, че децата обичат да учат и разбират ученето като процес, който правиш за себе си - защото ти е интересно или защото си си поставил някаква цел. Например ако целта ти е да станеш архитект, ще трябва да учиш математика и рисуване, независимо дали ги намираш за особено интересни. Важното е обаче, че решението за целите не идва отвън. И това също е едно от нещата, които се учат бавно и постепенно - как си поставяме цели, как оценяваме напредъка си по тях, как решаваме как да ги постигнем.
Познаването на себе си и другите е друга голяма ценност в училището. Да разбереш кои са силните ти страни, кои - слабите, по какъв начин учиш най-добре, как да се разбираш с околните, как да постъпваш при конфликти.
Мислите си: "Това е утопия" или "Това е възможно само в по-различна култура"?
В действителност ще останете изненадани, че по света в момента има стотици демократични училища (може да се видят на тази карта). Всяка година се провежда Европейска конференция за демократично образование, а на всеки две години - Международна конференция за демократично образование.
Събитията имат за цел не само да събират учители, родители и ученици от демократичните училища, но и да ги срещнат със стандартното образование и да се търсят начини за сближаване и за трансфер на добри практики.
Тази година Конференцията EUDEC (European Democratic Education Conference) ще се проведе за 13-и път. За първи път България ще е домакин в лицето на сдружение "Общност за демократично образование".
Във време, в което всяка година сме неприятно изненадани от резултатите на тестове и матури, сегрегацията на училищата е сериозен проблем и никой от участниците в образователната система не изглежда удовлетворен - нито учители, нито родители, нито ученици - изглежда си струва да се разгледат постиженията и предимствата на подходи, които се развиват извън стандартните.
Един от онлайн гостите на конференцията например е англичанинът Дери Ханам, който през 2001 г. по задание на британското министерство на образованието изготвя доклад, базиран на множество проучвания сред британските училища, който установява, че наличието на методи, базирани на участието на учениците в училищата, има за резултат по-високи академични резултати, по-малко прояви на антисоциално поведение и по-добри показатели за посещаемост, особено за учениците от икономически и социално слаби среди. Темата, в която Дери ще участва по време на събитието, адресира именно възможностите за внедряване на демократичните практики в стандартните училища.
Самият Яков Хехт, за който ви разказахме в началото на статията, също ще бъде лектор на събитието.
Ще намерите всички подробности за EUDEC конференцията на сайта eudec2023.com, а ние оставаме с надеждата, че българските учители, училищни психолози и директори на училища ще посетят събитието и ще внедрят и в стандартните български училища някои от предложените подходи и практики, с които да подобряват отношенията учители - ученици и да нараства мотивацията на младите хора за учене и развитие.
