Четенето, или още веднъж за образованието по литература и език

какво стана с Изкусното Интелект на Главната?

💕💕💕 ВЛЮБЕНА в Моа Преател Тайпи! 💕💕💕

• 9 1
• Докладване

За нас шрпстите Гербави и нашия вожд, Мутрата от СИК /а.ка. Тиквата/, не четенето е важно, а "университета на живота".
Ето, Мутрата казва, че е изкарАл два такива "университета" - при диктатора Живков и при мардитския лъжец.

От първия се е научил на "демокрация" и "европеиско", че и "развитие" / той правешкият каскет, дето два пъти е фалирал България, най-добре ги знаел тия неща/, а при втория на "почтенност" и "уважение".
И така с тия две образУвания, ние стигнахме от "Вий сте просрти и аз съм прост" до ужавителното "проста кърджалийска / софийска, търновска и т.н./ п@тка".

Първото е мотото на нас простите Гербави, а второто е милото обръщение към женските Гербави / данчето, Деса и т.н./.

Ето, и без книги се справяме!

"Вие сте прости и аз съм прост ". "Евро-атлантическо" е да тъпчеш евро и долари в чекмеджета. "Демолратично" е да споделваш евро-атлантическото с Д Пееффски С.

• 6 10
• Докладване

"то наистина стимулира въображението и интелекта, провокира към съчувствие, култивира критическо мислене и чувствителност към огромния спектър от човешки проблеми" - ами, ами колко ИМ е по-лесно в картинки, ДИГИталност един вид, цифровилизационност, 3 D, "презантации", 3D Mapping, което е къде-къде по-приемливо заради новите директиви - проблемиТЕ се решават от ГОРЕ, а от ДОЛУ трябва да се изпълнява! Всички деца са дарования, които днешното у-ще се стреми да унифицира, притъпявайки и наченки на самостоятелно и независимо от клишетата мислене. А това, че учениците нямат интерес към четенето зависи не от преподавателите, а от това, което в МОН с упорито невежество им налагат да правят. Жалкото е, че и мислещите учители се примиряват, че така трябва, а и заплатите са стимул за това - по-лесно е, по-сдъвкаемо, а кашата е за следващите поколения. В МОН нямат ценности, те имат проекти и задачи да ги изпълняват.

Направи съд от глината, празнината вътре в него го прави полезен.

• 4 3
• Докладване

Важното е,че вече на няколко пъти се увеличават заплатите на учителите.Нищо,че в училищата е пълно с функционално неграмотни,нищо,че нивото на българското образование ежегодно пада...Заплатите на "учителите" трябва да растат и-в никакъв случай!-да бъдат обвързвани с резултатите от тяхната работа.Гледах едно състезание/викторина за тийнейджъри "Това го знам"-все от т.нар. 'елитни" училища и бях поразен от ниското ниво на познания,демонстрирани от тях.В този смисъл се питам дали не са "фейк" новини за спечелени от български ученици призови награди по света....

Изпреварващо увеличение на доходите-стимул за икономиката..John Maynard Keynes

• 9 7
• Докладване

Хубаво ще е, ако хпрдложеният подход накара децата да четат, но аз се съмнявам. Дори да им говорят за властелина на пръстените и Батман примесен с Вазов и Дебелянов, пак няма да ги прочетат. Само ще минат покрай тях. Отделно, литературата не е само някаква история, която може да служи за сценарий на филм. Има изразяване и стил, които само с четене се схващат. Да не говорим за поезия, която няма и да прочетат, дори и в комикси да им я представят.

• 4 8
• Докладване

До коментар [#9] от "dwr30648311":

"Шогун" бил развлекателна литература?!

Готвачът и слуга на Ричард Чембърлейн си направи сепуко,когато той изрази недоволство от храната...

• 5 3
• Докладване

вие, господине, сте тежко "индоктриниран"...............хъхъхъ

Подпис: (не се чете)

• 1 5
• Докладване

Вижте, Кьосев, текстът ви не е написан на български език.

Та, кой уважаващ себе си българин ще обърне внимание на подобен текст?

