Съдебната реформа в България се извършва непрекъснато вече над 30 години. Тя започна с приемането на действащата Конституция, която предвиди нова организация на съдебната власт - създаване на ВСС, възстановяване на ВКС и ВАС, апелативни съдилища и съответни прокуратури, възможност за триинстанционно производство и т.н.. Тази промяна вместо в едногодишен срок, поради бездействие и открита съпротива на законодателната и изпълнителната власти стана за 7- 8 години, продължи със "Стратегии за реформиране на българската съдебна система, приемани от МС през 2001, 2003, 2009 и 2014 година, без обществено обсъждане и без участие на реформирания - съдебната власт.

Европейската комисия (ЕК) с критични доклади по мониторинга, Венецианската комисия, Съвета на Европа (СЕ) и други международни организации отчитаха доколко се реформира системата и ни даваха мнения, препоръки, съвети и т.н., които, без да се заблуждаваме, изпълнявахме частично, например за квотата на Народното събрание във Висшия съдебен съвет (ВСС).

Не трябва да пропускаме и данните от доклада на Европейската комисия за ефективност и качество на правосъдието на Съвета на Европа (издание 2022 г.), съгласно които имаме много добро финансиране на съдебната власт в България спрямо 47-те страни членки и сме в челото по брой съдии и прокурори на 100 хил. жители, без да отчитаме съдебните и прокурорски помощници.

През тези 30 години бяха приети и пет поправки на Конституцията на Република България (КРБ РБ), като четири от тях специално за съдебната власт. И сега, след повече от 30 години реформа, отчитаме изпълнение на стратегиите и препоръките, но във всички нас - юристите, остава усещането, меко казано, за неудовлетвореност и непостигане на желаните резултати и за липса на справедливост, и най-важното не само у нас, но и в българското общество и в европейските ни партньори.

Съдебната реформа стана политическа дъвка, но трябва да се знае, че изготвянето на изменение на Конституцията изисква задълбочена оценка на въздействието - както на действащия нормативен акт, така и на проекта, при зачитане принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуване, субсидиарност, пропорционалност и стабилност, максимална прозрачност, публичност, участие на обществеността

Известно е, че в разработването на действащата Конституция са участвали най-високо ценените и ерудирани юристи, като проф. Живко Сталев, проф. Александър Янков, проф. Кино Лазаров, проф. Живко Миланов, Петър Корнажев, Христо Данов, Гиньо Ганев и др., целият състав на Юридическия факултет на Софийския университет (тогава единствен) и на Института за държавата и правото на БАН.

Сега

от спорна политическа формация. От мотивите на законопроекта дори не е ясно какви цели са поставени, какъв резултат се очаква и как ще се постигне. Съдебната система е консервативна и не може да се променя всеки ден и на парче по системата "проба-грешка", например на министъра на правосъдието вече е възлагано през 2007 г. управление на имотите на съдебната власт, отчетено за неудачно - в последствие отменено.

В настоящето обръщение (становището е изпратено до Народното събрание и президента - бел. ред.) обсъждаме само законодателните промени, касаещи съдебната власт и заявяваме следното:

- В т. 2 на мотивите на законопроекта се посочва, че се извършва структурна реформа на BCC с цел укрепваме независимостта на съда. Занапред съдийският съвет е съдебната власт, а прокуратурата и следствието, независимо, че са регламентирани в глава Шеста на Конституцията "Съдебна власт", вече не са част от нея и статутът им е на свободни, независими и самоуправляващи се организации, с възможност за отчитане периодично пред Народното събрание.

Съществено е, чe тази промяна е в противоречие с волята, която народните представители от ВНС са имали, изграждайки с конституцията условия за създаване на демократична, правова и

социална държава. ВНС е направило това, регламентирайки институции, на които е възложило точно определени функции и правомощия при спазване принципите на народния суверенитет,

политическия плурализъм, разделението на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт. Конституцията определя реда на формиране на тези институции, мястото им в държавната йерархия и специфичната за всяка от тях дейност, с което се установява необходимият баланс помежду им. Този баланс не трябва да може да се променя при лесно изменящата се политическа и парламентарна обстановка и затова е от компетентност на ВНС.

- Промяна в структурата, формирането и функциите на звената от съдебната власт, в това число статута на нейните органи, включително висшите конституционно установени длъжности представлява промяна във формата на държавно управление (чл. 158, т. 3 от конституцията), в този смисъл е Решение №3/от 2003 г. по конституционно дело 22/от 2002 г. на Конституционния съд.

В предложения ни за обсъждане законопроект на конституцията е налице такава промяна и тя е от компетентност само на ВНС.

Това се отнася за всички текстове от законопроекта, защото са свързани с промяна в структурата, формирането и организацията на ВСС.

Категорично поддържаме, че

поради което предлагаме 166-те народни представители да оттеглят внесения от тях противоконституционен законопроект за изменение и допълнение на КРБ.

Предлагаме под патронажа на НС да се създаде комисия от изявени юристи, която да разработи концепция за развитието на ВСС, на съдилищата, на прокуратурата заедно със следствието и

разследващите полицаи и за Инспектората към ВСС. Подобно подробно предложение сме изпратили и на президента, и на председателя на НС.

И накрая и не на последно място, необходима е дълбока и качествена промяна на юридическото образование, което е в плачевно състояние и произвежда голямо количество "юристи среднисти". Тъжно е, но с тези кадри и най-перфектната съдебна реформа няма бъдеще.