Спри, народе, разделени: Конституция ли променяме или дати?
Дебатът за промени в конституцията, предложени от ПП-ДБ, бързо се търкулна в посока "ще има ли нов национален празник", вместо да предизвика вълнение за това дали правосъдието в държавата може да бъде по-работещо. Това не е особено изненадващо - темите, свързани с националното, "символите на българското", почивката, винаги са "по-продаващи". Въпросът е дали мястото им е заедно с дебата за промени в основния закон на държава.
"Нацията иска всеки петък национален празник, би преглътнала дори тригонометрия в конституцията", пише в заглавие на "Не!Новините". В познатия ироничен дух на сайта, статията продължава с твърдението на "НСИ" как "проучване на общественото мнение показва, че българите искат повече национални празници и така ще се чувстват по-малко разделени".
И заслужено - ПП-ДБ реално навлязоха в полето на "патриотичния тон" с обясненията как кирилицата заслужава да бъде почетена и т.н., с което още повече завъртяха обществения дебат в тази посока. "Спорът за това кои са патриоти и кои националисти може да отнеме много от енергията за промени, които в определена степен се налагат покрай отстраняването на главния прокурор. Предполагам, че вносителите са склонни на дискусия и може би ще преосмислят част от предложените текстове", коментира по този повод доц. д-р Наталия Киселова.
В този ред на мисли дали някой въобще разбра какво се променя в конституцията? Истината е, че това са много и в голяма степен важни неща: по-различно структурирано правосъдие, преформатирано служебно правителство, ограничаване на мандатите на кметове на общини.
Основното в предложението на ПП-ДБ (а и на ДПС) е предложението за орязване на правомощията на главния прокурор. Предвижда се да му бъде отнет основният инструмент за вмешателство в изпълнителната власт - надзорът за законност. Той няма да се занимава и с кариерни въпроси на редовите прокурори. Това означава, че основният похват за всяване на страх или осигуряване на подчинение в държавното обвинение - командироването, няма да бъде в ръцете на главния прокурор. Той самият ще се назначава и освобождава от прокурорската колегия в кадровия орган на съдебната власт.
Голямата въпросителна тук е дали ГЕРБ и ДПС наистина искат това. След разрива им с вече бившия главен прокурор Иван Гешев двете партии, изглежда, се опитват да се ребрандират като реформатори. Така се "отваря" път за нещо рядко възможно: мнозинство, което да гласува тази дълго обсъждана промяна. "Трябва да постигнем национално съгласие. Рядко са моментите, в които има такова мнозинство. Имаме историческа възможност за промяна", коментира депутатът от ПП-ДБ Кирил Петков.
Новият исторически компромис
Словосъчетанието "историческа възможност" припомни за т.нар. исторически компромис от 2016 г. Тогава Христо Иванов като правосъден министър в кабинета "Борисов-2" разписа конституционни предложения. Около тях беше постигнат консенсус от Реформаторския блок, ГЕРБ и ДПС, наречен от тогавашния лидер на ДСБ Радан Кънев именно "исторически компромис". Непосредствено преди гласуването на компромиса обаче ДПС и ГЕРБ се отметнаха и оставиха надмощието на прокуратурата във Висшия съдебен съвет, а оттам и в съда. Главният прокурор продължи да бъде институционално безконтролен.
Тази поука от миналото оставя все пак притеснението, че и сега същото може да се повтори. Прави впечатление например това, че от ГЕРБ нямат конституционен проект, а ДПС са разписали такъв, който отново запазва мнозинство на прокурори във Висшия прокурорски съвет. "Както е тръгнало, накрая и националния празник ще докараме до ротация", пошегува се журналистът Евгени Петров във фейсбук.
Текстовете на ПП-ДБ, които "Капитал" видя, предвиждат разделянето на ВСС на две - Висш съдебен и Висш прокурорски съвет, като всеки от тях ще се занимава с кадровите въпроси на гилдиите, за които отговаря. Постигането на подобно разделение ще бъде съществена крачка за съдийската независимост, тъй като в момента има възможност за вмешателство в кариерните за съда въпроси от страна на прокуратурата.
По-малко за президента и кметовете
Друга важна промяна, която се предвижда, е за това какво може да правят служебните кабинети. От ПП-ДБ възнамеряват да предложат конюнктурни поправки, които да възпрепятстват при следващи предсрочни избори президентът Румен Радев да назначи собствено служебно правителство.
"Президентът не назначава служебни правителства дори в президентски републики", заяви правосъдният министър Атанас Славов и обясни, че възприетият подход е правителството в оставка да става служебно до избирането на ново. "То ще трябва да подготви изборите, но няма да може да сключва договори, да приема стратегически документи", поясни той.
Ограничения се предвиждат и за свикналите да управляват десетилетия кметове - явление, което се наблюдава в особено по-малките общини, но и включително в София, където кметът Фандъкова управлява четири мандата. Идеята е да има ограничение в мандатите. По думите на Христо Иванов по този начин ще се спре с процеса на "феодализация по места". "Има текст, който въвежда конституционен стандарт за конституирането на независимите контролни и регулаторни органи", обяви той.