Подпис: (не се чете)

• 6 7
• Докладване

До коментар [#6] от "ЗаНиЗа":
всъщност, първо да поздравим Дневник, че пуска статия (доста дългичка) по малко по-различна тема. Това е добре, пък и ще даде простор и на други от форумците да изразят културно и интелигентно мнение.
Съгласие и с повечето от изразените дотук мнения. Решения много не се виждат - хайде по собствения ни пример - и ние като малки (и по-големи) сме чели много - нямало е толкова Тв, камо ли ти итнернет, после почнаха и повече филми, и повече тв програми.
Но главното е, че с годините, с работата, семейни грижи, на човек не му остава много време за пасивно четене. Ето, дори и сега - четем тук, и бързаме да изкоментираме нещо, да влезем в диалог, пък както някои предпочитат и в спор...
Като че ли всички сме наясно, че в наше време вече зависи главно от родителите накъде и към какво успяват да тласнат децата ?

• 1 8
• Докладване

Аз все си мисля, че списъците с важни произведения трябва да останат. Да ги наречем задължителна програма на "изпълнителя" и ли като списък на утвърдени критици :)

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 5 6
• Докладване

Чудесно професоре, но това ще работи за деца от читави семейства и силни училища, в произволно селско тъмнозелено даскало ще е кауза пердута.

• 7 9
• Докладване

Хайде стига архаизми!

Колко процента от хората(не само българи) четат хартиени книги?
Колко се ровят в хартии?

Светът е различен, нов и всички извратени опити да бъде върнат поне век назад ще са неуспешни.

Забранявам на бокулизачи и комуняги да четат постингите ми!

• 6 2
• Докладване

Може би нечетенето сред младите наистина е световно явление, но университетските библиотеки в Европа са претъпкани с читатели. Европа никак не е забравила четенето. Колко родители у нас четат на малките си деца преди заспиване? Колко разговарят с тях за прочетеното? Да не търсим оправдания, че не сме пробудили у нашите деца интерес към книгите.

• 1 12
• Докладване

" Едва след събудено преживяване, учителят може и трябва да учи младите хора на културни сравнения и на рефлексия върху прочетеното"
А кой ще учи учителите. Много от тях имат нужда!

• 0 13
• Докладване

Децата нямат време за четене . 6ч училище , 1 ч някакъв език ,1-2 ч някакъв спорт ,1-2 ч . пътуване, 1-2 ч. домашни . До тук 12-13 ч , а социални контакти , почивка , хранене ...Учат много ,но предимно зубрене на напълно ненужни неща .

• 2 7
• Докладване

Браво, за смелостта на автора за представяне на толкова екзотично звучаща у нас позиция!
Някой коментира, че стилът му е претрупан със специфична терминология - съгласна съм с това. Ако целта на човек е да предаде пред максимално широк кръг от хора идеите си, не е нужно да започва с очерк на сложните думички, които сам може да използва. Ако се знае и български, освен професионална терминология (това е наистина трудно) всеки.един термин може да се преведе съвсем успешно на 'естествен' език.
По-важното всъщност е, че прилагането на подобен модел предполага, наличието на личности не само прочели някакаъв списък с произведения, но и креативни и с идеи. Хора които сами са вдъхновени, за да могат да бъдат вдъхновяващи. Нещо, което в настоящия момент българския учител, изглежда не си представя за себе си, че е. Още по-малко счита, че е нещо, което да е изискване към него. Изглежда, че по-скоро си се представя като някакъв пъдарин, който съвсем добросъвестно свежда някакъв списък от неща за правене, който някой му е изготвил, на онези, които трябва да го изпълнят, а неговото задължение е да гледа да се мине през всички точки. И не схваща какво не е наред по веригата и от къде на къде изпълнителите няма да искат да изпълняват... Май трябва да мине доста дълъг период от време за да се наложи схващането, че учителя е човек, който преди всичко има нещо в себе си което сам той би желал да предаде и на други хора - ученици.
Е щом веднъж се е започнало да се говори за това, нека сме оптимисти и предположим, че рано или късно ще пробие и се наложи такова схващане.

• 1 8
• Докладване

.............няма "ненужни неща"...

