Какво празнуваме на 3 март
Заради драматичната баталия около националния ни празник, гарнирана с блянове за "народно движение", реших да проверя какви дати са обявили за национални празници други държави - в Европа и извън нея. Проучването се оказа интересно.
Мнозинството национални празници са свързани с политически събития, например - датата на първата конституция, значи - легитимирането на държавността (Дания, Норвегия, Полша, Словакия, Япония). Други държави провъзгласяват най-важните си революции: Франция (1789), Гърция (1821), Унгария (1848). Италия и Турция пък честват създаването на Републиката.
Макар да са по-малко, има държави, които полагат в основата на националната си идентичност дати, свързани повече с духовното, отколкото с политическото: Англия празнува деня на Свети Георги - патрон на нацията, а Ирландия - на Свети Патрик. Испания почита за най-важен ден годишнината от откриването на Америка през 1492, Португалия - деня в памет на националния й поет Луиш ди Камоинш.
Множество държави почитат Деня на независимостта. Те са предимно сред бившите колонии (Ангола, Афганистан, Ботсвана, Бурунди, Венецуела, Виетнам, Гана, Гвинея, Джибути, Замбия, Зимбабве, Камбоджа, Мозамбик, Намибия, Руанда, Сомалия и др.). Деня на независимостта почитат и бившите съветски републики, както и някои от бившите юго-републики (Босна и Херцеговина, Северна Македония, Словения, Хърватия). Сърбия обаче предпочита първата си конституция (Сретенския устав от 1835), а Черна гора - международното си признаване за независима държава от Берлинския конгрес. (Част от Черна гора и преди Берлинския конгрес притежава относителна самостоятелност със собствено управление, друга част е в рамките на Османската империя.) Независимостта си от 1912 празнува и Албания. Националният празник на Гърция също е свързан с независимостта, но датата е началото на въстанието срещу Империята от 1821.
България обаче не обяви за национален празник независимостта си (1908) - подобно на Черна гора или Албания, нито деня на Съединението (1885) - подобно на румънското Обединение (1918), нито Априлското въстание (1876) - подобно на Гърция.
Какво всъщност празнуваме на 3 март (19 февруари по стар стил)?
Един прелиминарен (предварителен) договор, в чиято отмяна всички (включително - руснаците) са сигурни.
За действителен го смятат само българите...
Известно време го смята за действителен и граф Игнатиев - тогавашен посланик при Високата порта - неговият съчинител, в чиито "Записки" процедурата по договарянето и причината за избора именно на тази (свещена за "народното движение" и до днес) дата е подробно описана.
Желаейки колкото е възможно по-скоро да се върне в Русия, Негово височество (главнокомандващият княз Николай Николаевич - брат на императора - Е.И.) настойчиво изискваше от пълномощниците само едно: някакъв мирен договор да бъде подписан не по-късно от 19 февруари. Така той искаше по достоен начин да отпразнува деня на възкачването на престола на императора Александър Николаевич, като провъзгласи на военен парад за края на войната и за постигнатия резултат и да съобщи за това с телеграма на Господаря.
На 17 февруари канцлерът (външен министър) княз Горчаков изпратил на Игнатиев телеграма: "Наречете мирния договор прелиминарен." Турците обаче били против, защото се страхували от следващи договори, с които ще им бъде отнето още, и искали договорът да се смята окончателен. Игнатиев докладвал това на канцлера, но на 18 февруари получил депеша - думата "прелиминарен" да остане. (Игнатиев твърде недолюбва Горчаков, който непрекъснато му пречел и пренебрегвал както самия договор, така и "заслугите на неговия съставител", за "да блесне пред Европа на конгреса", подтикван от "дребнавото си тщеславие".)
А Игнатиев бил изключително доволен от "своя" договор, донесъл на Русия не само сериозни придобивки в Кавказ, но и значителни финансови приходи - "заем на освобождението", например, който щял да покрие военните разходи на Русия. Заемът щял да бъде осигурен от европейски банки и изплащан от турците и българите. Съчинителят на договора говори и за "данък от България", чрез който ... Русия щеше да си осигури претекст от икономическо естество, за да установява своето влияние за дълго време над освободената от нас страна.
Колкото до избора на княз, това трябвало да бъде "лицето, което ще бъде посочено от господаря император". (Самият Игнатиев смятал, че е най-достоен за княз на българите, затова недолюбвал императорския комисар княз Дондуков, който хранел същите намерения).
След като няколко пъти преписвали текста - с думата "прелиминарен" и без нея - договорът най-сетне бил подписан на 19 февруари - чак вечерта. Ознаменували го - според идеята на главнокомандващия - с военен парад и телеграма до Господаря по случай тронния му празник.
А на Берлинския конгрес, чийто договор е фактическото начало на българската държавност, Русия се отрекла от Сан-Стефано. Провъзгласила договора за лична и несъгласувана с "височайше утвърдени инструкции" инициатива на Игнатиев (казва самият той).
"Записките" завършват с голямо огорчение, но и с надежда в изпълнението на "историческата задача" на Русия:
... завладяването на Проливите, установяване на присъствие в Цариград, освобождаване и обединяване на славяните под ръководството на Русия върху развалините на Турция и Австрия.
Макар че Игнатиев и Дондуков не успели да станат князе на българите, те нарекли на тях красиви улици. Централният булевард в българската столица се нарича "Царя" (по времето на комунизма - "Руски"). Пред българския парламент стои статуята на руския цар, а българският национален празник е денят на неговото възкачване на престола.