На 21 август 1968 г. стотици хиляди войници от СССР и още три държави от Варшавския договор нахлуват в Чехословакия - страна, опитваща да се измъкне от задушаващата хватка на комунистическия режим и влиянието на Москва. И да поеме по собствен, по-либерален път.

Армиите на Съветския съюз, България, Унгария и Полша жестоко потушават Пражката пролет и слагат край на надеждите за реформи, за "социализъм с човешко лице", въплъщавани от фигурата на чехословашкия лидер Александър Дубчек. За още две десетилетия Чехословакия остава в Източния блок, при това в затегнатите условия на съветска окупация.

При августовските събития през 1968 г. загиват над 100 чехословашки граждани, повече от 500 са ранените. Наред с всичко останало съветските танкове, жестоко прегазили Прага, окончателно разубеждават и последните западни симпатизанти на Кремъл. Наивници - приспивани години наред със заблудата, че държавната система по съветски образец е нещо по-различно от диктатура, репресии, цензура и погазване на основни човешки права и свободи.

Петдесет и пет години след удавянето на Пражката революция припомняме 10 същностни факта около онези събития.

Според повечето историци основната причина за военната намеса в Чехословашката социалистическа република (ЧССР) е опасението, че Съветският съюз ще изгуби влиянието си в страната. От януари 1968 г. новият първи секретар на ЦК на Чехословашката комунистическа партия Александър Дубчек повежда курс към политическа и икономическа либерализация. Неговата програма предвижда свобода на словото и отмяна на цензурата, реабилитиране на репресираните и ограничаване властта на спецслужбите, самостоятелна външна политика на ЧССР, както и проекти за пазарни реформи и за федерализация с два равноправни субекта - Чехия и Словакия. В по-дългосрочна перспектива (до десетилетие) Дубчек се надява да подготви почвата и за свободни, демократични избори и премахване на еднопартийността. Трябва да се отбележи, че тези идеи срещат огромна подкрепа сред населението - както и от президента Лудвик Свобода.

Но не иде реч само за политическо и икономическо "своенравие" на Прага: в Кремъл се притесняват, че нарастващите антисъветски настроения в ЧССР застрашават и военната сигурност на Източния блок. Страната е единствената от Варшавския договор, в която няма съветски военни (до 1968) - но именно на нея се пада решаваща, стратегическа роля при евентуално противопоставяне с НАТО. В случай на война със Северноатлантическия пакт тъкмо чехословашката армия трябва да оформи първия ешалон на атака срещу Западна Германия - към провинциите Бавария и Баден-Вюртемберг.

От тази гледна точка в Москва вземат решение да запазят Чехословакия в своята орбита - и то на всяка цена. Това дава началото на операция "Дунав".

От 20 до 30 юни 1968 г. на територията на ЧССР страните от Варшавския договор провеждат маневрите "Шумава" - рекордни военни учения в цялата история на организацията. Тогава в Чехословакия пристигат 16 хиляди военнослужещи, предимно щабни и свързочни части. Ала Съветският съюз не бърза с изтеглянето на войниците. На 29 юли - сиреч цял месец след официалния край на маневрите - Дубчек настоява съюзните войски, безпричинно останали в Чехословакия, най-сетне да си тръгнат. Това става на закрита среща с генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев (и с други лидери) в пограничното словашко градче Чиерна над Тисоу.

В същото време в края на юли и началото на август вървят още две учения, но вече без Чехословакия: тиловите маневри "Неман" (на територията на СССР, ГДР, Унгария и Полша, с участието на запасняци и граждански транспорти средства) и "Небесен щит" (на силите за ПВО и свързочни войски, на територията на Западна Украйна, Полша и ГДР). Двете служат за политически натиск и de facto представляват предислокация на частите за инвазията в ЧССР.

Според плана в операция "Дунав" участват 5 държави от Организацията на Варшавския договор: СССР, Германската демократична република (ГДР), Полша, Унгария и България. Съвместната армейска групировка, подготвяна за навлизане в Чехословакия, наброява 500 хиляди войника. Освен това 5 хиляди танка и БТР. Най-внушителните сили са предоставени от СССР: почти 200 хиляди човека, включително 18 мотострелкови, танкови и въздушно-десантни дивизии, както и 22 авиационни полка.

Към онзи момент това е най-мащабната военна операция за СССР и другите социалистически страни след края на Втората световна война. За сравнение: през целия период на съветското военно присъствие в Афганистан (1979−1989) през контингента там минават около 620 хиляди войници. За операция "Дунав" са задействани половин милион, от тях половината (250 хиляди) нахлуват едновременно в нощта на 21 август 1968 г.