...............................когато изучиш всичко, чак тогава ще разбереш кое е "ненужното"

не и по-рано :)

Подпис: (не се чете)

• 2 4
• Докладване

До коментар [#21] от "idianata":

Само да допълня нещичко. - Много се радвам да прочета тази статия! Приятно е човек да знае, че има други хора, които мислят по подобен на него самия начон.
Ако автора реши да стане министър на образованието и да приложи идеите си на практика, аз лично, бих го покрепяла с всички сили.

• 1 9
• Докладване

.....и аз ви се радвам, но хем надценявате "автора", хем подценявате проблема,

...................................а той се нарича "лицемерие" (да не кажа "лъжа")

Поздрави :)

Подпис: (не се чете)

• 5 1
• Докладване

Добре, но препратките към fantasy са проблемът. Това не е литература. А Марк Твен, Ерих Кестнер, Конан Дойл, Жул Верн... Защо не...
А мракът на българската литература (естествено че има превъзходни изключения) селска и градска е непобедим.

По-скоро някой, да каже, че от повече от 15 г. българският се профанизира и влязоха руски и македонски извращения:

В август
На Виена
На 100 процента
РаботиМЕ

Езикът беше умишлено корумпиран... Какво fantasy!

• 2 4
• Докладване

Езикът е математика, изкуство и трудно осъществима форма на комуникация.
Пишете за отвратителното ползване на българския.
Fucking shity fantasy...

• 3 0
• Докладване

ДА ЧЕТЕШ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО, ВАЖНО Е КАКВО ЧЕТЕШ, КАК ГО ПОДБИРАШ И КАКВО РАЗБИРАШ!

Caps Lock Error! Ако има дискусия за нещо, за което не сте достатъчно запознати, устоявайте на желанието да се включите.

• 1 1
• Докладване

КАКВОТО И ДА СИ ПРОЧЕЛ ПРЕЗ ЖИВОТА СИ, АКО НЕ СИ ЗАПОЧНАЛ И НЕ СИ ЗАВЪРШИЛ С БОЖИЕТО СЛОВО (БИБЛИЯТА), ВСИЧКО Е БИЛО БЕЗСМИСЛЕНО, ТРУД НА ПЛЪТТА И СУЕТА НА СУЕТИТЕ!

Caps Lock Error! Ако има дискусия за нещо, за което не сте достатъчно запознати, устоявайте на желанието да се включите.

• 8 1
• Докладване

Надявам се уважаемият проф. Кьосев да чете коментарите. Аз съм учителка, на 55. Нещата, за които той говори, са като от фантастично произведение. Знаете ли какво означава да влезеш в клас от 26 души с празни погледи? А те са празни не защото учителят не е „модерен“, те дори нямат това изискване към него, а защото са загубили човешката връзка със света. Казвана ми е например реплика: „Вие, госпожо, като ни ги говорите тези неща, давате ли си сметка, че в класа няма нито един от нас с двама родители до себе си? Или е един, или са баба, дядо.“ Цели випуски извън столицата те са виждали никога Народния театър, не могат да си представят човек, който ходи в библиотека (на Запад библиотеките са пълни!). Метафорите, иронията, изобщо всякакви тропи трябва „да се обясняват“, защото десетки хора никога не са чували за такава употреба на думите… А отделно: ако наистина учителите са толкова интелигентни – технологично, литературно, филмово и пр., каква заплата мисли професорът, че ще поискат? Те ще трябва да дойдат от IT-сектора, но и да имат огромни културни познания. Нима МОН и въобще българската държава ще може да си позволи такова заплащане?... Нека бъдем реалисти.

• 5 10
• Докладване

". . . българската литература да се откъсне от стилизирания си селско-патриотичен образ, като се предават повече градски и интелектуални автори, включително съвременни . . ."
Много хубаво е казала проф. Личева и няма смисъл да се усложняват нещата излишно.
Освен това тук малко се изкривяват нещата - противопоставя се четене от хартиена книга на четене от екран. От екран може да се чете и книга - тя не е непременно хартиена.

• 0 5
• Докладване

До коментар [#7] от "mitaka_1":

И двете са истина - образователната ни система е много добра в това да подготвя малък брой ученици за съсестание и едновременно с това да не може да научи останалите на критично мислене и анализ.

