На 12 септември Върховният съд на Израел в пълен състав дебатира около предложените изменения на Основния закон. Обсъждането бе ръководено от председателя на Върховния съд Естер Хают. Поради огромната си обществена значимост, дебатът беше предаван на живо. Заседанието, което мнозина в страната определят като историческо, за първи път събира Върховния съд на Израел в пълния му състав от 15 съдии.

Основна тема са обстоятелствата около законността на предложения законопроект за изменение на Закона за съдебната реформа. Проектът ограничава правомощията на Върховния съд, като предлага да отмени съществуващи решения, свързани с работата му, както и такива вземани от предишни израелски правителства. В същината си законопроектът на практика предвижда да постави Кнесета в положение на надмощие по отношение на Върховния съд и неговите решения спрямо Основния закон - най-висшият законов текст.

С предложените текстове в закона правителството на Бенямин Нетаняху си навлече сериозни критики, а обществените реакции, включително от средите на армията и службите за сигурност, бяха определени от наблюдатели като такива без аналог в историята на Израел. Дебатът, касаещ основите на израелската демокрация и продължил тринадесет часа, може да се определи като безпрецедентен. Очаква се окончателното решение да бъде взето в рамките на следващите три месеца, което би могло да доведе до криза, в случай че парламентът откаже да се съобрази с решението на Съда и мнозинството продължи да настоява на своите аргументи.

В дъното на дебата и спора, който възникна между противниците и защитниците на съдебната реформа, е т.нар. принцип за обоснованост, който се използва от Съда от години. Това позволява отмяна на правителствени решения, които се смятат за необосновани от гледна точка на Основния закон или друг текст на местното законодателство, включително такива, свързани с окупираните палестински територии.

Бившият председател на Върховния съд Ахарон Барак, който се смята за автор на въпросния принцип, обясни, че това е "обективен тест, измерен от разумния човек", т.е. Съдът отсъжда всеки казус, воден от принципа "как би постъпил един разумен служител на държавата".

Това бе и първият тест дали коалицията, в която освен Ликуд влизат и крайните партии "Еврейски национален фронт" на Итамар Бен Гвир и "Религиозен ционизъм" на Безалел Смотрич ще продължи да съшествува.

В отговор, лидерите на коалицията заявиха, че тяхната ответна реакция ще бъде закон, който да сложи край на принципа за обоснованост. Следвайки своето обещание, на 24 юли т.г. мнозинството в Кнесета прие решение за изменение на Основния закон, с което на практика се отмени принципа за допускане на разумност. В изменението се посочва, че "Съдът няма да обсъжда разумността на решение на правителството, на министър-председателя или на друг министър, включително решения за назначения".

Поправката беше приета с гласовете на 64 депутати, като опозицията бойкотира гласуването. Законът беше приет след месеци на засилващи се протести на стотици хиляди израелци. Демонстрациите в дните преди гласуването станаха по-интензивни - с блокиране на пътища, стачки и заплахи, и в крайна сметка с обявеното решение от страна на военни резервисти да не се отзовават на призивите за доброволна служба. Това решение на служещите от резерва особено силно засяга пилотите във ВВС, заради строгия летателен режим, на който те са подчинени, не позволявайки им да пропускат летателни часове. Дебатът за законността на промените скоро се превърна в дебат за сигурността на самата държава.

Гласуването на промените в Основния закон доведе до вълна от петиции пред Върховния съд. Сред основните вносители бяха: Движението за качествено управление, 44 бизнесмени, бивши високопоставени офицери от армията и службите за сигурност, граждански активисти, Израелската асоциация на юристите, Асоциацията за граждански права и други.

В бурята от недоволство знаково бе решението на главния прокурор Гали Бахарав Миара да откаже да представлява държавата по делото и да се присъедини към позицията на протестиращите. В становище, публикувано след приемането на законодателството, тя заяви, че страната се намира в изключително деликатна ситуация и добави, че "поправката накърнява из основи принципите на демократичния ред и трябва да бъде анулирана". Ответници по петицията са: правителството, представлявано от частен адвокат вместо от главния прокурор, и Кнесетът, представляван от юридическия си съветник.

В опит да осуети слушането, правителството поиска от съда да отложи заседанието си, надявайки се по този начин то да бъде отложено до октомври, когато председателя на Върховния съд Естер Хают ще напусне поста си, излизайки в пенсия. Хают е известен критик на поправката в закона и публично изрази своето мнение относно промените, уведомявайки за това министъра на правосъдието Ярив Левин.

Двата основни и принципни правни въпроса в дъното на дискусията са: правомощията на Върховния съд да променя Основния закон (за разлика от всеки друг обикновен законодателен текст) и законосъобразността на едно подобно изменение.

