Напреженията са нормални в тази коалиция. Това е особена коалиция, която е между основни опоненти. Още повече че тези опоненти влизат в кампания за местните избори, която ще определи характера на политическия сезон. Зад размяната на реплики се крие борба за електорат и реално предизборната кампания започна.

Ако гледаме фундаментите, бюджетът е основата на политиката и това беше свършено. Ако погледнем към европейската интеграция на страната и Шенген, започнаха да идват окуражаващи резултати от факта, че имаме редовно управление. Проблемите в съдебната система, справянето с организираната престъпност предстои да бъдат решавани.

Надеждите са свързани с конституционната реформа, но тя е дълъг процес. Той ще отнеме месеци поне до края на годината и едва след това ще се задвижат процедурите, които евентуално биха довели до добър резултат.

От гледна точка на обществения интерес тази история би било добре историята със завръщането на Васил Божков в България, да бъде разплетена, по-специално хазартният скандал. Трудно можем да си представим ситуация, в която 500 млн. лв. изчезват от бюджета на държавата, без това да бъде забелязано от финансовия министър.

Видях плахо пристъпване в една много сложна атмосфера - политическа, икономическа, криминогенна и много плахо действие от страна на управляващите, може би чисто по академичному. Премиерът, колкото и да е добър учен, очевидно има дефицит на политически качества.

Относно желанието на лидера на ГЕРБ да се дистанцира от управлението - ако той бъде поставен в ситуация да се защитава, ще развали кабинета и това за него е червена линия. Ясно е, че не му е комфортна тази ситуация. Ясно е, че ако не беше в слаба позиция, отдавна нямаше да съществува този кабинет, че ако нямаше външна намеса за стабилизиране и удържане на това управление, Бойко Борисов щеше да е направил избори.

Истинско двувластие е имало в българската история и това е опасно състояние, които обозначава, че на всяко ниво на вземане на решения имаш два центъра, които излъчват заповеди и изпълнителите се чудят на кого да се подчинят. Може би президентът е вече на ръба на разрушително, противоконституционно поведение - виждам, все по-неприлично заяждане с легитимно съставеното правителство.

На всички български президенти, които са влизали във втори мандат, е започнала да им отеснява дрехата, защото разбират, че нямат достатъчно власт, за да оставят своя отпечатък върху събитията. Но опитът на сегашния президент е най-невъзпитаният.

От много месеци е ясно, че Бойко Борисов е попаднал в ситуация, в която няма особено голям избор какво да прави. Единственият му реален избор е да се скрие зад ПП и ДБ и да казва - аз съм европеец, не съм оня.

Сенчестата, тъмната страна на политическите му действия се върна да го преследва. Деветдесетарските баланси и равновесие приключиха. Над главата на Бойко Борисов надвисват рискове.

Проблемът с комуникацията е присъщ за цялата ни политическа класа. Просто хората не са свикнали да си общуват с партньори. Това с "Не ми вдига телефона" е старата песен на нов глас".

Рейтингът на правителството се стабилизира, което показва не са чак толкова много недоброжелателите на този кабинет. Ако някой трябва да е гръмоотвод за всичко, което става, това са политиците.

В София ПП-ДБ може би ще спечелят, но също така могат да загубят и зрелищно. Вероятно ГЕРБ ще издигнат собствен кандидат за кмет на столицата, но ще чакат "почти до 12 без 2".

Да отворим Изборния кодекс, за да определим начина на гласуване на местните избори, е губене на законодателна енергия. Това бързане може да доведе до големи грешки и недомислици.

Президентът Радев се държи като политически лидер на партия, но като че ли му липсва куражът да се впусне директно в конкуренция със своите опоненти, а стои на завет, което е некоректно и неприлично. Като имаш претенции, че изразяваш мнението на много, създаваш партия, набираш подкрепа и излизаш на избори да тестваш доколко всъщност си популярен, а не летиш на крилата на институционалния си рейтинг.

Започнахме да виждаме рационалната роля на ДПС. Успяват там, с поведение и институционална култура, да дават пример. ДПС са необходими да балансират, да дадат нужния брой гласове или да дадат посока. Днес просто се вижда, че без ДПС не стават нещата.

Продължава да стои усещането, че едните управляват, а другите стоят отстрани, подкрепяйки нещата, които им харесват. Всеки дребен спор би могъл да се превърне в криза, която да сложи край на това управление. Или има обща основа за управление, или някаква мимикрия, която не носи особени ползи. Партиите в управлението трябва да започнат да говорят не за компромиси, а за общи решения. Силно се надявам това разбиране да започне да се промъква в сглобката.

Правителството не успява да намери кадрите, които са приемливи за другия коалиционен партньор. Не е възможно да няма механизъм, през който да се правят необходимите структурни промени.

В момента се случва политически пиар преди всичко друго, който има за цел да пази политическата подкрепа за едната или другата формация. С наближаването на местните избори ще се окаже, че двете основни формации са противници по места и това неизменно ще доведе до напрежение сред управляващите. Ако дотогава се изчистят досегашните недоразумения, има шанс да не се счупи сглобката и да не се стигне до преформатирането ѝ.