Заради това има такова разминаване между успехите на олимпиадите и резултатите от PISA, в момента, в който учениците са подбрани на случаен принцип, лъсват всичките проблеми на нашето образование.

• 0 7
• Докладване

До коментар [#9] от "dwr30648311":

Най съм си смял когато едно време трябваше да се анализира Далчев и нито учениците, нито учителите и нито помагалата можеха да обяснят един съвсем обикновен за своята епоха автор.

Тук веднага лъсваха всички проблеми с изучаването на литература - твърде много време се отделя на възрожденската литература и социалния реализъм, литературата е откъсната от историята и другите изкуства, българската литература не се изучава в контекста на световната и европейската литература и се фокусира на това "какво иска да каже авторът" вместо учениците да използват своите познания, за да защитят, или оборят теза.

• 0 9
• Докладване

Елементарно, Уотсън!
Премахваме понятието "майчин език" и въпросът е решен.
Не владееш български език - нямаш място в държавата ни.
Аз казах!

Два дебила это сила!

• 6 1
• Докладване

До коментар [#33] от "Ivan Peev":

Въпросът е къде слагаме границата на "владеене" на езика, защото много хора рискуват да нямат място в държавата.

• 1 4
• Докладване

Госпожо учител, Вие сте корена на проблема - да кажеш, че 26 деца, защото учениците все още са деца, "са загубили човешката връзка със света" е нещо, което е непростимо да бъде изречено от учител! Нямате място там, ако не можете да достигнете до тях. И да, ще им обяснявате всичко, това Ви е работата. Не само да цитирате критика и да пишете оценки.
Точно това е смисълът на тази статия.

• 3 1
• Докладване

Направих си експеримент да питам моето дете кои изкуства се изучаван в училище. После питах същия въпрос и няколко големи човека.
Изобразителното изкуство и музиката са очевидни, но никой, никой не се сети, че литературата също е изкуство. Никой.

Толкова сме затънали в зубренето на критика и тропи, че забравяме това очевидно нещо. Учат покрай "Косачи", че художесвената измислица, историята представлява изкуството и неговата роля е да докосне душата на човека и да го пренесе в друг свят, но накрая всичко се свежда до въпроси в тест, на които трябва да назубриш отговорите и предметът литература не докосва по никакъв начин душите на тези деца. Ето за това се говори в тази статия.

Те няма да четат, докато не почувстват красотата на текста. И това няма да стане с произведения, които са тотално откъснати от техния свят, които са писани за друг живот и друго време. И които се обясняват само по "учителския канон" от който не трябва да излизаш, ако искаш 6.

• 0 3
• Докладване

... четенето - човек или го има като природна даденост, или го няма ....

.... never say never ..... !

• 2 0
• Докладване

Повечето деца, ако ги попиташ какво искат и какво ги прави щастливи, те искат да си седят и да си гледат филмчета, да си играят игрички и общо взето да бъдат забавлявани.

Абсолютна илюзия е, че дете, на което не са му налагани определени неща (например да чете или да слуша музика, или да казва "Моля" и "Благодаря", да става на възрастни в трамвая, или да пресича на зелено), някак си от самосебе си ще направи някакъв, видиш ли, скок в духовното израстване и изведнъж ще започне да чете.

Четенето е трудно нещо, доброто възпитание, общата култура, изобщо културата, са трудни неща. Те се учат от пример и отчасти от училище. Аз нямам много-много впечатление, че има много четящи хора в България, които да дават пример, така че училището е институцията, която трябва да наложи четенето на задължителни литературни произведения още от първи клас. Книги, които иначе биха пропуснали, раговори, които никога не биха имали, няма нужда да ги учат "какво е искал да каже авторът" толкова, колкото да ги научат да мислят и говорят за прочетеното. Иначе, питайте децата си харесал ли им е "Барби" и сигурно 99.9% ще кажат нещо като "да, супер беше" и до там.

Повечето деца пред очите ми са отглеждани основно чрез външно стимулиране – нещо там да свети, да скача, да му е интересно пред очите, да му стимулира мозъка към производство на ендофрини, докато седи кротко. Максимумът награда е да го заведат пред големия екран и да му тикнат пуканки, защото така са гледали по филмите.