Израел няма конституция, но 13 основни закона съставят т.нар. "квазиконституция". Те градят фундаменталната основа на израелската демократична система и диктуват ролята на Кнесета, правителството и съдебната власт, както и отношенията между тези субекти. Два от тези тринадесет основополагащи закона представляват основното законодателство на Израел в областта на правата на човека.

Основните закони имат по-висок правен статут от обикновените закони. Това означава, че Върховният съд може да анулира законите, приети от Кнесета, ако те са "противоконституционни", т.е. ако противоречат на някой от текстовете в Основния закон. Върховният съд никога не е отменял Основен закон или пък е изменял такъв. Въпреки че принципно съдът има право на това, той никога не се е възползвал от това си правомощие.

Основните аргументи на опозицията са съсредоточени върху казуса доколко ограничаването на принципа за обоснованост касае контрола на съдебната власт над изпълнителната, което от своя страна е удар срещу принципа за разделение на властите - основен постулат за всяка демокрация. Инициаторите и поддръжниците на закона заемат противоположна позиция, а именно че самият принцип за обоснованост противоречи на демокрaтичните устои, тъй като чрез използването му съдът се поставя на мястото на правителството и отнема правото му на преценка.

Допълнителни аргументи критикуват самата законосъобразност на процедурата, по която законът е бил гласуван в Кнесета. Асоциацията за правата на човека от своя страна твърди, че поправката ще накърни правата на човека, които често се защитават от съдилищата чрез използване на принципа за разумност.

Друг интересен аргумент бе изтъкнат от бивши служители на Израелската армия. Офицерите смятат, че законът ще ги изложи на опасността да се превърнат в обект на разследване от Международния наказателен съд, тъй като ще подкопае принципа на "допълняемост". Израелската държава не признава юрисдикцията на МНС и прави всички възможно да блокира опитите за търсене на наказателна отговорност спрямо нейни военни по обвинения за извършени военни престъпления и да ги остави в ръцете на собственото си законодателство. Критиците на закона смятат, че ако поправката мине това потенциално би позволило в бъдеше офицери или военни да бъдат разследвани от МНС. Дебатът съвпада със сложната битка, която Израел води срещу опитите на Палестинската власт да използва Международния наказателен съд в обвиненията й срещу израелски военни.

По време на продължилия часове дебат на 12 септември съдиите зададоха трудни въпроси и на двете страни по петицията. Докато председателят Хают и други съдии явно заеха позиция срещу закона, техни колеги се изказаха срещу критиците му и ги упрекнаха в това, че всъщност с действията си подтикват съда да предприеме действия, които всъщност са в разрез с Основния закон.

Представляващият правителството прокурор дори реферира към Декларацията за независимост на Израел от 1948 г., като заяви, че е "недопустимо 37 души, които никога не са били избирани, да създадат конституционен документ, който днес ограничава всички бъдещи поколения". Изказването му предизвика разгорещен обществен дебат и стана повод за силна вълна от критики от страна на съдийската общност и обществеността. Заради реакцията прокурорът поиска право на обяснение, като уточни, че не е искал да прояви неуважение към бащите-основатели на Израел.

Налице е сценарий за намиране на политическо решение. Върховният съд може да избегне отговорността да заеме позиция, ако Кнесетът и правителството обявят, че са съгласни на компромис, който включва промяна или отмяна на закона.

Юридическият сценарий предполага съда да отмени закона с решение, което създава прецедент, тоест съставът на Върховния съд може да отмени поправката към Основния закон. Този сценарий може да доведе до конституционна криза, тъй като някои членове на правителството вече заявиха публично, че не възнамеряват да спазват такова решение. Това ще предизвика пряк сблъсък между правителството и съдебната власт относно законосъобразността на правното положение. Минути след началото на дискусията много членове на Кнесета от управляващата коалиция публикуваха съобщение в социалните мрежи, което гласи, че "Кнесетът няма да приеме да бъде потъпкан", давайки сигнал за това, как би изглеждала една конституционна криза.

Опцията, при която Върховния съд не отменя закона, също е на масата. В този случай съставът би могъл да излезе с различни решения, като например да определи тясно правно тълкуване на закона, да поиска от Кнесета да направи промени в текста на закона, да отмени части от него или да реши, че той ще влезе в сила едва след като бъде избран нов състав на Кнесета т.е. след нови избори.

Председателят Естер Хают предостави на правителството и парламента 21 дни за представяне на писмени допълнителни аргументи, всеки от които да е в обем не повече от 15 страници (първоначалните правни аргументи бяха в обем от над 90 страници). Крайното решение се очаква през следващите 3 месеца. Предвид приближаващата дата, на която Естер Хают ще излезе в пенсия (16 октомври) се очаква още преди настъпването й тя да обяви своето решение.