Пребита, нарязана, срината: Какво е лека телесна повреда

Случай със жестоко малтретирано 18 годишно момиче в Стара Загора, за който се разбра в петък (28 юли) предизвика обяснима вълна от публично възмущение не само заради нападението, но и след като в изясняване на детайлите се разбра, че заподозреният е пуснат от ареста на 5 юли. При обжалването на мярката за задържането му, Окръжният съд в града се е позовал на експертиза, че това е "лека телесна повреда", а не средна.

Семейството на жертвата разказа, че тя е има направени 400 шева след нападението и не говори от месец и още за случая: "На 26 юни съпругът ми се обади и ми каза, че дъщеря ни е пребита жестоко и нарязана с макетен нож. Разрезите бяха жестоки, с голяма дълбочина. По скалпа ѝ имаше множество рани от натиска, който е упражняван с машинката. Емоционалното ѝ състояние е сринато. Тя ми разказа, че се е звъннало на домофона. Попитала е кой звъни, но първоначално никой не ѝ е отговорил. След това мъжът казал: "Аз съм" и тя е отворила. Според мен мотивът на престъплението е ревност. Бяха заедно четири месеца. Преди случилото се нямахме индикация за насилие. Не е имало заплахи".

За понеделник, 31 юли, в София, Стара Загора и други градове на страната се организират протести и шествия в подкрепа на нападнатото момиче. Повече за това къде и как да се включите вижте тук.

"Дневник" публикува няколко мнения на юристи, които обясняват буквата и особеностите при прилагане на закона в коментари във "Фейсбук".

Бившият прокурор Андрей Янкулов:

Леката телесна повреда, причинена с особена жестокост, е престъпление от общ характер

Трябва да се кажат някои неща от правна страна покрай случая с малтретираното момиче от Стара Загора.

Първо, има проблем с Наказателния кодекс относно малтретирането, което причинява сериозни психически и физически страдания без обаче те да представляват конкретните увреждания на здравето, които са изрично изброени в закона като тежка или средна телесна повреда. Всяко друго увреждане на здравето, извън тях, както и всяка болка или страдание, е действително само лека телесна повреда. И ако няма други съпътстващи малтретирането обстоятелства, като например някаква форма на принуда, които често, но далеч не във всеки случай го придружават, тогава деянието наистина си остава твърде леко наказуемо спрямо обществената му опасност, дори и при квалифициран състав на леката телесна повреда, като такава извършена по особено мъчителен за пострадалия начин или с особена жестокост.

Така, да кажем, един продължителен побой чрез множество удари с палка, който като резултат би довел до куп наранявания и сериозна психическа травма, но няма счупвания или изпадане в безсъзнание например, ще си остане само лека телесна повреда, макар и безспорно по същество да се касае за изтезание.

Второ, за да се разбере какво е "обезобразяване" за средната телесна повреда по Наказателния Кодекс не е достатъчно да се прочете само законовият текст. Така че извадката от НК сама по себе си не означава нищо. Към нея трябва да се прибави и задължителното тълкуване от Върховния съд още от 1979 г., което го е дефинира като "такова загрозяване, при което лицето и тялото не само се изменят съществено, но тези изменения имат траен и постоянен характер. Краткотрайните и скоропреходни изменения, дори да са довели до значителни изменения на лицето и други части на тялото, не съставляват средна телесна повреда. Такива са например кратковременните насинявания, подувания на лицето, порезните рани, от които не остават значителни белези и др."

Трето, характерът на конкретното телесно увреждане се установява с експертиза от вещо лице със съответните специални знания, а не от съда или органите на досъдебното производство. Например при порезни рани няма кой друг освен вещо лице със специални знания да каже дали те биха оставили значителни белези, или не, за да може да се направи точната квалификация на деянието. Съдът и органите на досъдебното производство не са обвързани с експертното заключение, ако считат, че то може да не е правилно, могат да поискат друго. Но все пак трябва да обосноват защо не дават вяра на заключението.

Четвърто, леката телесна повреда е престъпление от частен характер (т.е. наказателното преследване не се провежда от прокуратурата, а по волята на пострадалия, съответно няма досъдебна фаза и мерки за неотклонение на нея) по основния си състав и по някои от квалифицираните, но не по всички. Т.е. ако по първоначални данни прокурорът е привлякъл обвиняемия за средна телесна повреда, а по-късно изготвено експертно заключение казва, че се касае за лека, това не означава автоматично, че престъплението е от частен характер. Защото леката телесна повреда, причинена с особена жестокост например, си е престъпление от общ характер, за което включително може да се вземе мярка за неотклонение задържане под стража.

При повдигнато по-тежко обвинение от прокурора съдът трябва да мотивира защо не е налице не само точно съставът, по който е повдигнато обвинението, но и по-леко наказуемо престъпление по същите факти, за което също би могла да се вземе поисканата му от прокурора мярка за неотклонение.

Силвия Петкова, наказателен адвокат:

Съдът има правомощие да прецени дали се касае за престъпление от общ характер

В последните 12 часа станахме свидетели на поредното масово обществено недоволство срещу наказателния съд, вкл. чрез обидни квалификации по отношение на съдиите, разгледали случая.