Стартът в културата е винаги принудителен, винаги.
Не че може да си живял и без да си чел – можеш. Те повечето хора нищо не четат.
Ама да се разчита на някакъв духовен импулс към четене и в общ смисъл изгражане на култура е много наивно мислене от страна на професора. Според мен.

• 0 5
• Докладване

До коментар [#38] от "smartcookie":

За мен като дете, четенето не беше трудно нещо. По мое време имеше два часа дневно детско по телевизията и вечер често скучен филм за възрастни.
Книгите бяха единственото интересно нещо, в което да се потопиш. Тогава ми се казваше - стига тия книжки, чети учебниците, излез навън :)

Това е разликата - книгите ме правеха щастлива, защото нямаше филмчета и игрички, те ме забавляваха. И да, все пак Немили-недраги ми беше ужасно скучна, едно поколение назад, четях само неща, които ми бяха интересни и така постепенно прескочих към по-сериозна литература.

Сега четенето се е превърнало от удоволствие в нещо правено насила. Еми, не, насила хубуст не става. Идеята на професора е да привлече децата към удоволствието от четенето, а това може да стане ако по някакъв начин се асоциират с текста и го почувстват.

• 0 4
• Докладване

Хубаво, ама сегашните деца не са Вие и Вашето поколение и са потопени в много по-различен свят от социалистическия.

Удоволствие от четене може да се изпита, ако можеш да четеш и си чел. Това е процес, не е някакво еднократно събитие. Културата е процес.

Последният път, когато поканих съседчето да дойде с мен на изложба, то буквално си плю на петите. Много по-лесно е да си седи и да си играе с Alexa, отколкото да се влачи по музеи. Тези неща се изграждат. Хващаш го и го водиш да влачи сандалките, но да гледа. Или му даваш книгата и го караш да я прочете и после сядаш да говориш с него. Или гледаш Барби и после говориш с него какво е видяло и какво е разбрало. Така то отваря очите иначе никога, никога няма да ги отвори.

Аз имам под носа си деца, на които никой така и не им отвори очите за хубавото, за културното, защото чакат те нещо сами да се сетят, да проявели желание Умни, интелигентни, и напълно затъпели, защото просто е по-лесно да цъкат в телефоните, нямат никакви летви пред себе си. Децата никога няма да изберат труден път, това е против тяхната природа. А всичко могат! И на Моцарт Леополд му е седял на главата. Да, има нещо такова като естествен талант и сигурно има петима души глобално, които сами са станали виртузни цигулари, ама без труд и зор нищо не се постига. Четенето също е такова нещо. Трудно, мъчно и изискващо дисциплина, концентрация, усилие да се свикне, да се превърне в навик и така по-късно да чете Георги Господинов, вместо Нора Робъртс (примерно :-)

• 0 4
• Докладване

До коментар [#40] от "smartcookie":

Донякъде имате право, донякъде не.
Но относно естествения талант, извън цигуларите, повечето световноизвестни музиканти и изобщо артисти, които създават изкуство в момента, никой не ги е натискал, сами са имали нуждата да се занимават с музика или да рисуват и т.н.

• 2 2
• Докладване

Малко странна теза. Четенето е навик, не само потребност. Повече четящи родители, четящи популярни личности и учител, който си обича предмета и децата като цяло - средата да подкрепя развитието на ученика.
Има достатъчно интересни, добре написани съвременни детски и юношески книги, но първо е базата, после надграждането.
От популярното към стойностното - ако и в училище пътят е този, отпада ползата от училището. И всеки ще трябва да се възпитава сам. Няма да се получи.
Възрастните се вдетиняваме и правим лоша услуга на децата и юношите, уви.

• 0 2
• Докладване

До коментар [#35] от "Positive":

Изобщо не цитирам критика, защо пък решихте така? Критика върху нещо, което не е прочетено, няма как да се цитира или обсъжда. А Вие не можете да казвате, че един човек конкретно е коренЪТ на проблема, тъй като смисълът на предишния ми пост беше, че проблемът е много по-дълбок: в разрушените семейства, в социума, в неравенствата, които децата осъзнават посвоему и дотолкова, че изобщо не им е до литература.

