Класическият либерализъм е виновен за стопанските несгоди на България, а по същество Европейският съюз представлява "колониализъм". Тези обвинения са една от най-любопитните черти на съвременната българска политическа реторика.

Цитираните по-горе изказвания на съветския идеолог Владимир Ленин пък сочат само към общност на политическите тълкувания. Нейното проследяване и анализ е интересна задача, с която засега никой не се е заел сериозно.

Струва ми се важно обаче първо да се очертае приносът на либерализма за съвременното състояние на България и едва след това да се изследват изворите на реторичните похвати и политически ориентации.

Като житейска философия либерализмът вярва, че отделният човек е по-важен от колектива. От това следва, че индивидуалната свобода трябва да бъде максимално увеличена, а употребата на сила (както и заплахата от такава употреба) спрямо отделния човек - ограничена до минимум. Това ограничение се отнася до отделния човек, до групите, в които участва, както и до държавата.

В този си вид либерализмът не е "западна" житейска нагласа, а присъства във всички култури като морално изискване да не правиш другиму онова, което не желаеш да бъде сторено спрямо теб самия. Като начин на организиране на политическия и стопанския живот, по стечение на обстоятелствата, либералните идеи се проследяват отчетливо в Библията.

В "Световната история на данъчните бунтове" на Дейвид Бърг може да бъде направена справка за данъчните бунтове в дългата история на Османската империя. Те са най-често явление на територията на съвременните Сирия (шест бунта) и България - четири бунта. Прави впечатление, че поне три от тях тук са в общини с видимо католическо присъствие.

На територията на съвременна Гърция данъчните бунтове са по-редки, отколкото в България. Едно от обясненията е, че не малко от островите са де факто офшорни данъчни юрисдикции поради логистични трудности в събирането на данъци и изобщо властовия контрол.

Другата причина е, че данъците в Османската империя са по-ниски отколкото в България или Гърция след отвоюваната независимост. Един от мотивите за независимост е надеждата, че данъците ще се управляват по-справедливо от суверенните власти, отколкото от Високата Порта.

Има достатъчно исторически свидетелства (например в трудовете на проф. Надя Данова), че българи предприемачи са били в основата на данъчни бунтове на територията на днешна Гърция. Има българи, които се замогват като събирачи на данъци. Такъв е копривщенецът Ослеков - къщата му е след най-посещаваните в Копривщица. Той е данъчен агент на Високата Порта в Янина.

Изобщо властите в Цариград често прибягват до премахване на данъците, за да се справят с различни проблеми на, както днес бихме казали, "регионалното развитие". Един от известните случаи е възкръсването на Свищов като търговско и културно средище след принудителното изселване и опожаряването на града от генерал Кутузов по време на руско-турската война от 1806-1812 г.

Изобщо повечето лични съдби на първите български индустриалци са показателни за "западно" и либерално влияние. Добри Желязков е повлиян от гръцкото си образование, замогва се донякъде от свободата на търговията в империята и съседните юрисдикции и внася нелегално суровини и технологии за своята фабрика.

Бизнесът на Христо Бобчев и съдружници от Габрово започва с внос на тъкачни станове от Манчестър. Те са вероятно първите в България, които въвеждат минимална работна заплата и социална политика в своите предприятия.

Така свободата на предприемачеството и търговията са важни за благоденствието на всички бъдещи независими страни на Балканите, включително България.

Поне половината от копривщенските (но не само) манифактури и къщите паметници са следствие на икономиката от този мащаб в рамките на империята. Основно е и влиянието на капиталовия пазар Константинопол. В следствие на него възникват първите акционерни дружества.

Боян Иванчев датира началото на този пазар у нас с годината на учредяването на първото такова дружество (през 1862 г.). Но закупуването на становете от Христо Бобчев в Манчестър също е благодарение на акционерно-инвестиционни споразумение между чираци от родния му град. Подобна е и историята с развитието на начинанията на Иван Калпазанов и Васил Карагьозов.

Капиталовите пазари в Цариград и Кайро отварят невероятно поле за изява на не малко български търговци. Те инвестират в Суецкия канал, осъществяват ценови арбитраж на международно ниво и печелят държавни поръчки, за да доставят храни, дрехи и оборудване на за армията на султана.

Най-големите дарители на България - за болници и училища, опълчението, университета в София, църкви и манастири - независимо от религиозните и политическите пристрастия, са следствие на тази ориентация към капитализъм, стопанска свобода и лична отговорност.

Между другото развитието на капиталовия пазар в Цариград среща и неодобрението на български, гръцки и други занаятчии. На тях търговците на акции и валута от местността Галата са "западнали европейци", "мошеници", "хомосексуалисти", лентяи и крадци.

Има документи, които подсказват, че тези настроения се подклаждат от тайните служби и дипломацията на Руската империя. Единствената съвременна дума, която липсва в този речник е "соросоиди".

Влиянието на "запада" върху просперитета на България преди и след Берлинския договор има видим протестантки елемент.

През 2006 г. проф. Иван Русев публикува в списание "Счетоводна политика" първия преглед на въздействието на Бенджамин Франклин върху образованието на предприемачите в България. То минава през просветното дело на личности като Георги Раковски, Петко Славейков и Иван Богоров, но и през издаването на бизнес помагала от български предприемачи.

Диана Мишкова преди десетина години публикува изследване на корените на балканския либерализъм. В не малка част те са протестантски, особено в частта за разбиране на стопанския живот и етиката за водене на бизнес.

Изследванията на Румен Аврамов върху приноса на Стефан Бочев показват не само чисто религиозни протестантски връзки, но и предпочитания към западноевропейските постижения в разбирането на икономиката и паричната политика. В някакъв смисъл, макар и не винаги напълно, те са прилагани в България и са с принос за здравословните развития на нейното стопанство.

Същото може да се каже и за обзорите на творчеството на Асен Христофоров от Николай Аретов и на Симеон Демостенов от Николой Неновски.

В същото време Румен Аврамов и Пенчо Пенчев правят прегледи и на корупцията, шуробаджанащината и опортюнизма в тукашния стопански и политически живот. По всичко изглежда, че влиянието при тях не е с източник в либералните идеи.

През 19-ти век и до ден днешен българската икономика е много по-отворена и свободна от икономиките на Русия или Китай например: показателите търговия спрямо БВП или интегрираност на банковата система в глобалния обмен (дял на собственост на чуждестранни лица) е почти три пъти по-добър.

До към края на 40-те години на миналия век българските граждани, по критерий БВП на човек от населението, са почти толкова богати, колкото и тези на Финландия, и малко по-богати от съседите си в Гърция и Румъния. След това идва влиянието "от Изтока".

Либерализмът предполага и "либерализация" на сделките и правилата на играта.

Конкуренцията в изгода на по-бедните и по принцип може да се смята за "лява" идея, защото намалява цените и повишава качеството на стоките и услугите. Защото по-заможните могат да си позволят да плащат по-високи цени.

Накратко: поддържането на либералната ориентация в политическия и стопанския живот на България от 1991-1994 г. и на постигнатото след 1997 г. е много добра основа за развитие. Впрочем степента на развитие се определя от разширяването на възможностите за избор на отделния човек.