Прави се опит за обсебване на Руската църква от светски институции

Доц. Костадин Нушев от Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" разказва пред БНР историята на Руската църква "Свети Николай Чудотворец". На 3 октомври Светият синод ще заседава по казуса със затворената от руското посолство църква, след като по искане на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) предстоятелят на софийското подворие архимандрит Васиан (Змеев) и още двама свещеници бяха експулсирани от България, заради действия, "които не съответстват на статута им в България".

Патриарх Неофит назначи свещеници в Руската църква
Точно преди 100 години, с решение на Академичния съвет на Софийския университет, е създаден Факултетен съвет и са назначени първите професори в Богословския факултет. Идват руски емигранти след болшевишката революция и след края на Първата световна война и са назначени техни професори, представители на Киевската духовна академия и на Санктпетербургската духовна академия. Сред тях е отец Георги Шавелски, който е създател на нашето пасторско богословие. Той е назначен и като свещеник в Руската църква "Свети Николай", която до този момент е една легационна църква, един своеобразен параклис към руската легация.
Съдбата на този храм се преплита с историята на богословската наука в България. Това е една от институциите, които подават ръка на руските учени и духовници, които са изгонени от болшевиките. Сто години по-късно обаче нещо се пропуква в това братско междуцърковно общуване и българската държава експулсира руски духовници и служители.
След това Руската църква у нас е затворена за богослужения, защото Подворието твърди, че тя е собственост на руското посолство. Въпросът трябва да бъде изяснен от висшите духовници, които се събират утре - 3 октомври.
През 1936 година по изрично настояване на болшевиките и на Сталин този храм е предоставен на българската държава, но под натиск да бъдат изгонени руските емигранти от руската църква.
Българската държава поема собствеността върху храма и го предоставя го на Българската православна църква (БПЦ). Софийският митрополит Стефан предоставя друг храм - "Свети Николай" на улица "Калоян". Той приютява архиепископ Серафим от руската църква и неговите духовни чеда.
С този спорен констативен нотариален акт днес умишлено се прескача цялата история от 1936 до 1997 година. Защо никой не кажe какъв е бил статутът на този храм от момента, в който съветската държава го е предоставила на българската държава, а българската държава го е предоставила на българската църква?
Собствеността на сградата е един правен спор, който трябва да се решава по съдебен ред. По-важна е църковната страна. Чиято и собственост да е, за да бъде действащ, този православен храм се намира под определена канонична юрисдикция и това е юрисдикцията на БПЦ, на българския патриарх в качеството му на софийски митрополит.
Откривам много тревожни сигнали за това, че има опити за едностранно вмешателство, за едно обсебване на храма от светски, нецърковни институции. Това е в грубо нарушение на църковните канони и традиции за двустранни отношения. Има една тенденция за едностранно решаване и опит за вмешателство в сферата на компетентност както на българската държава и накърняване на нейния суверенитет, така и на автокефелията на българската патриаршия и незачитане на правомощията на българския патриарх и Софийски митрополит. Това е една много лоша тенденция. От заставането начело на Руската православна църква, през 2009 г., на сегашния предстоятел патриарх Кирил (Гундяев) се промени курсът по посока на едно силово налагане на претенции и домогвания.
От 2012 г. има тенденция да се разглежда този храм като посолски. Една нова доктрина "Руски мир" смесва политическите, геополитическите, дипломатическите с чисто църковните въпроси и връзки.
Важно е на това предстоящо заседания на Светия синод архиереите да отстояват автокефалията и каноничния статут на БПЦ. Да изразят мнение за действията на българския патриарх, да съдействат за отваряне на храма, който по недопустим начин се държи затворен и това нарушава българските закони.
Има устав, за който се твърди, че урежда Руското подворие, но не става ясно дали е приет от Българския свети синод. Ако противоречи на Закона за вероизповеданията, това е неприложимо. Трябва да се изясни има ли опит да се промени статутът на Подворието като руска енория, като посолски храм. Този въпрос може да се реши чрез двустранен договор и подновяване на тези спогодби или чрез преразглеждане на статута на тези Подвория, защото се вижда, че с тях се злоупотребява.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.