• 0 1
• Докладване

Точно. Петнайсетгодишната ми племенница се скъсва да чете.. А не е като да не виси на компютъра, да не ходи на спорт или да не се събира с приятелчета. Много хора, които не са били страстни читатели в детска или юношеска възраст, започват да четат като по-зрели индивиди. Според мен четящите хора, особено читателите на класическа литература, винаги са били малко. И да, възможно е, както твърди Александър Кьосев, след въвеждането на новите технологии, те да са намалели. Ами, хубаво.
Но не съм съгласна, че трябва да се отказваме от класиките. Англичаните да не би да са се отказали да преподават Шекспир, сетрите Бронте или Джейн Остин само защото англичанчетата четат по-малко? По-скоро да си мислим как да ги преподаваме така, че да са по-ясни на децата.

A man without faith is like a fish without a bicycle.

• 0 4
• Докладване

Първата книга, която някога сте прочели, е Библията?

A man without faith is like a fish without a bicycle.

• 1 0
• Докладване

За мен Кьосев е пълен боклук.

• 5 1
• Докладване

До коментар [#43] от "wux46502994":

Педи дванайсет години гледах един фил "The Freedom Writers," по действителен случай: американска учителка, назначена да преподава световната класика, включително "Одисеята," в един беден и налазен от намди нюйоркси квартал. Почти всичките деца - от бедни и разбити семейства. Тя ги увлича в четене (и писане), като им подбира четива, които отразяват действителността им, буквално или фигуративно. Една от книгите, които децата прочитат с интерес, е "Дневникът на Ан Франк." Много интересен филм. Самата учителка издава книга с това заглавие, в която са включени есета от учениците й.

A man without faith is like a fish without a bicycle.

• 1 2
• Докладване

Уважавам много Амелия Личева, но лично аз смятам, че западноевропейската литература далеч не е единствената чужда литература, която заслужава да се преподава. Две гениални литературни традиции - руската и американската - в момента практически отсъстват от програмата. Няма ли да е хубаво на децата да се преподаде и някой от класическите китайски романи, или персийският епос "Шахнаме"? Или ако тези връщания назад в историята изглеждат твърде екзотични, то поне да се отрази експлозията на постоколониалната литература от последния век. Борхес, Маркес, Неруда - нима те заслужват по-малко внимание от Рилке? Или пък Салман Рушди? А защо не шедьовърът на африканската литература, нигерийският "Всичко се разпада", за да се научат децата да гледат критично на западноевропейския колониализъм? Нима Юкио Мишима е по-малко "класик" от Цвайг?

Това противопоставяне между българска и западноевропейска литература е изключително ограничено. Дори и това, което проф. Личева иска да се осъществи, децата пак ще останат с изключително тясна представа за световната литература. Светът е много повече от Англия, Франция, Германия и Испания. И образованието по литература е перфектна възможност да се разшири възможно най-много хоризонтът на младите поколения, да научат те за истинското разнообразие от култури на нашата планета. Идеята, че "канонът" се състои само от западноевропейските достижения е продукт от техния колониализъм и системните опити през 19 век на тези народи да използват културата и науката в защита на тезата си, че превъзхождат останалия свят. Защо ние сега да следваме тези остарели и отречени идеи? (И дори и да е вярно, че дълго време западноевропейската литература е била най-добрата на света, последният един век предлага наистина блестящи образци от всички краища на земята.)

• 1 4
• Докладване

При положение, че нашата в литература има толкова много описана болка и страдание, точно това Ви е шанса, да асоциирате тяхната болка с тази в произведенията, да направите връзката, да ги научите на емпатия.

Има един филм от преди 20 години "Обществото на мъртвите поети". Има няколко номинации за Оскар, Робин Уилямс и Итън Хоук играят в него. Разказва се за учител по литература, такъв, какъвто трябва да бъде един истински учител по литература. Препоръчвам Ви да го изгледате.
Гледах го навремето в гимназията, защото моят учител по литература го пусна на целия випуск.

