С този въпрос започва интервюто си Антон Хекимян с Бойко Борисов в качеството му на премиер през май 2015 г. Това е онзи прословут разговор, в който лидерът на ГЕРБ обяви, че до 30-годишната си възраст "се е нагладувал", а като дете майка му му казвала "картофено момченце", защото се хранел само с пържени картофи. От същия разговор останаха като фолклор: как бившият премиер всяка вечер ходел за помия, за да храни семейните прасета, бурканите за зимата и репликата, че взема по-малка заплата от тази на журналист в Би Ти Ви.

Това интервю се запомни и с журналистическото отсъствие на журналиста. Включително и по въпроса откъде премиерът знае какви са заплатите в Би Ти Ви. За всички въпроси по същество за управлението на Борисов и използването на държавния апарат - НАП, НОИ, регулаторите, да "размазват", както се чу в множество изтекли записи, журналистите бяха развили рефлекс: да не питат. Така може да се обясни медийната кариера на Антон Хекимян, както и нейният логичен край. Неслучайно отдавна беше наречен "малкия Бареков". Затова не е изненада, че досегашният шеф на новините в една от големите национални телевизии вече е кандидат на ГЕРБ за кмет на София.

Скандалът с издигането му е в циничното признание по този начин на Борисов за това кой определя как гражданите са информирани. Защото каквито и клетви в независимост да отправи оттук насетне телевизията, съществуват два неопровержими факта. Първият - до миналата седмица Хекимян определяше и ръководеше новините ѝ. А вторият - че подобна силна политическа позиция като кандидаткметска номинация за София не се поверява на случаен познат, още по-малко на независим журналист. За нея се иска степен на партийно доверие, което се гради с години. И Борисов, и Хекимян явно са го изградили.

Случващото се обаче има и няколко други ефекта. Борисов от години се мъчи и накрая успя да наложи модела, че каквото се казва в даден момент пред медиите няма никакво значение, защото утре може да бъде заменено с нещо коренно различно, без да срещне каквато и да е реакция. От тази услуга започнаха да се възползват и политиците от другите формации, без изключения. Към това удобство сега ще се добави и мнението, че видите ли, всички журналисти са като Хекимян - нечии, просто останалите още не са се "осветили". Подобна ситуация е изгодна за политическите централи: който се осмели да ги критикува, обезателно ще се окаже "купен" от противника.

В последните години настоящият кандидат-кмет на ГЕРБ, който сам оценява шансовете си да спечели изборите в София като "огромни", оглавяваше най-важното звено в Би Ти Ви - "Новини и актуални предавания". От там се ръководи цялата продукция на телевизията, свързана с политическия живот.

В този смисъл номинацията на Хекимян може да обясни защо например през тези години лидерът на ГЕРБ и бивш премиер говореше предимно пред тази медия. И да задълбочи съмненията: синхронизирани ли са въпроси, забранявани ли са други, "профилактирани" ли са журналисти?Краткият път на Хекимян от директорския стол в частната национална телевизия до високия политически пост - кандидат за столичен кмет, е индиректен отговор и за това как се "опразват столчета" (по Валери Симеонов) в телевизиите. Както се случи с журналисти като Миролюба Бенатова, Дарина Сарелска, Анна Цолова, Генка Шикерова

Обратно, издигането на Антон Хекимян за кандидат-кмет на ГЕРБ София е вид честно самопризнание какво да очакваш, ако си удобен журналист. В това влиза и уточнението, което направи в понеделник - че Борисов го е уверил, че сам ще взима решенията.

Разбира се, Хекимян не е първият журналист, който е преминал в политиката. Депутатът от ГЕРБ Тома Биков изброи за сравнение имената на Нери Терзиева, Цветелина Узунова, Найо Тицин и др., подминавайки разликата със сферата на т.нар. връзки с обществеността. Споменатият от него в същия списък Слави Трифонов е шоумен, а не журналист. А дори и Бареков се появи със замаскиран, но все пак отделен политически проект. Скокът в рамките на часове от шеф на новини до кандидат за столичния град е качествено различен.

Спринтът на Антон Хекимян от кабинета в Би Ти Ви до централата на ГЕРБ, която по ирония е в съседство, осветява

А когато тази граница се заличи, остава само власт. Медиите липсват.

Разбира се, има и антидот. И той би могъл да бъде в ролята на обществената телевизия, която по условие би следвало да налага стандарти. Отделен е въпросът, че в нашите условия Борисов можеше със същия успех да издигне за кандидат-кмет вместо Хекимян Емил Кошлуков, разлика нямаше да има.