Пет неща, които могат да се направят веднага за насърчаване на четенето
На снимката: Стопкадър от филма "Обществото на мъртвите поети", в което Робин Уилямс – в ролята на учител по литература – показва на учениците си как може да се гледа на света и на сухия учебен материал под друг ъгъл.
Коментарът е от профила на автора във фейсбук. Заглавието е на "Дневник".
Прочетох внимателно статията на проф. Александър Кьосев за образованието по литература в посока насърчаване на четенето. Аз също смятам, че този подход е добър - и, казано просто, може да даде на младежите шанс да проведат някои от най-важните разговори с връстниците си, разговори, с които се расте.
Четенето, или още веднъж за образованието по литература и език
Затова смачквам всички "няма да стане, защото" (млъкни, емпирико) и предлагам пет неща, които могат да се направят веднага, за да се придвижим в описаната посока. Ето какви са първите практически стъпки според мен:
1. За задължителността: канонът да излезе от матурите.
Учителят е под натиск да работи за високи резултати от матурите, защото това вдига рейтинга на училището.
За целта той/тя най-често набляга на правилните интерпретации на правилните произведения, най-често с правилните думи (вж. последния протест на зрелостници).
Махаш канона от матурите, заменяш с интерпретация на непознат текст (или просто проблем, като на изпита по журналистика) И инвестираш в нужния брой проверяващи, способни да оценяват текст по независимото му качество вместо по формални репери.
2. Намаляваш броя на матурите - тази в четвърти клас да отпадне, тази в 10-и да се държи само от младежите, които искат да приключат образованието си в този момент. Като начало. Всяка матура изкривява образованието с години.
3. Инвестираш в педагогическо образование, курсове по квалификация и др. Това преподаване, за което говориш, зависи тотално от учителя (и учениците, разбира се). Учителят при този подход е и вид куратор на литература - не просто да изучи произведенията, които са в учебника, а да може да предложи точното произведение в нужния момент. Например в класа има ситуация на тормоз на група деца над техен съученик. Как говорим за това през литературата? Половината осмокласници са болни от грип. Какво освен "Декамерон" и "Дневник на чумавата година"? И освен какво - как?
Орязването на програмата по западноевропейска литература в училище е пагубно
4. Мотивираш учителя да го прави. В момента учителите, които работят разчупено и превръщат обучението по литература в личностно израстване (а тази цел, струва ми се, е по-важна дори от изграждането на навик за четене), не само не получават признание, а са някак "втора ръка", защото това отнема време, което може да се вложи в пробни матури и да те направи героя на училището. Даваш им на тези хора първо, публично признание, второ, финансово такова, трето, подкрепа. "Заедно в час" например подкрепят своите учители и чрез менторство, срещи между колеги и пр.
5. Инвестираш в училищните библиотеки. В момента много училища НЯМАТ библиотекар. Или имат на половин работен ден. Това вече може да се реши отгоре надолу - просто да бъдат задължени училищата да отворят такъв щат, така както не могат да нямат счетоводител. И след това за библиотекаря трябва същата подкрепа като за учителя по литература - обучения, признание за най-добрите., подкрепа.
Ето пет неща, които ще приближат сегашното положение до това, което проф. Кьосев описва. Първото, второто и последното могат да се приложат на момента - и веднага ще започнат да имат ефект. Инвестицията в учителите ще се изплаща постепенно - но точно затова трябва да започне колкото се може по-рано.
¨P.S. Съзнавам, че с отпадането на задължителността ще започне и процес на маргинализация на обучението по литература; в момента именно статусът му на матуритетен предмет го отделя от обучението по музика и изобразително изкуство (където също биха могли да текат разговори по важни за младите теми, но не би).