• 0 0
• Докладване

До коментар [#43] от "wux46502994":

П.С. И не ми оправяйте моля правописните грешки, видях че имам няколко и те са чисто технически, защото бързам. :)
Знам, че мисията на учител по български език е да научи децата на правопис. За съжаление обаче, не се набляга достатъчно и на обучение в правилна композиция на изречение и текст.
Но мисията на един учител по литература е повече от това да научи децата какво е синекдоха и колко строфи и експресивни епитети има в произведението. Не забравяйте, че сте учител по изкуство.

• 0 0
• Докладване

До коментар [#49] от "Positive":

Не сьм гледала този филм. Благодаря, че го споменахте. Ще го гледам. Но ми направи впечатление , се става дума за учител в елитно частно училище. Това не е средата, в която преподава сьбеседницата ви, още повече че в САЩ средното образование винаги е било силно децентрализирано.

A man without faith is like a fish without a bicycle.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#50] от "Positive":

Не знам дали забелязвате, че говорите все в повелително наклонение: направете това, не правете онова. И си позволявате да отправяте упреци, без да знаете всъщност как работи човекът. Вие не сте учител, сигурна съм. Но ако знаете как е най-добре да работи учителят, защо не станете? Заповядайте и... променете системата с личния си принос! Ще се радвам, ако отсега започнете и поработите, примерно, 20 години. Тогава аз ще бъда на 75. И ще бъда любопитна (в добрия смисъл на думата) как се справяте с питомците си.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#52] от "wux46502994":

Не съм учител, родител съм. а Вашата професия - на учителя, е свързана с моето дете. Или с нечие дете. Ако искате да не Ви се месят, трябвало е да изберете професия, която да не засяга толкова лично хората.
Моят личен принос, като родител, е да казвам в прав текст това, което виждам, че не е наред. Дори и на един човек да променя мнението, все ще е от полза за някое дете.

• 0 0
• Докладване

До коментар [#53] от "Positive":

Ето тук се разминаваме. Според мен "личният Ви принос" като родител не е да сривате пред детето си авторитета на учителите, а да пратите на училище едно добре възпитано дете. Може би сте чували, че в Япония единственият човек, който по традиция не се покланя на императора, е учителят. А иначе всяка професия "засяга лично хората". Но клиентът на банката не казва на служителя там "вие сте проблемът", нормалният пациент не бие доктора и т.н. Приятен ден, спирам да Ви отговарям.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#54] от "wux46502994":

Удряна съм от учителка в детската градина. Посини ми устата със златния си пръстен. Бях на 5. Родителите ми заведоха дело и я наказаха дисциплинарно. (беше преди доста години, в "добрите времена" на соца)

Майка ми също е учител, което ми дава и двете гледни точки, и положителното отношение, и знание как стоят нещата в кухнята - учителската стая.

Уважението е нещо, което трябва да се заслужи. Поединично. От всеки. Учителите са просто хора, със своите емоционални проблеми, и като всички ги носят и на работа. Има учители, които уважавам безкрайно и такива, които смятам, че са си сбъркали професията и не трябва да доближават деца.

Не държа да ми отговаряте, само да се замислите, дали бихте нарекли всички Ваши колеги възпитани и достойни да стоят прави пред императора? :)

• 0 0
• Докладване

До коментар [#55] от "Positive":

Ами добре, щом разбирате, че „учителите са просто хора“, защо изисквате от тях да са ангели небесни и непременно всички да отговарят на някаква предварителна идеална представа? Във всички професии има и читави, и посредствени, и заинтересовани, и апатични… да не изреждам други опозиции хора. Но от опит и по дълбоко убеждение Ви казвам, че не е добър вариант на възпитание да атакувате учителите на детето си и после да очаквате благотворен ефект върху неговото възпитание. Една стара детска травма не бива да бъде причина за толкова настъпателно (спестявам – агресивно) поведение на вече възрастния човек във Ваше лице. Всъщност, както споделих и по-горе, най-ценното нещо е човешката връзка на децата със света, част от който са и родителят, и учителят, а не самоцелните литературни познания, които смятате, че всички учители постигат, удряйки с пръстена по главите на децата.

• 0 1
• Докладване