Съюзническите войски навлизат на 18 места в Чехословакия, от териториите на СССР, ГДР, Полша и Унгария. В Прага и Бърно са извършени и десанти: там кацат 2 съветски въздушно-десантни дивизии.

По-малко от денонощие преди инвазията Брежнев нарежда да се отмени участието на 15 хиляди военнослужещи от ГДР (вкл. мотострелкови и танкови дивизии). Според словашкия историк Марк Столарик (The Prague Spring and the Warsaw Pact Invasion of Czechoslovakia, 1968: Forty Years Later; Bolchazy-Carducci Publishers, 2010) внушението е дошло от високопоставени чехословашки опоненти на Дубчек, тайно подкрепящи нахлуването. Пред ръководството на СССР те изразили опасения, че присъствието на германски танкове и войници по улиците в чешките градове ще вбеси местните, помнещи Мюнхенското споразумение - подялбата на Чехословакия от нацистка Германия през 1938 година

Така в деня на навлизането войската на ГДР остава на границата в качеството на резерв. В Чехословакия влиза само малка оперативна група (няколко десетки военнослужещи) от Националната народна армия на Източна Германия.

Ключовата фаза от операция "Дунав" започва с един финт в Прага в нощта на 21 август. Предполагаем съветски пътнически самолет наближава чешката столица и иска разрешение за аварийно кацане на летище "Ружине" (днес "Вацлав Хавел"). На борда му обаче се намират десантчици от 7-а въздушно-десантна дивизия на съветската армия. След като се приземяват, те превземат всички обекти на аерогарата, включително и диспечерската кула. Така подсигуряват кацането и на останалите десантни самолети. Буквално всяка минута в първите часове на "Ружине" пристигат военно-транспортни "Ан-12", натоварени с армейци и техника.

Войниците незабавно се отправят към центъра на Прага. За по-малко от ден нашествениците окупират всички важни стратегически обекти в Чехословакия, в това число и в Прага, Бърно и Братислава. Блокирани са основните пътища, мостове, изходи от градовете. Завзети са сградите на радиото и телевизията, железопътните гари, печатниците и пощите, зданията на ЦК на Комунистическата партия и на правителството на ЧССР, други административни сгради из провинцията, както и щабовете на военни части и предприятията от военната промишленост.

В Прага извънредно се събира президиумът на Комунистическата партия на Чехословакия, начело с реформатора Александър Дубчек. Мнозинството от членовете му застават зад изявление, осъждащо силовата операция на съветските войски: "за" декларацията гласуват 7, "против" са 4 от висшите партийци.

Това изненадва властите в Москва, които са си правели други сметки. През лятото на 1968-а вървят тайни преговори с опонентите на Дубчек - и според очакванията гласуването трябвало да бъде 6:5 в полза на подкрепящите инвазията. Действителният резултат обаче обърква планове на Кремъл, забавя и усложнява процеса на сваляне на реформаторското правителство на Дубчек.

Така например първоначалният замисъл е "здравите сили" в ЧССР да свикат спешен пленум на ЦК - докато трае нахлуването - и да сформират ново правителство. Това обаче не им се удава: чехословашкото население оказва масова съпротива на нашествениците, а радиото и телевизията дори обявяват въпросните "здрави сили" за предатели. Това принуждава прокремълските политици да потърсят укритие в съветското посолството - а Кремъл да обмисля компромисни варианти.

В крайна сметка надделяват силовите способи - и лидерите на Чехословакия са насилствено заведени (на практика отвлечени) в СССР. Принудени са да участват във фарсови преговори, които протичат между 24 и 27 август 1968 г. в Москва. Там чехите подписват съвместна декларация, според която срокът за изтегляне на съюзническите войски е обвързан с "нормализацията на обстановката в ЧССР". И така съветските солдати остават в страната чак до 1991 година.

Формално Дубчек е свален от поста си едва 6 месеца по-късно: през април 1969 г. за първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Чехословакия е избран Густав Хусак.

До утрото на 21 август - когато съветски войници го задържат - Дубчек успява да призове сънародниците си да не оказват силова съпротива на агресорите, за да се избегнат жертви. С подобен призив се обръща и президентът Лудвик Свобода. Чешкото радио също апелира към чехите и словаците да се въздържат от насилие - макар че именно неговата сграда в Прага става епицентър на народния протест срещу нахлулите войски. И сблъсъците вече са неизбежни.