Всяко наказателно дело има "нюанси" и коментарите, които не са основани на подробно познаване на материалите по конкретния случай, следва да се правят именно с тази уговорка. И понеже не съм имала повод да се запозная със събраните по досъдебното производство доказателства, мога да посоча само общите законови положения, приложими към подобни случаи.

- В случаите, в които са налице съмнения относно характера на причинената телесна повреда, назначаването на съдебно-медицинска експертиза е задължително.

- С експертното заключение се определя медико-биологичния признак на увреждането, а прокурорът/съдът единствено го подвеждат под съответната разпоредба на Наказателния кодекс.

- Ако в експертното заключение е посочен медико-биологичен признак "временно разстройство на здравето, неопасно за живота", той не може да бъде определен като нещо различно от лека телесна повреда.

- Експертното заключение не е задължително за прокурора/съда, но ако те не са съгласни с него, длъжни са да се мотивират. Съмнението/несъгласието практически се преодоляват с повторна/допълнителна експертиза, поради необходимостта от специални знания, каквито прокурорът/съдът нямат или поне нямат задължение да имат.

- Производството по взимане на мярка за неотклонение е допустимо само за престъпления от общ характер. Причиняването на лека телесна повреда, вкл. по начин, особено мъчителен за пострадалия, е престъпление от частен характер и приложението на мярка за неотклонение не се допуска.

- Съдът не може да "преквалифицира" деянието. Но при взимането на решение дали да приложи мярка за неотклонение има правомощие да прецени дали се касае за престъпление от общ характер или не. Също така, може да прецени дали не се касае за по-леко наказуемо престъпление спрямо това, за което лицето е привлечено като обвиняем.

- Леката телесна повреда, причинена с особена жестокост е престъпление от общ характер и по отношение на него е допустимо прилагането на мерки за неотклонение.

Вержиния Велчева, юрист:

Правните квалификации не оценяват психическите травми

Звучи брутално, но правните квалификации са наложени в години практика и оценяват предимно физическите травми въз основа на медицински заключения. Тези заключения обикновено оценяват дали е имало непосредствена опасност за живота или трайна инвалидност, но не оценяват психическите травми, които лицето е понесло. Ако то няма добър адвокат (а обикновено няма) съдилищата стигат точно до такива заключения.

Вероятно трябва да се приемат специални текстове за подобни изродски прояви, при които дори физическите травми да оставят само белези, психическите травми ще останат за цял живот. Не че не съм бясна. Просто обяснявам защо понякога съдът не може да даде справедливост.

Стефан Левашки, наказателен адвокат:

Никога не разбрах логиката на законодателя за телесните повреди

За 30 години работа по наказателни дела никога не разбрах логиката на законодателя за телесните повреди, избит зъб или извадена ключица, която е имобилизирана за повече от 30 дни се води средна телесна повреда, а 400 шева, които няма как да не са довели до обезобразяване - не...

Няма как при подобно престъпление като това в Стара Загора да не е имало принуда или закани против личността или живота на постралата, кои биха довели до много по-тежки квалификации. За жалост прокуратурата е господар на досъдебното производство и тя решава какво обвинение да повдига.

Публикуваме и прессъобщението на Окръжен съд - гр. Стара Загора по случая, което е на страницата им от деня, в който случаят стана публично известен и засега е единственият официален коментар:

"В Окръжен съд - Стара Загора е образувано въззивно частно наказателно дело по подадена частна жалба против определение на Районен съд - Стара Загора, с което е наложена мярка за неотклонение "Задържане под стража" спрямо лицето Г. Г.

Окръжните магистрати изцяло са споделили изводите на първоинстанционния съд за това, че анализът на доказателствената съвкупност, събрана до момента, позволява да се направи извода, че не друг, а обвиняемият е причинил на пострадалата множеството наранявания по главата, крайниците и тялото. Според съдебния състав съществува и реална опасност той да извърши друго престъпление, предвид проявите му като личност с висока степен на обществена опасност.

Въпреки изложеното, въззивният съд намира, че определението на Старозагорски районен съд, с което спрямо Г. Г. е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" е незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено. Мерките за процесуална принуда, в това число и всяка мярка за неотклонение, могат да бъдат взети спрямо обвиняемото лице само в рамките на наказателно производство за деяние, което се преследва по общия ред (наказателно преследване, което се води от държавното обвинение.

В конкретния случай, от заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице, приложено по досъдебното производство, при разглеждане на делото, се установява, че описаните увреждания на пострадалата, поотделно и в съвкупност, са причинили на същата ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА - ЛЕКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА.

Според разпоредбите на Наказателния кодекс, извършеното от жалбоподателя престъпно деяние (лека телесна повреда) се преследва по реда на частното обвинение (завеждане на наказателно дело от пострадалото лице). Това обстоятелство, според закона, не позволява спрямо същия да бъде взета каквато и да е мярка за процесуална принуда, включително и "Задържане под стража", поради което обвиняемият е освободен.