Промените, които се предлагат в частта "Съдебна власт", са в голяма степен очаквани. Темата за националния празник не е нова - много пъти, като наближи Трети март, започват дискусии дали това е датата, най-подходящата за национален празник. Имало е идеи дали да не е 24 май. Две други много важни дати - 6 септември - на Съединението, и 22 септември - на Независимостта, също са дискутирани.

Тук аз искам да поставя въпроса дали това изобщо трябва да бъде уредено на конституционно ниво. Никога досега националният празник не е бил вписван в нито една от българските конституции. Прегледах и други конституции - не видях и там такъв запис. Но, разбира се, няма пречка. Ако бъде на ниво конституция обаче, изисква голямо съгласие. Голямо съгласие се изисква и на законово ниво. Съгласието трябва да надхвърля далеч и сегашното парламентарно представителство. Конституцията е и обществен договор, освен основен закон. А символите са нещо изключително важно.

Като стана дума за тях, си спомням, когато бях депутат, историята на държавния герб. Първоначално имаше един проект, който беше гласуван - с един лъв, който напомняше герба на "Пежо". Не се харесваше - и от политиците, и от гражданите, и това доведе, че при ветото от президента Желев и неподкрепянето от социалистите този герб, ние, от Обединените демократични сили, имахме мнозинство от 125 души, но търсехме съгласие. Символите носят нещо повече, тогава имаше опасение да няма монархически идеи в герба. Но с много преговори стигнахме до съгласие, надявам се и сега така да стане.

Има риск цялата енергия да се фокусира върху темата за националния празник, работа на политиците е да свалят напрежението. Зависи как ще подходят. На мен ми допада 24 май, всички българи обичаме този празник, но аз нямам против да е и някоя от датите през септември. Съединението е изключителен акт на българите, които сами го правят, Независимостта също. Дори тръгваме срещу съгласието на Великите сили.

Относно идеите за реформа в съдебната система - мандатите на Висшия съдебен съвет (ВСС), на ръководителите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, на главния прокурор са дълги. Огромната мощ на главния прокурор идва през надзора за законност. Тези неща са намерили решение в предложения проект.

Решението за превес на професионалната квота в съдийския съвет е в унисон с препоръките, които идват от европейските институции.

Има и дискусионни въпроси. Не съм сигурна, че трябва се отмени правомощието на президента да може да може веднъж да е несъгласен с това, което му се предлага от органите на съдебната власт за кадровите им решения. В годините имаме примери, в които няколко български президенти са се намесвали, и то не толкова по лош начин. Това е коректив, част от баланса между властите. Ако се отнеме това правомощие на президента, той ще има съприкосновение само със законодателната и изпълнителната власт, а няма да има със съдебната. Трябва да се премисли, да се чуят аргументите.

В правилна посока се върви с избора на членовете на съдебния и прокурорския съвет. Тези въпроси са много дискутирани.

Аз съм привърженик въобще да отпадне служебното правителство, но това е атакуемо с аргумент, че е необходимо Велико народно събрание. Тук има поне един дискусионен въпрос - както е записано в предложението: съдебното правителство да се занимава само с организация на изборите и осъществяване на административните функции, влиза в противоречие с едно старо, но добро тълкувателно решение на Конституционния съд. Но въпросът е, ако ограничим само до административните функции на едно правителство, а му отнемем другите, дали няма да изпаднем в ситуация държавата да не може да се справи с предизвикателства, които са се изправили пред нея. Струва ми се, че не може дотолкова да се стесни функцията на едно служебно правителство. Представете си, че избухне ковид.

Предполагам, че причината е да не се позволява на служебните правителства да правят неща, които започнаха да правят през последните 2 години - да сменят хора от специалните служби, да предприемат действия, които да поставят под въпрос външнополитическите приоритети... Но този текст трябва да бъде доста по-добре прецизиран.

Един кмет да има не повече от два мандата е възможно решение, но дали е добре политически? Аз съм изказвала мнение, че това е противоконституционно. Трябва да има дебат по въпроса.