Според днешните оценки жертви на операция "Дунав" са 108 граждани на Чехословакия, а ранените са над 500. Повечето от загиналите намират смъртта си на 21 август при стълкновенията край сградата на радиото в Прага. В момент, в който останалата част от чешката столица е вече под контрола на агресорите, местните издигат барикади и опитват да опазят независимата и свободна медия. Демонстранти загиват от съветските куршуми, под веригите на съветските танкове и БТР-и, от подпалените пожари.

Известно е също, че съветски войници са открили огън и по тълпата на Вацлавския площад. Има и съобщения за стрелба по протестиращи в градовете Либерец, Бърно, Кошице, Попрад и др.

От 21 август до 20 септември 1968 г. съветските войски са загубили 12 човека (при бойни действия) и други 84 - в небойни условия.

Гневните граждани на Чехословакия се включват и в различни други форми на протест и съпротива срещу окупаторите. В Прага и на други места жителите премахват улични табели, унищожават номерацията на сградите, крият градски карти и планове, за да затруднят максимално нашествениците. Знае се и за множество случаи, в които местните отказват на чуждите войници храна и вода.

Около 10 часа предиобед на 21 август служители на КГБ и на чехословашките тайни служби арестуват в сградата на ЦК на компартията в Прага Александър Дубчек и още петима висши функционери, негови съратници: министър-председателя Олдржих Черник, председателя на парламента Йозеф Смърковски, членовете на ЦК Йозеф Шпачек и Бохумил Шимон, както и ръководителя на Националния фронт Франтишек Кригел. На първо време те са прехвърлени със самолет в Ужхород, Западна Украйна, а после с БТР-и са преместени в тиха и спокойна резиденция в изолирана местност.

Юрий Илницкий, тогавашен първи секретар на Закарпатския областен комитет на Украинската компартия - който се ползвал с особеното благоволение на Брежнев - разказва, че на 22 август му се обадили от Москва и са му поръчали да се погрижи подобаващо за 6 важни гости от Прага. Функционерът осигурил всичко необходимо за приятен престой. А на 23 август през нощта позвънил самият Брежнев - като поискал Дубчек да бъде доставен в кабинета на Илницкий в Ужхород. В западноукраинския град се провежда и първият разговор на чешкия реформатор с висш съветски служител - с Николай Подгорний, председател на президиума на Върховния съвет на СССР. Сетне Дубчек и останалите чехи са изпратени със самолети в Москва.

След като е свален от пост, Дубчек постепенно е прехвърлян на по-ниски длъжности, за малко е и посланик в Турция (1969-1970). През 1970 г. е изключен от компартията, до пенсионирането си работи в горското управление в Братислава. Дочаква Нежната революция и падането на комунизма през 1989, умира на 70-годишна възраст през 1992 година.

След смазването на Пражката пролет хиляди чехи и словаци напускат страната, сред тях и много творци, хора от интелигенцията, научните среди и изкуствата. Само в първите дни след операция "Дунав" от ЧССР си тръгват близо 70 хиляди души, а общият брой на емигриралите от Чехословакия достига 300 хиляди човека.

Сред тях е и известният писател Милан Кундера. За събитията от 21 август авторът на "Непосилната лекота на битието" си спомня:

Да, компромисът спаси страната от най-страшното: от екзекуции и масови заточения в Сибир. Но едно нещо беше ясно: Чехия вече е обречена завинаги да заеква, да не ѝ стига въздухът, както на Дубчек. Празникът свърши. Дойдоха делниците на унижението." (цит. по публикация в украинското издание NV.ua).

Извинението за агресията през август 1968-а идва след рухването на комунизма. След Нежната революция през ноември 1989 - и оставката на просъветското ръководство на Комунистическата партия на Чехословакия. На 5 декември 1989 г. е оповестено съвместно изявление на правителството на СССР и на държавните ръководители на България, Унгария, ГДР и Полша за събитията около операция "Дунав".

В него нахлуването на съюзническите войски в ЧССР е наречено "незаконен акт на намеса във вътрешните работи на суверенна държава". А също и "акт, който прекъсва процеса на демократично обновяване на Чехословакия и оказва дългосрочни негативни последици".

А дали това е точно извинение? По-скоро прилича на нещо измънкано с половин уста, колкото да се отбие номерът - и да се яхне новата вълна, отприщена от бурния ноември на 1989-а.

Днес Чехословакия не съществува. Не съществува и Съветският съюз, нито ГДР. Няма я и Организацията на Варшавския договор. Суверенни Чехия и Словакия - в семейството на ЕС и НАТО - следват собствен път, по собствените им разбирания за бъдеще и национално благополучие. И тачат Дубчек.

А някъде на изток пак се прекланят пред онези, които разпоредиха "Дунав". И вярват, че можеш да подчиниш един народ, като опреш пистолет о челото му.